Решение № 2844 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13756/2016 г.

Решение № 2844 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13756/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Община Кюстендил, срещу решение № 214 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 218/2016 г. по описа на Административен съд Кюстендил в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове, с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилването му, като се остави без разглеждане предявеният срещу нея иск, алтернативно отмяната му като неправилно, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Ответникът – Н. А. К., чрез процесуалния си представител адвокат С. в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по предявените от Н. К. против Община Кюстендил обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и неимуществени вреди, болки и страдания, произтичащи от незаконосъобразността на същото наказателно постановление. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди и частично този за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, като обезщетението за неимуществени вреди е определено при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, основани на приложението на чл. 195, ал. 2 АПК и тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК исковете за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи се разглеждат по реда на тази глава. Ищецът с исковата си молба определя спорния предмет и обема на търсената защита, като в случая предявените искове не се основават на отменен подзаконов нормативен акт, както неправилно се твърди в жалбата, а на отменено наказателно постановление. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетите от съда размери. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Несъстоятелно е твърдяното, че в решението си съдът не е дал отговор относно прекомерността на адвокатските възнаграждения, заплатени в производствата по обжалване на наказателното постановление. Такова възражение не е правено, при което не е налице и соченото задължение на съда да се произнесе по него. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представени пълномощни. В производствата, развили се пред Районен съд Кюстендил и Административен съд Кюстендил са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващи възмездността на положения от адвоката труд и доказващи реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилен е извода в обжалваното решение за основателност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие вреди са доказани от събраните по делото доказателства. При съобразяване с конкретно установените, обективно съществуващи обстоятелства на негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт, за конкретен период от време, при правилното приложение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определен и размера на обезщетението. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация иска присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, установено с представения по делото договор за правна помощ от 23.01.2018 г. От касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира възражението за основателно. Делото не се характеризира нито с особена фактическа нито с правна сложност, при което размера на договореното възнаграждение не може да бъде приет за обоснован и дължим. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600 лева се явява основателно и същото следва да бъде намалено наполовина, като на ответника по касация се присъди сума в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение