Решение № 39 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2018 г.

Решение № 39 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 5186002/08.12.2017 г. (озаглавена "частна жалба"), уточнена с молба вх. № 5157439/05.10.2018 г., подадена от С. Н. Я., представлявана от адв. А. Г., срещу влязлото в сила въззивно решение от 02.06.2014 г., постановено по възз. гр. д. № 714/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.09.2013 г. по гр. д. № 22949/2012 г. на РС – София. Молителката поддържа, че е наследник на Р. Я. Т., б. ж. на [населено място], която е била ответник по иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от "Топлофикация София" ЕАД за установяване дължимостта на сумата общо 898.66 лв. за доставена топлинна енергия. Р. Т. е починала на 28.03.2014 г., в хода на въззивното производство и преди постановяване на въззивното решение, но нейните наследници не са били конституирани като ответници по предявения иск. За воденото производство по този иск молителката е научила след получаване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително производство за събиране на присъдените суми по делото. Молителката счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е постановил решение срещу починало лице и не е конституирал наследниците, с което ги е лишил от възможност да участват в делото и да защитят правата си. Ответната страна по молбата за отмяна – "Топлофикация София" ЕАД - в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: С определението по чл. 307 ГПК е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. По искане на "Топлофикация – София" ЕАД срещу Р. Я. Т. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата общо 898. 66 лв. във връзка с доставена и незаплатена от абоната топлинна енергия. След подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, по предявения от дружеството срещу Р. Т. установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, е образувано гр. д. № 22949/2012 г. на РС – София, като постановеното от 04.09.2013 г. първоинстанционно решение е обжалвано от ответницата пред СГС. В хода на въззивното производство по възз. гр. д. № 714/2014 г. по описа на СГС, преди провеждане на съдебното заседание от 12.05.2014 г. (в което делото е приключено и е обявено за решаване) и преди постановяване на въззивното решение от 02.06.2014 г., ответницата е починала – на 28.03.2014 г. Видно от представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници (изх. № 1647 от 12.12.2018 г. на Столична община), се установява, че ответницата Р. Т. е оставила за свои наследници по закон – Г. С. Г. (съпруг), Е. Георгиева Д. (дъщеря) и молителката С. Н. Я. (дъщеря). Смъртта на Р. Т. е останала неизвестна за съда, тъй като съобщенията до нея са изпращани на пълномощника й - адв. А. Г.. По тази причина съдебното решение на въззивната инстанция е постановено по отношение на починало лице, без да са конституирани наследниците му и без да им е дадена възможност за участие в процеса. Според чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК. Спирането на делото поради смърт на страната настъпва по силата на закона, без оглед на това дали фактът на смъртта е станал известен на съда или на страните. За спирането на делото не е нужно то да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране. В конкретния случай, доколкото производството по делото е продължило и съдебното решение на въззивната инстанция е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, е допуснато нарушаване правото на участие в процеса на правоприемниците на починалата ответница, което е самостоятелно основание влязлото в сила решение да бъде отменено и делото - върнато на въззивния съд с указания за конституиране на наследниците по закон на Р. Я. Т.. Ето защо, като се е произнесъл по подадената въззивна жалба без участието на наследниците на починалата ответница Р. Т. (които са обвързани от постановеното решение), въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 229 и чл. 230 ГПК, довело до лишаване на правоприемниците от правото им на участие във въззивното производство. Поради това, подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е основателна и следва да бъде уважена. След отмяната на влязлото в сила решение, делото следва да се върне на Софийски градски съд, тъй като смъртта на Р. Т. е настъпила при разглеждане на делото от въззивната инстанция, преди провеждане на съдебното дирене в откритото съдебно заседание, устните състезания и постановяването на съдебното решение. След връщане на делото, наследниците на починалата страна следва да се конституират, като разглеждането на въззивната жалба и спорът да се разреши с тяхно участие. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, съобразно разрешението по т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение