Решение № 10969 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2018 г.

Решение № 10969 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПНОИР) 2014 – 2020 и директор на Дирекция "Добро управление" към министерски съвет против решение № 4355/27.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1061/2018 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил Решение № ФК-2018-104 от 8.01.2018 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление" (ОПНОИР) 2014 – 2020 и директор на Дирекция "Добро управление" към министерски съвет за налагане на финансова корекция, в размер на 10 % (десет процента) върху засегнатите от нарушението допустими разходи по договора с изпълнителите по съответните обособени позиции, по отношение на обществени поръчки с предмет: 1. "Редизайн на УИС – 2 в ПРБ с цел преминаване към използване на електронни документи в рамките на ПРБ и между ПРБ и други държавни институции. Предоставяне на електронни услуги и информация за граждани" със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1 "Въвеждане на електронен документооборот в Прокуратурата на РБ" – сключен договор № 85 от 17.10.2017 г. с "Гравис България" АД Обособена позиция № 2 "Предоставяне на електронни услуги за граждани, фирми, държавни институции и Единната информационна система за противодействие на престъпността" – сключен договор № 86 от 17.10.2017 г. със [фирма] и Обособена позиция № 3 "Надграждане на хранилището на данни и справочната подсистема на УИС - 2 и осигуряване на възможност за предоставяне на отворени данни" – сключен договор № 87 от 17.10.2017 г. със "Сирма Сълюшънс" АД и т. 2 "Доразвитие на ЕИСПП и предоставяне на публичен достъп до информация на ядрото на системата, свързан с инициативата Open Data както и при предоставяне на КАО", със следните обособени позиции: Обособена позиция № 1"Доразвитие на ЕИСПП" – сключен договор № 78 от 3.10.2017 г. с "Индекс България ООД; Обособена позиция № 2 "Предоставяне на публичен достъп до агрегирана информация от ядрото на системата, във връзка с инициативата Open Data" – сключен договор № 79 от 3.10.2017 г. с "Индекс България" ООД и Обособена позиция № 3 "Предоставяне на КАО, чрез използване на вътрешно административни услуги" – сключен договор № 80 от 3.10.2017 г. с "Индекс България" ООД. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административно-процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е прие още, че ръководителят на УО неправилно е определил вида на нарушението, което представлява нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ. По така изложените съображения АССГ е отменил административния акт. Решението е правилно като краен резултат. Административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от доказателствата по делото, както и от самото решение на ръководителя на УО на ОПДУ, бенефициерът в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е направил своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Административният орган в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ само е цитирал възраженията в своето решение и е посочил, че не ги приема, без да ги обсъди и без да изложи каквито и да е съображения. Не става ясно защо УО не приема направените възражения. Смисълът на възможността да се правят възражение е в това те да се вземат под внимание, да се обсъдят и евентуално да се опровергаят в административния акт чрез излагането на правни аргументи защото не се приемат. Формалното цитиране на възраженията в акта не освобождава адм. орган от задължението по чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ да ги обсъди и да изложи съображения защо не ги приема. Недопустимо е касационната инстанция за първи път да обсъжда тези възражения. Необсъждането от страна на УО на възраженията на бенефициера предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на административния акт. На следващо място УО не е изложил мотиви относно определения размер на финансовата корекция. Органът е определил финансовата корекция в размер на 10 процента спрямо засегнатите от нарушението разходи по договори с изпълнители по съответните обособени позиции, без да изложи съображения защо не е наложил по-висок или по-нисък размер на корекцията. В частта относно определения размер решението на УО е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Липсата на изложени съображения от страна на УО относно определения размер на корекцията възпрепятства съда да извърши преценка дали така определения размер е законосъобразен, т. е. дали е съобразен с целта на закона. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорвания адм. акт и като го е отменил АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на Прокуратурата на Република България за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение