Решение № 13660 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2017 г.

Решение № 13660 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5064/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от сдружение "Национална асоциация за обществена защита" (НАОЗ, Сдружението), със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Банишора", ул. " Странджа" № 140, вх. 3, представлявана от председателя на Управителния съвет В. Даскалов, чрез пълномощника адв. Д. Димитров, против решение № 840 от 14.02.2017 г., постановено по адм. дело № 9400/2016 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 34 състав, с което е отхвърлена жалбата на Сдружението против мълчалив отказ на кмета на Столична община (СО) за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление, подадено по електронен път чрез електронната страница на Столична община, регистрирано с вх. № 33355 от 13.04.2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че задължения субект не е редовно сезиран със заявление за достъп до обществена информация, поради което не е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на решението и да бъде постановена отмяна на мълчаливия отказ на кмета на Столична община да се произнесе по искането за достъп до обществена информация по цитираното заявление. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Жекова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Изразява становище, че обжалваното съдебно решение е правилно, тъй като не е формиран мълчалив отказ, поради неподаване на редовно заявление за достъп до обществена информация. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че задължения субект е редовно сезиран и е дължал произнасяне. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и служебно извърши преценка на оспорения съдебен акт, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен на нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от НАОЗ против мълчалив отказ на кмета на СО. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори. Безспорно е установено, че Сдружението е подало заявление за достъп до обществена информация до кмета на СО, по електронен път, чрез страницата на СО, което заявление е получило автоматично генериран № 33355 от 13.04.2016 г., 10.10.49 часа. Искането касае предоставяне на Правилата, ведно с решение за приемането им, за образуване на цените на превозните документи за пътуване с обществения транспорт на територията на СО, приети от Столичния общински съвет, с посочена предпочитана форма за предоставяне на достъпа - чрез копия на технически носител, по електронна поща на заявителя, с посочен в заявлението електронен адрес. Непосредствено след подаване на заявлението, до заявителя е изпратено електронно писмо, че заявление за достъп до обществена информация може да се подаде чрез рубриката на интернет страницата "Писма, жалби и др. " Съдът е установил, че задължения субект е издал Указания за подаване, обработка и предоставяне на обществена информация, като съгласно същите заявление за достъп може да се подаде и по електронна поща, чрез ИС "Контактен център", като заявленията се регистрират с индекс ЕВ01-0000. Съдът е установил също така, че в срока по ЗДОИ, не е постановено решение за предоставяне или отказ за предоставяне на търсената обществена информация. При така установеното от фактическа страна, съдът правилно е приел, че исканата информация е обществена информация по смисъла на чл. 9 от ЗДОИ. Приел е за основателно възражението на ответника, че заявлението, подадено чрез електронната страните на СО не е надлежно подадено, тъй като макар същото да отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ, не е постъпило в СО чрез указаната рубрика "Писма, жалби и др.", а е подадено чрез рубрика "Искане за информация", съответно не е получило индекс ЕВ01-0000. Заявителят е получил писмо, с което му е указано чрез коя рубрика да подаде заявлението, което е своего рода "оставяне без движение", но не е подал заявление по коректния изрично указан му начин. Ето защо съдът е счел, че не е налице надлежно сезиране на задължения орган, поради което не е формиран мълчалив отказ. Жалбоподателят не е доказал редовност на подаденото заявление и не е налице мълчалив отказ. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че подаденото заявление е нередовно и не е налице надлежно сезиране на административния орган. Както сам съдът е установил и приел, подаденото заявление отговаря напълно на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа всички посочени в нормата реквизити - наименованието и седалището на заявителя, коректно описание на исканата информация, предпочитана форма за предоставяне на достъпа до нея, както и адрес за кореспонденция със заявителя. Посочен е и електронен адрес, във връзка с избраната форма за предоставяне на достъпа. Не са налице основанията на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ за оставяне на заявлението без разглеждане. Не са налице и основанията на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като конкретно, точно и ясно е посочено каква информация се иска и няма основание органът да изисква уточняване на предмета й, за което да бъде уведомен заявителя, съответно при неуточняване на предмета на зявлението същото да бъде оставено без разглеждане. Заявлението е редовно и липсва каквото и да е основание за приетото от съда "своегорода оставяне без движение". Що се касае до техническата страна на подаването на заявлението - чрез електронната страница на СО, за което съдът е приел, че е ненадлежно, тъй като заявлението не е подадено чрез съответната рубрика на страницата на СО, наименована "Писма, жалби и др. ", то посоченото обстоятелство не може да се отрази на редовността на подаденото заявление, както и не може да се сподели приетото, че е "ненадлежно" подадено. Заявлението, независимо през коя рубрика на електронната страница е подадено, е постъпило в Столична община и е регистрирано, получавайки входящ номер, съответно дата и час. По делото е установено, а и от прегледа на сайта на СО е видно, че на началната страница на сайта е посочено съществуването на раздел "Достъп до обществена информация". Влизайки в раздела, потребителят може да ползва менюта "Организация на достъпа до обществена информация", "Необходима информация за използване на услугата" и "Годишни отчети за достъп до обществена информация". В "Организация на достъпа до обществена информация" е посочено натовареното с функциите по ЗДОИ звено в администрацията, а именно - отдел "Деловодно обслужване" към дирекция "Административно обслужване" в СО. Посочено е, че заявленията за достъп могат да бъдат подадени по пощата, В Столичния център за информация и услуги, както и по електронен път чрез ИС "Контактен център". Указано е също така, че данни за организацията, функциите и отговорностите на общинската администрация са публикувани на страницата "Структура на СО". В "Необходима информация за използване на услугата" е публикувана актуалната информация по чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ, данни за информационните масиви, бланка на заявление за достъп до обществена информация, цена на услугата, публикувани са Указания за достъп до обществена информация в СО, както и заповедите на кмета на СО за упълномощаване на длъжностни лица, отговорни зе вземане на решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. В "Годишни отчети за достъп до обществена информация", видно и от наименованието на раздел са публикувани годишните отчети за информацията по ЗДОИ на СО. Следва изводът, че задълженият субект е публикувал, в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 15а от ЗДОИ, на интернет страницата си информацията по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ - наименованието, адреса, адреса на ел. поща, телефона и работното време на звеното, отговарящо за приемането на заявленията на предоставяне на достъп до обществена информация, както и информацията по чл. 15а от ЗДОИ, в това число вътрешните правила относно достъпа до обществена информация. В случая вътрешните правила са цитираните Указания за достъп до обществена информация в СО (Указанията). Обсъждайки Указанията, съдът правилно е посочил, че в същите, в това число и в чл. 7, регламентиращ администрирането на получените по електронна поща заявления, не се съдържа изрично изискване чрез коя рубрика на ИС "Контактен център" да бъдат подавани заявленията за достъп. ИС "Контактен център" е указан като звено, чрез което се подават заявленията по електронна поща, както в Указанията, така и в другата публикувана на страницата на СО информация, но липсва изрично изискване относно рубриката. Видно от прегледа на публикуваното на страницата на ИС "Контактен център", влизайки в страницата потребителите са информирани, че на страницата може да подават сигнали от неспешен характер, писма, жалби, заявления за достъп до обществена информация, сигнали за корупция и др., като указания за ползване на сайта може да се получи в меню "Помощ", т. е. отново липсва изрично указание чрез коя рубрика следва да бъде подадено заявлението за достъп до обществена информация. При влизане в меню "Помощ", се отваря падащо меню, с възможност за избор на информация от рубрики - "Как да ползвате електронната страница", "Как да регистрирате сигнал", "Как да регистрирате въпрос", "Как да регистрирате писмо, жалба и др.", "Контакти". В указанията, съдържащите се в рубриката "Как да ползвате ел. страница", също липсва изведена информация, съответния документ чрез коя рубрика следва да се подаде. Както е видно в падащото меню също липсва указание чрез коя рубрика се подава заявление за достъп до обществена информация. Това е рубриката "Как да регистрирате писмо, жалба и др.", но в самото заглавие на същата, в изреждането не фигурира заявлението за достъп до обществена информация, т. е. липсва точно указание за потребителя. При тези данни, не може да се сподели приетото от съда, че подавайки заявлението си чрез ИС "Контактен център", но не чрез точната рубрика, заявителят не е сезирал надлежно административния орган. Заявлението е подадено чрез указания ИС "Контактен център", с което е изпълнено изискването на сезиране на задължения субект. Обстоятелството, че заявлението е получено, се доказва освен от регистърния номер и дата и от последващото