Решение № 2555 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2012 г.

ВАСII отделение21.02.2013 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1696/17.10.2012 г. постановено по адм. дело № 2026/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2555 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Андонов Василев, от гр. Несебър, чрез пълномощника му - адв. Евгений Мосинов, против Решение № 1696/17.10.2012 г. по адм. дело № 2026/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-02-ЮИР-156 от 10.08.2011 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Разширение на ателие" с размери откъм юг - 4.01 м и от изток - 1.80 м, находящ се в урегулиран поземлен имот кв. 96" В" по плана на гр. Несебър, като неоснователна. Поддържа се в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, чрез пълномощника му - началник сектор в отдел "АОД" при ДНСК - София, юрист - Димитър Грозданов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответницата - Надриана Георгиева Василева изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Стефан Андонов Василев срещу Заповедта на началника на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас за премахване на незаконен строеж "Разширение на ателие", находящ се в гр. Несебър, съдът е приел, че е налице "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който оспорващия няма строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. От данните по делото, вкл. и от неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът е установил, че разширението на ателието, откъм юг и изток, не влиза в параметрите на узаконеното строителство с Акт за узаконяване № 2/8.12.1994 г. и че издаденото за строежа Разрешение за строеж № 6/9.02.2006 г. е отменено с решение от 12.10.2007 г. по адм. дело № 164/2007 г. на Окръжен съд - Бургас, оставено в сила с Решение № 3383/24.03.2008 г. по адм. дело № 45/2008 г. на Върховен административен съд. Следователно към датата на съставяне на Констативния акт от 9.05.2011 г. за строежа, възложителят му не е разполагал с Разрешение за строеж, поради отмяната му, от което е изведен и краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за премахване на строежа, по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилно, въз основа на съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено, е кредитирано, са установени параметрите на незаконния строеж, представляващ частична пристройка от юг и изток към ателието на партерния етаж на съществуващата жилищна сграда в кв. 96 "В" по плана на гр. Несебър, оцветена с червени линии на Приложение № 3 към заключението на вещото лице, за който касаторът не е представил строителни книжа, след отмяната на Разрешение за строеж № 6/9.02.2006 г. с влязло в сила решение по адм. дело № 164/2007 г. на Окръжен съд - Бургас. Съгласно описанието на строежа в КА от 9.05.2011 г. и заключението на вещото лице, в посочената част, законосъобразни са изводите на съда, че реализираното разширение от юг и изток към ателието е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква наличието на строителни книжа, с каквито строежът не разполага след отмяната на посоченото РС. Липсата на такива строителни книжа несъмнено квалифицира строежа като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и представлява основание за премахването му от органите на РДНСК - ЮИР. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са доводите на касатора, че за строежа има одобрен проект, който не е отменен. С отмяната на РС от 2006 г. се счита за отменен и проекта, въз основа на който това разрешение за строеж е издадено, тъй като нарушение на изискванията за законосъобразност на РС са нарушения и на одобрения преди това инвестиционен проект. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост на решението, поради липсата на самостоятелен обект, представляващ незаконен строеж и съществуващото несъответствие между КА и мотивите на заповедта относно вида и параметрите на незаконното строителство. Реализираното след 2006 г. разширение на ателието от юг и изток правилно е квалифицирано от органа и съда като отделен незаконен строеж, тъй като отговаря по характеристика на такъв строеж. Несъответствието в описанието на процесния незаконен строеж в КА спрямо описанието му в заповедта и обжалваното решение е в резултат на извършена законосъобразна преценка, както от органа, така и от съда, на параметрите на конкретното незаконно строителство, установено от доказателствата по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1