Решение № 1972 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2014 г.

Решение № 1972 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Богдана Тодорова Христова против решение № 1896 от 25.03.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7307/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу ЕР на НЕЛК № 0489 от заседание № 088/04.062013 г. с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК № 1183/02.04.2013 г. Жалбата не съдържа касационни основания, като от съдържанието й могат да се извлекат такива - необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбата е конкретизирана в съдебно заседание от процесуален представител - адвокат назначен по реда на Закона за правната помощ като съществените доводи се свеждат до това, че в производството пред ТЕЛК и НЕЛК неправилно е определен процента на трайно намалената работоспособност. Поддържа се, че съдът е разрешил спора, като основава изводите си на съдебно медицинска експертиза която е оспорена от жалбоподателката и в административното производство експертните решения са постановени само въз основа на документи без да е извършван преглед. В този смисъл се поддържа непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон при обсъждане и прилагане на Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от 2010 г. Ответникът по жалбата, НЕЛК не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Богдана Христова Тодорова срещу цитираното решение на НЕЛК. С него се потвърждава изцяло решението на ТЕЛК по всички поводи. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението на НЕЛК в частта за процента на трайната неработоспособност. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Обсъдил е всички доказателства във връзка едни с други, включително и заключение на съдебно медицинска експертиза относно въпросите за заболяванията на жалбоподателката и приложението на Наредбата за медицинската експертиза и въведената с нея методика за оценка на трайната неработоспособност съгласно отправните точки в хипотеза на няколко заболявания. При констатации, че издаденото решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма и спазване на регламентирана процедура и правилно приложение на материалния закон жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните доводи за нарушение при постановяване на решението са неоснователни. Основното възражение е свързано с нарушение на административната процедура изразяващо се в това, че липсва преглед на жалбоподателката. Поддържа се, че при издаване на решението на НЕЛК няма извършен такъв. Това твърдение е неоснователно, тъй като в делото е приложено писмо изх. № 1317 от 09.05.2013 г. до Богдана Тодорова Христова, получено от нея на 13.05.2013 г. което представлява покана от НЕЛК по повод жалбата й до НЕЛК срещу решението на ТЕЛК да се яви на преглед в НЕЛК на 27.05.2013 г. Дадени са указания да се носят всички медицински документи /епикризи, изследвания и т. н/. Видно от решението, такъв преглед е извършен на 27.05.2013 г. и изводите на НЕЛК са формирани въз основа на резултатите от този преглед във връзка с цялата съществуваща медицинска документация. Решението на НЕЛК съдържа мотиви за обективно състояние, заключение на НЕЛК вътрешни болести, НЕЛК хирургични болести, НЕЛК ортопедични болести, НЕЛК УНГ болести, НЕЛК сърдечно-съдови болести и НЕЛК нервни болести. Изложени са при всяко заключение процента на трайната неработоспособност съгласно методиката за приложение на отправните точки като НЕЛК е определила краен процент ТНР 39%, с което е потвърдила изцяло решението на ТЕЛК. Съдът е извел обосновани изводи относно установеното от фактическа страна във връзка с установените заболявания на жалбоподателката и тяхната оценка съгласно методиката съдържаща отправните точки. Възражението на жалбоподателката е за занижена оценка на неработоспособността, но не се сочат никакви конкретни пороци на медицинската експертиза и само се твърди неправилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 62 от Наредбата - редакция, ДВ, бр. 36/2010 г. степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Според чл. 63 от Наредбата установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловен функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка в приложение № 1. Когато увреждането не е насочено към отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит за критерии се взема най близката по съдържание точка като това се отбелязва в експертното решение с подробни мотиви. При наличието на множество увреждания посочени като отправни точки в приложение № 1 крайният процент на ТНР се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР съгласно приложение № 2. Увреждания, които не са посочени като отправни и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, те не се вземат предвид при определяне процента на ТНР. В настоящия случай в решението на НЕЛК се съдържат мотивите за издаването му и определеният процент ТНР е съобразен с изискванията на посочените разпоредби поради което решението на съда в същия смисъл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение