Решение № 9812 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2011 г.

Решение № 9812 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград (ОДЗ) срещу решение № 1052 от 8.07.2011 г., постановено по адм. дело № 328/2011 г. от Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № РД-10-П-09 от 18.04.2011 г. Ответникът Мохамед Асанов Рушидов, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, като му присъди и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил № РД-10-П-09 от 18.04.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Мохамед Асанов Рушидов - Началник на Общинска служба по земеделие Петрич е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразени в това, че същата не съдържа задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл, освен това в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 ЗДСЛ наказаният служител не бил изслушан от дисциплинарно наказващия орган и на последно място наложеното наказание е извън предвидените в чл. 94 ЗДСл преклузивни срокове. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая оспорената заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл изискваща в отношение на кумулативност дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая от административната преписка е установено, че Рушидов е дал писмени обяснения, но не се установява наличие на второто изискване същият да бъде изслушан лично от органа. В случая само на това основание съдът е следвало да отмени заповедта и без да разглежда спора по същество. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 94 ЗДСл. В случая видно от съдържанието на заповедта нарушенията, които са вменени на Рушидов са извършени 18.04.2003 г., 21.04.2003 г., на 11.09.2002 г. и на 28.10.1008 г., а самата заповед е постановена на 18.04.2011 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на четиристотин лева, представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение