Решение № 946 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6399/2007 г.

Решение № 946 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6399/2007 г., I г. о., докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 2537/05 г. Софийски градски съд е отменил решение от 17.06.2004 г., допълнено с решение от 29.11.2004 г., по гр. д. № 9794/03 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение в обжалваната му част, с което е отхвърлил предявените от Г. Д. С., Ц. Д. А., К. Я. С., Н. И. Й., Ю. И. С., С. Ф. С., Д. Ф. С., Н. Н. К. и Е. Н. П. срещу С. И. Б. иск за собственост на 300 кв. м. от УПИ № I* в кв. 6а по плана на гр. Б., евентуален иск за собственост на 300/850 ид. ч. от същия имот и иск по чл. 59 ЗЗД за 688.98 лв. обезщетение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Г. С., К. С., Н. Й., Ю. С., С. С., Д. С., Н. К., Е. П. и от М. А. А., Р. М. А. и В. М. А., като наследници на Ц. А. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация С. Б. оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните пороци на решението, приема за установено следното: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел че спорните 300 кв. м. били част в имот пл. № 2* по КП от 1959 г., собственост на наследодателя на ищците. По регулация процесната част била придадена към парцел ****, собственост на ответницата. Въпреки че има влязло в сила решение по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.), до промяна на регулационния план по административен ред няма основание за уважаване на иска за собственост. Не била налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (отм.), за да възникне съсобственост между страните. Към 1987 г., когато бил изготвен РП ищците не били възстановени собственици на имота, за да се създаде съсобственост върху парцела. Парцел I-1501 освен това не бил маломерен, за да се обедини със съседен парцел **** да възникне съсобственост. В касационната жалба се твърди, че изводите на въззивния съд били незаконосъобразни. През 1961 г. имотите били регулирани, като от имота на ответницата били образувани няколко парцела, един от които е I-1501. В този парцел ****или включени и процесните 300 кв. м. от имота на ищците. Твърдят, че праводателите на ответницата не са могли да придобият по давност парцел ****, тъй като той бил образуван от части на две ниви, внесени в ТКЗС. Имотът подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но ответницата не го заявила пред ОСЗ и затова той оставал в собственост на общината. Затова нотариалният акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка и последващото дарение били нищожни. Незаконосъобразни били и изводите по отношение приложението на чл. 29 ЗТСУ (отм.). Парцелът бил образуван от остатъци на маломерни парцели, затова възникнала съсобственост между наследниците на Д. Д. и общината. Без процесните 300 кв. м. парцелът не можел да съществува самостоятелно, тъй като нямал излаз към улица. Жалбата е неоснователна. Видно е от договор за делба от 22.07.1945 г., че братя Б, Д. и Л. Д. получили в дял 12.8 дка от нива в м. "П", цялата от 20.8 дка. Ищците са наследници на Д. Д., починал на 12.06.1986 г. С решение № 140 от 13.11.1992 г. ОСЗ гр. Б. възстановила на наследниците на Д. Д. правото на собственост на нива от 2.236 дка в м. "П", в стари реални граници, имот № 2* по КП от 1961 г., за които били отредени парцел **** и част от парцели I, II и III - общ. С решение № 4* от 18.02.2002 г. ОСЗ възстановила на наследниците на Д. Д. правото на собственост върху нива от 1.671 дка в м. "П" в стари реални граници, имот № 7* и № И* от кв. 6 и 6а от стар комбиниран план, одобрен през 1997 г. Отказала да възстанови правото на собственост върху останалата част от нивата с площ 1.451 дка на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. С нот. акт № 79 от 21.06.1957 г. Борис Д. бил признат за собственик на нива в м. "П" с площ от 2.943 дка, въз основа на давностно владение. Съгласно скица към акта, нивата граничи на север с имота на Д. С. С нот. акт № 104 от 18.09.1991 г. Цветан С., В. Н., Д. С. и Н. Г. продали на брат си И. С. собствените си 4/10 ид. ч. от дворно място с площ 0.880 дка, парцел **** от кв. 6а по плана на в. з. Банкя. С нот. акт № 126 от 19.09.1991 г. Борис Д., И. С. и М. С. дарили на ответницата празно дворно място с площ 0.880 дка представляващо парцел **** в кв. 6а по РП. Не се спори, че с решение от 25.07.1997 г. по гр. д. № 4829/95 г. Софийски районен съд приел на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) по отношение на И. С. и С. Б., че ищците са собственици на 450 кв. м. от имот пл. № 1* от кв. 6а, по букви АБВГА по скица към заключение на вещо лице. Според техническа експертиза, през 1957 г. Борис Д. придобил собствеността на имот с площ 2.943 дка намиращ се извън регулация. Първият КП бил съставен през 1959 г., като в него имотът на Б. Д. бил заснет с пл. № 2* Имотът на Д. Д. бил заснет с пл. № 2* от 1961 г. за имота на Б. Д. били отредени парцели III-2153 и IV-2153 от кв. 6а. По РП от 1987 г., части от бившия имот с пл. № 2* били образувани в парцели VI-1499, V-1500, VII-1502 и I-1501. Според комбинирана скица към заключението, 300 кв. м. от бивш имот пл. № 2* на Д. Д., обозначени с контури ГАЖЕЗДГ попадали в имот пл. № 1* в кв. 6а съгласно РП от 1987 г. При тази установени факти доводите на касаторите са неоснователни. Както е посочено от вещото лице, имотите са заснети с кадастрален план през 1959 г. и са регулирани през 1961 г. Следващата регулация е от 1987 г., при действието на ЗТСУ (отм.). Кадастралният план на населеното място отразява местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните насаждения и др. в тях с данни за вида и предназначението им, както и за релефа на терена. Дворищно-регулационния план има за цел да превърне заварените недвижими имоти в строителни парцели - с правилни очертания и определени размери, а така също и определя за кои имоти се отреждат образуваните парцели. Дворищно-регулационните парцели се образуват чрез урегулиране на пълномерни имоти или на маломерни в пълномерни. Съгласно чл. 110 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Длъжник по дворищно-регулационния план е собственикът на парцела към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Заплащането на придаваемите места е въпрос на сметки и връзката е облигационна, а самото действие на влезлия в сила дворищно-регулационен план е вещно. При допускана грешка в плана, засегнатият собственик трябва да проведе процедура по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.), сега чл. 53 ЗКИР. Искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е установителен иск за право на собственост към минал момент, а именно влизане в сила на кадастралния план, въз основа на който е изработен затроително-регулационния план на населеното място и се разглежда на базата на правните, а не на фактическите дадености. Въз основа на влязлото в сила решение, ищецът разполага с правото да поиска от кмета на общината да изменени действуващия план по реда на чл. 89 ППЗТСУ (отм.). С оглед на тези данни съдът правилно е приел, че спорът за изменение на регулацията следва да се реши по административен ред, чрез промяна на регулационния план. Едва след изменение на регулацията, ищците могат да предявят иск за собственост на процесната част от дворното място. Неоснователни са и доводите на касаторите за основателност на евентуалния иск. Съсобственост се създава когато са налице основанията визирани в чл. 29 ЗТСУ (отм.). В случая с образуване на парцел **** не е доказано че тези основания не са били налице, затова законосъобразно този иск също е бил отхвърлен. Останалите твърденията в жалбата не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав, тъй като се касае се за твърдения които се заявяват за пръв път с касационното жалба. С оглед правомощията си, ВКС се произнася само по тези доводи които са били поставени пред въззивния съд и са били обсъдени в решението му. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС