Решение № 3084 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2008 г.

Решение № 3084 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Иванов Генчев от с. Трудовец, община гр. Ботевград, срещу решение № 452/28.07.2008 г., по адм. д. № 251/2008 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-Сф-26/20.02.2008 г., издадена от н-ка на Софийска РДНСК. От ответниците становище в съдебно заседание изразяват Добри Георгиев Добрев и Софийска РДНСК, чрез процесуалния си представител, които считат решението за правилно и искат същото да се остави в сила. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Георги Иванов Генчев срещу Заповед № ДК-02-Сф-26/20.02.2008 г., издадена от н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж "полумасивна стопанска сграда", находяща се в УПИ ХII-1950, кв. 74 по плана на с. Трудовец. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е осъществен без строителни книжа, както и че не е допустим по действуващия план и по нормативите, действували към момента на изграждането му и по сега действуващите планове и нормативи, поради което е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. В касационната жалба се прави оплакване за неправилно прилагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, като се твърди, че този текст е приложим на процесния строеж. Касационното оплакване е неоснователно. Няма спор по делото, че стопанската постройка е изградена през 1973 г. при действието на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Правилно е прието, че строежът представлява допълващо застрояване, като не е бил предвиден по застроителния план към момента на изграждането му, както и че не покрива калканна стена на заварен строеж и не отстои на 3 м. от вътрешните регулационни граници със съседни парцели. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано е прието, че строежът е недопустим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, след като безспорно е доказано, че е незаконен и че е недопустим по устройствените планове и нормативите, действували както към момента на изграждането му, така и по сега действуващата нормативна уредба. Обстоятелството, че съгласно чл. 121 ППЗТСУ (отм.) в селата могат да се изграждат стопански постройки от всякакъв вид, не променя извода, че за това се изискват строителни книжа, както и да са предвидени по застроителния план или за тях да е издадена скица (виза за проектиране съгласно чл. 112, ал. 4 във връзка с чл. 220, ал. 2, т. 2 ППЗТСУ (отм.), с която се допълва застроителния план, а такава с случая не е издавана. След като такава не е издавана, то процесната стопанска постройка е недопустима, тъй като не е предвидена в плана, а както се каза и по-горе противоречи и на други норми относно разполагането й в парцела. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК