Решение № 5735 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2015 г.

Решение № 5735 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11822/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Република България против решение № 6022 от 26 май 2015 г., постановено по адм. дело № 14455/2014 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, шесто отделение, с което е отменена разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България в частта й "лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто". Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и вместо него съдът се произнесе по същество на спора. Ответникът - Фондация "Български адвокати за правата на човека", със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение e постановил обжалваното решение в изпълнение на определение № 13548 от 12 ноември 2014 г., постановено по адм. дело № 12549/2014 г., по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия, относно допустимостта на жалбата на Фондация "Български адвокати за правата на човека" подадена срещу оспорената разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България в частта "лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто" като противоречаща на чл. 2, т. 1 и § 1, т. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания. За да се произнесе по същество на спора първостепенният съд е приел за незаконосъобразна процесната част от оспорената пред него разпоредба. Посочил е, че тази част от нормата преповтаря вече установеното в закон общо правило за поведение като възпроизвежда текста на чл. 68, ал. 3, т. 2 от Закона за висшето образование, който гласи: "При облекчени условия и по ред, определение с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат - студенти, успешно участвали в конкурсните изпити: т. 2. Инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто". Съдът е приел, че общото и абстрактно правило за поведение е установено от законовата разпоредба, която първично регламентира процесните правоотношения и нормата от Наредбата като дублира вече установеното в закона общо правило за поведение. Мотивирал се е, че преповтарянето на текста от закона в подзаконовия нормативен акт не рефлектират като правни последици вследствие на проявлението на юридическите факти, визирани в хипотезите на двете правни норми. Също така е приел, че оспорената част от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България е в противоречие с чл. 44, ал. 1 от Указ № 883 от 24 април 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Решението е неправилно. Текстът на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България (изм. ДВ, бр. 47 от 2005 г.), в оспорената й част гласи - "Кандидат-студентите, успешно участвали в конкурсните изпити, които са: класирани с еднакъв бал; лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто се приемат за студенти при облекчени условия и по ред, определени в правилниците за дейността на висшите училища". Текстът на чл. 68, ал. 3, т. 2 от Закона за висшето образование (изм., ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има следното съдържание - "При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити: инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто". Текстът на атакуваната част на чл. 7, ал. 2 от цитираната Наредба е приет въз основа на законова делегация, уредена в чл. 9, ал. 3, т. 10 от ЗВО, а именно Министерски съвет с Постановление № 96 от 27 май 2005 г. за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България е издал подзаконовия нормативен акт в рамките на предоставената му компетентност. Действително в него е възпроизведено смислово съдържанието на нормата на чл. 68, ал. 3, т. 2 от ЗВО. С чл. 44, ал. 1 от Указ № 883 от 24 април 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в изречение първо законодателят е посочил, че актът по прилагане на закон урежда изчерпателно материята, до която се отнася. С втората част от правната норма изрично е допуснал да се възпроизвеждат разпоредби на закон по изключение. Поради това позволено обстоятелство не е налице пречка за преповтаряне на текста от Наредбата в друг такъв от по-висок по ранг нормативен акт. Следователно изводът, изложен в обратния смисъл от първоинстанционния съд е неправилен, тъй като използването на такава правна техника не води до незаконосъобразност на нормата. На следващо място, следва да се отбележи, че решението е постановено без да са обсъдени всички доводи и съображения на Фондация "Български адвокати за правата на човека". При произнасянето си по същество на спора, съдът не се е произнесъл, както по оплакванията, изложени в жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, така и относно спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона при приемане на подзаконовата правна норма, в оспорената й част. Неизлагането на съображения по целия предмет на оспорване и липсата на пълнота досежно мотивите на съдебния акт относно изводите за отсъствие на основанията за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК препятстват преценката за съответствието или несъответствието на решението с материалния закон, което води и до невъзможност да се извърши касационна проверка на правилността на съдебния акт, с оглед отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, задължава съда да обсъди и провери, освен посочените от оспорващия основания и законосъобразността на оспорваната част от текста на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, на всички основания по чл. 146 от АПК. Следователно се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в противоречие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като не са изложени мотиви, обосноваващи направените от тричленния състав изводи, водещи до отмяна на процесната разпоредба. Поради по-горе изложеното настоящата касационна инстанция счита, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно е приложен материалният закон и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което атакуваното решение следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, за да се произнесе по всички доводи и възражения от страните, касаещи атакуваната част от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, да извърши проверка за законосъобразността на оспорената част от текста на цитирания подзаконов нормативен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, както и да изложи съображения в подкрепа на направените от него изводи. Разноски по делото не се претендират, поради което, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Ето защо и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия