Решение № 15740 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2018 г.

Решение № 15740 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 25.04.2018 г. по адм. д. № 185/2017 г. Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Министерство на правосъдието срещу отказа на началника на СГКК Стара Загора № 17-97/06.03.2017 г. Прекратил е производството по делото по отношение на Окръжен съд Стара Загора, Районен съд Стара Загора, Окръжна прокуратура Стара Загора, Военно-окръжна прокуратура Пловдив и Областно звено "Охрана" ГДИН при Министерство на правосъдието. Решението се обжалва с касационни жалби от Областно звено "Охрана" ГДИН при Министерство на правосъдието и от Министерство на правосъдието. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Срещу решението в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на Областно звено "Охрана" ГДИН при Министерство на правосъдието е подадена частна жалба от Министерство на провосъдието. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението в тази част да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по касационните и частна жалби Висшият съдебен съвет на РБ и началникът на СГКК Стара Загора ги оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и доводите в частната жалба и прие за установено следното: С оспорения отказ на началника на СГКК Стара Загора е отказано изменение на кадастралната карта и регистър на Стара Загора, изразяващо се в нанасяне на три самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 68850.503.394. 1 - Съдебната палата в Стара Загора. Заявлението до административния орган е подадено от Министерство на правосъдието. Административен съд Стара Загора е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложил е съображения, че административният орган е спазил изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. Приел е, че управлението на процесния имот - публична държавна собственост с се осъществява от Висшия съдебен съвет (ВСС) с предоставени права на управление на Административен съд - Стара Загора. По отношение позоваването на § 83, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.) съдът е приел, че жалбоподателят не установява процесните два обекта да са предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджет към МП. Обосновал е извод, че предвид направените възражения от вписаните в КР заинтересовани лица, се очертава спор за собственост между МП и Висшия съдебен съвет относно обектите, за които се иска изменение в КК и КР. На следващо място съдът е приел, че помещенията нямат самостоятелно функционално предназначение и не могат да бъдат обект на собственост, поради което не са самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗКИР и не са обект на кадастъра. От фактическа страна е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Стара Загора са одобрени със заповед от 30.05.2008 г. С приемо - предавателен протокол от 22.06.2016 г. документацията относно сградата на Административен съд - Стара Загора е предадена от МП на ВСС в изпълнение на § 83, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 28 от 2016 г.). На 23.08.2016 г. е съставен Акт № 7187 за поправка на Акт за публична държавна собственост № 6177 от 07.04.2009 г. В раздел 9 на същия е посочено, че имотът е собственост на Висшия съдебен съвет с предоставени права за управление на Административен съд - Стара Загора. Тези права са отразени в КР на одобрената КК. Законосъобразно и обосновано при тези данни съдът е приел, че помещенията, чието нанасяне се претендира, не са обект на кадастъра. Изводът е основан на подробно обсъдените писмени доказателства и заключенията на съдебно - техническите експертизи. Обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура - чл. 23, т. 3 ЗКИР. Правилни в тази връзка са изводите на съда, че помещенията, предмет на оспорения отказ, не представляват самостоятелни обекти. Изводите са в съответствие с разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗКИР, съгласно която по смисъла на този закон "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Процесните помещения нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на обекта като такъв, преустроен за нуждите на органа на съдебната власт. Затова не биха могли да бъдат и отделен обект на собственост. Предвид това законосъобразно е заключението на съда, че по дефиниция помещенията не могат да бъдат самостоятелни обекти. Следователно, те не могат да бъдат обект на кадастъра. Правилен е и извода относно приложението на § 83, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСВ. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от МП недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. По делото няма спор, че предаването по отношение на сградата на Административен съд – Стара Загора е извършено с приемо – предавателен протокол. Настъпилата промяна в правото на собственост и на управление спрямо този обект е отразена в акта за държавна собственост съгласно ал. 2 на цитираната норма. В ал. 2 на § 83 е предвидено изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС. Според тази разпоредба предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на МП за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието. За да се приеме, че са изпълнени нормативните предпоставки, следва да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението и тези сгради или части от тях да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства. Само при установяването на предвидените две условия посочените сгради или части от тях по силата на закона продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В конкретния случай законовите предпоставки не са налице. В приетите по делото АПДС и АПОС не са отразени предоставени права за част от сградата на административния съд за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в случая на ГД "Охрана". Законосъобразно съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила. Спазени са изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. За подаденото заявление са уведомени всички заинтересовани лица, които са вписани в КР като собственици и носители на ограничени вещни права по отношение на обектите, чието изменение се претендира от МП. ОЗ "Охрана" като фактически ползвател на помещенията не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, тъй като не е отразен в КР, поради което неговите права не се засягат от исканото изменение. Правилно съдът е приел, че заявлението е подадено от МП, а не от ГД "Охрана". Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са правилно установени, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Съдът е посочил кои доказателства основават възприетата от него фактическа обстановка, обсъдени са доводите на страните. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени верни изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не обуславя необоснованост на съдебното решение. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Областно звено "Охрана"ГДИН при Министерство на правосъдието срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието срещу отказ на началника на СГКК Стара Загора е процесуално недопустима. В тази част следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото. Производството по отношение на този касационен жалбоподател е прекратено с обжалваното решение. Той няма правен интерес да обжалва с касационна жалба решението, тъй като не е жалбоподател пред първата инстанция и то не е неблагоприятно за него. Отхвърлена е жалбата на Министерство на правосъдието и само то има правен интерес от подаване на касационна жалба. Касационната жалба на Областно звено"Охрана" ГДИН при Министерство на правосъдието в частта на решението, с която е прекратено производството по делото по отношение на него следва да се разгледа като частна жалба, тъй като в тази част решението е с характер на определение. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е прекратено производството по делото. Областно звено "Охрана" ГДИН при Министерство на правосъдието не е заинтересувана страна по § 1, т. 13 ДР ЗКИР по изложените по - горе подробни съображения относно правото на управление на сградата и обстоятелството, че звеното не е второстепенен разпоредител на бюджета. Касационната жалба в частта срещу решението в прекратителната му част следва да се отхвърли. Частната жалба на Министерство на правосъдието е процесуално недопустима. Следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото в тази част. Министерство на правосъдието няма правен интерес да обжалва решението в тази част, имаща характер на определение. Производството е прекратено по отношение на други правни субекти и само те имат правен интерес да обжалват решението в тази част. Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на СГКК Стара Загора разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд