Решение № 11143 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2019 г.

Решение № 11143 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Свищов срещу решение № 169 от 16.04.2019 г. по адм. д. № 11/2019 г. на Административен съд - В. Т., тричленен състав, с което по протест на Окръжна прокуратура - гр. В. Търново е отменена Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета с решение № 354/16.02.2005 г. от заседание на Общински съвет – Свищов. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на Административен съд - гр. В. Търново, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата. Иска се оспореното решение да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът Окръжна прокуратура - Велико Тръново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Производството пред Административен съд - гр. В. Търново е образувано по протест на Окръжна прокуратура - В. Т. с искане за отмяна на Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета с решение № 354/16.02.2005 г. от заседание на Общински съвет – Свищов, поради съществено нарушение на процесуалните правила при приемането й или евентуално за отмяна като материално незаконосъобразни на чл. 11, ал. 4, чл. 15, ал. 2, в частта за режийните разноски, чл. 27, чл. 41, т. 1, чл. 43, ал. 4 и чл. 46 – 49 от нея. За да постанови оспореното решение Административен съд - Велико Тръново е приел, че оспорената наредба не е приета при спазване на специалните процесуални правила за това - чл. 20 и нормите на чл. 10, 11 и 13 от Указ № 833 за прилагане на ЗНА. Първоначален проект за Наредбата не се съдържа в преписката, приложен е окончателният вариант, с нанесени корекции. Същият не е бил придружен с мотиви, с което е нарушен чл. 28 ЗНА в относимата към приемането на наредбата редакция, което е съществено нарушение. По този начин се препятстват заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Не е доказано и няма данни проектът на наредбата да е бил обсъждан в съответни комисии, за гласуване и приемане на проекта от тях. Прието е, че от приемането на Наредбата е изминал дълъг период от време, но липсата на доказателства за обявяването и обсъждането на проекта й не може да бъде обяснено с това обстоятелство, тъй като съобразно чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА при изработване на наредба задължително се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта, което се води в два екземпляра, като един се изпраща на съвета по законодателство, а другият се съхранява от органа. На ОбС - Свищов е вменено задължение да съхранява досието и в негова тежест е било е да докаже спазването на правилата при приемане на наредбата. Непредставянето на доказателства досежно приемането на наредбата препятства съда да извърши проверка и досежно редовното приемане на наредбата, тъй като в представените доказателства липсват данни за планиране приемането й – не е ясно кой е възложителят и кому е възложено съставянето на проекта, не са разписани етапите и сроковете за изготвяне и обсъждане. Наличието на установените процесуални нарушения е достатъчно основание за отмяна на наредбата, което пък е счел за основание да не се разглежда въпроса за нейната материална законосъобразност. Решението е правилно. Съгласно чл. 196 АПК в редакцията към момента на постановяване на оспореното решение на Административен съд - В. Т. "За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 142, ал. 1, чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178". Във връзка с препращащата норма на чл. 196 АПК в производството по оспорване на поднормативен акт е приложима разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно която "Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му". В настоящия случай при правилно разпределение на доказателствената тежест правилно Административен съд - В. Т. е приел, че от административния орган не е доказано спазването на законовите изисквания по издаването на оспорената Наредба, като е съобразил изискванията, действали към момента на издаването й. В тази връзка правилно е приел, че от доказателствата по делото не се установява да са спазени правилата на чл. 10, 11 и 13 от Указ № 833 по приложението на ЗНА, досежно процедурата по придвижването и приемането на проекта за наредба. Правилен е изводът, че от представения проект на Наредбата, който е окончателния вариант след нанесени корекции, тъй като първоначалният проект не се съдържа в преписката, може да се направи извод, че същият не е придружен от мотиви, както и не са спазени изискванията за обявяването му. Правилен е и изводът, че не са представени доказателства досежно планиране приемането на Наредбата – не е ясно кой и кому е възложено съставянето на проекта, не са разписани етапите и сроковете за изготвяне и обсъждане при приемане на оспорената наредба, което пък препятства съдът да осъществи контрол за законосъобразност досежно спазване на специалната процедура. Предвид гореизложеното е правилен извода на Административен съд - В. Т. за допуснати съществени нарушения при издаването на оспорената Наредба, като това е достатъчно основание за отмяната й и правилно съдът е приел, че в този случай не следва да се произнася по наведените съображения за материална незаконосъобразност на същата. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,