писмо на служител на СО, същото да бъде подадено чрез друга рубрика. Няма данни дали това писмо е достигнало до заявителя, но дори и да беше достигнало до него, неподаването на ново заявление е ирелевантно. Заявителят надлежно е сезирал органа - заявлението е регистрирано като постъпило със съответен номер, дата и час, като задължение на органа, чрез приелия го служител, е да го отправи към компетентния да се произнесе по него служител. Освен това, извън посоченото за липсата на достатъчна яснота относно това в коя рубрика потребителят на електронната страница на СО следва да подаде своето заявление, което опровергава извода за ненадлежно сезиране, следва да се подчертае и следното. Приеманите вътрешни правила за достъпа до обществена информация следва да служат на целта да информират и да улесняват гражданите в комуникацията с администрацията, със задължения субект по ЗДОИ, а не да служат само за улесняване на самата администрация. Ако се възприемат доводите на първоинстанционния съд, че подаването на заявлението не чрез точната рубрика е ненадлежно сезиране, ще се стигне именно до подобно несъответно на целта на закона тълкуване на правилата за подаване на заявлението. Аргумент, че задължение на самата администрация е да насочи заявлението към компетентния орган, дори и да не е подадено чрез точната рубрика, се извлича и от общия текст на чл. 31, ал. 2 и 3 от АПК. Съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК, когато органът започнал производството установи, че актът следва да бъде издаден от друг административен орган, то той му изпраща незабавно преписката, като уведомява, иницииралия производството субект и привлечените заинтересовани граждани и организации, а съгласно чл. 31, ал. 3 от АПК, искането, внесено в срок пред некомпетентния орган се смята за внесено в срок. По аргумент за по-силното основание, следва да се приеме, че в случая, подаденото заявление, дори и да е подадено чрез неточна рубрика, следва да се насочи към отговорното звено за регистрация и произнасяне от компетентния орган, съответно административният орган е надлежно сезиран. Налице са основанията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ - започване на административно производство по искане на сдружението, с приравнено на писмено искане заявление подадено по електронна поща, започнало на датата на постъпване на искането - 13.04.2016 г., по аргумент от чл. 25, ал. 1 от АПК. Срокът за произнасяне е изтекъл, без да е постановен акт от задължения субект по искането за информация, която е обществена по което не се спори, съответно противно на приетото от съда е формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Мълчаливият отказ е незаконосъобразен. При редовно депозирано писмено заявление по реда на ЗДОИ, отговарящо на изискванията на чл. 24, ал. 1 от закона, задълженият субект, съхраняващ търсената информация – кметът на СО, при всички случаи дължи изрично произнасяне. В нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ органът не се е произнесъл. Съгласно цитираните норми следва да се постанови изрично решение за предоставяне на достъп до обществена информация, съответно за отказ да се предостави такава, което следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание. Изискването е императивно и мълчаливият отказ за предоставяне на достъп на търсената обществена информация противоречи на закона. Съгласно трайната практика на ВАС това съставлява нарушение на изискването за съдържание и форма на индивидуалния административен акт, което е особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на оспорения акт. Изрично произнасяне се дължи и в хипотезите на чл. 32 и чл. 33 от ЗДОИ. По изложените съображения, постановеното решение като необосновано и противоречащо на закона, следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящия касационен състав следва да се произнесе по същество, като постанови отмяна на оспорения мълчалив отказ като незаконосъобразен. Преписката следва да бъде върната на кмета на СО за произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация на НАОЗ, при съобразяване с указанията, по тълкуването и приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК е основателна претенцията за разноски на касатора за двете съдебни инстанции. Разноските възлизат на 110 лв. за първата инстанция - 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение - жалбоподателят е представляван от юрисконсулт, като размерът от 100 лв. е определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, плюс 10 лв. заплатени за държавна такса, видно от вносна квитанция. Разноските за касационното производство са доказани в размер на 800 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат, действително внесена сума, видно от договор за правна защита и съдействие от 28.02.2017 г. и 5 лева заплатена държавна такса, видно от квитанция от 8.03.2017 г. или общо дължимата сума за разноски за двете инстанци възлиза на 915 лева, като Столична община като юридическо лице, в състав на което е административния орган издал отменения мълчалив отказ, следва да бъде осъдена да заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,