Решение № 516 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2008 г.

Решение № 516 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11316/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Андонов Андонов, чрез процесуалния му представител адв. Георги Пейчинов, срещу решение № 535 от 26.05.2008 г. по адм. д. № 738/2007 г. на Пловдивския административен съд, ХIII състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1604227/15.12.2006 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 196/19.02.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът посочва, че представеният по делото договор за заем не е оспорен по предвидения в закона ред по отношение на авторство и дата. В тази връзка не е оспорено и заявлението (в превод от украински език) на Алберт Суренович Чтчян, с което се потвърждава изпълнения от него договорен ангажимент по предаване на сумата на Атанас Андонов. Счита, че в хода на съдебното производство са опровергани наведените от данъчната администрация доводи за неприсъствие на Чтчян в страната през месец май 1996 г. В жалбата се твърди, че косвен по съществото си се явява и довода на съда за неспазени изисквания на чл. 14 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол. Неполучаването на разрешение от Министерство на финансите за получените в заем средства от чуждестранни лица има като последица единствено ангажиране на финансово-имуществена отговорност на нарушителя и то при условие действието на определен преклузивен срок. Съобразно изложеното, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени РА и потвърждаващото го решение, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, чрез юрк. Дамянова, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Подробни съображения излага в писмена защита, представена в с. з. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Атанас Андонов, АС - гр. Пловдив е приел следното: Основният спорен въпрос по делото е бил дали жалбоподателят е получил заем от Алберт Чтчян, по силата на договор за паричен заем от 15.05.1996 г., в размер на 1485000000 неденоминирани лева. Органът по приходите е приел, че заемодателят на датата на сключване на договора, респективно на датата на предаване на горепосочената сума не е бил на територията на РБългария, което е видно от представената по делото писмо-справка от обл. дирекция "Полиция", гр. Пловдив, вх. № 13-00-202/19.05.2006 г. По делото е представено нотариално заверено пълномощно от държавен нотариус при ПРС - Павлина Андонова Петрова, с което Алберт Чтчян е упълномощил лицето Иван Иванов, в качеството му на представител на "Алмит Интерсервиз" ООД да го представлява пред всички административни и финансови институции. По делото е приложено копие от регистъра за вписване, от който съдът е установил, че заверката е била надлежно вписана в регистъра. Решаващият съд е посочил, че нотариалната заверка има удостоверителна сила относно обстоятелството, че упълномощителят е положил подписа си лично пред нотариуса на съответната дата, с оглед на което е приел, че на 15.05.1996 г. Алберт Чтчян се е намирал на територията на РБългария и е имал възможност да подпише процесния договор за паричен заем, като не е кредитирал изложеното в справката издадена от обл. дирекция "Полиция" гр. Пловдив, т. е. съдът е приел, че е бил сключен договор за паричен заем. Съдът обаче е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства за твърдяното от него съхраняване на сумата в трезора на "Балканбанк" АД. Според жалбоподателя от процесните 1485000000 неденоминирани лева, 1480000 деноминирани лв. са били предадени по силата на договор за заем на 16.05.2002 г. За да бъде кредитирано това твърдение съдът е приел, че по делото е следвало да бъдат представени доказателства относно обмяната на старите банкноти и монети, съобразно изискванията на Закона за деноминация на лева, което обаче не е било сторено. Съдът е извел извода, че няма доказателства за предаване на сумата. Административният съд е счел за правилни констатациите на органа по приходите, че дори да се приеме, че процесната сума действително е била предадена (получена, то това е станало в противоречие с изискванията на чл. 14 от ЗСВЦВК. Съдът е посочил, че само по себе си действително това обстоятелство е основание за налагане само на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, но то в съвкупност с всичко изложено от съда налага извода, че сумата от 1485000000 неденоминирани лева не е била реално предадена) получена, т. е. сумата е била документално оформена, но не и реално получена от жалбоподателя. Съдът е посочил, че възраженията на жалбоподателя са били само по отношение на получения заем. По останалите констатации в РА за данъчни периоди 1999 г., 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2004 г. и 2005 г. не са направени възражения, нито са представени доказателства оборващи установеното в оспорения административен акт. С оглед изложеното, АС - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата срещу РА като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и правилно са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е относно несъответствие на декларираните приходи, доходи и източници за финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай не са представени никакви доказателства - разписки за получаване на сума по процесния договор за заем и др., както и писмени доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, че сумата е съхранявана в банков трезор. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че сумата от 1485000000 неденоминирани лева не е била реално предадена (получена от жалбоподателя, следователно и констатациите в РА не са оборени от него). По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на АС - гр. Пловдив не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че възраженията, които се правят са идентични на тези в първоинстанционното производство. По основния спорен въпрос - за получаването на паричен заем, при това в особено голям размер, не се излагат в касационната жалба никакви възражения, а на изложените от касатора възражения съдът обосновано е отговорил - има данни за сключен договор за паричен заем, но липсват доказателства за реализиране на предмета му - предоставяне на сумата на жалбоподателя. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника се дължат такива в размер на 300 лв. (юрисконсултско възнаграждение), тъй като АС - гр. Пловдив е присъдил в полза на ответника разноски за първата инстанция в прекомерен размер (12 269,14 лв.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,