Решение № 16004 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2011 г.

Решение № 16004 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9251/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Луднев - директор на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян, срещу решение № 171 от 06.06.2011 г., постановено по административно дело № 144 от 2011 г. на Административния съд - Смолян. Със същото съдът е отменил решение № 5 от 24.03.2011 г. на касатора в частта по т. 2, с която е оставено в сила разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, и в частта по т. 3, с която е оставено в сила разпореждане № 204-00-223-6 от 22.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в РУСО - Смолян, и вместо това по т. 2 от решението е постановил обявяване нищожността на разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, и е осъдил РУСО - Смолян, да заплати на Алия Смаилова Мехмедова от с. Лещак, община Мадан, сумата от 200 лева разноски по делото. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Алия Смаилова Мехмедова, от с. Лещак, община Мадан, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Смолян, по реда на чл. 145 АПК е оспореното от Алия Смаилова Мехмедова от с. Лещак, община Мадан, решение № 5 от 24.03.2011 г. на касатора, в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян и в частта, с която е оставено в сила разпореждане № 204-00-223-6 от 22.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в РУСО - Смолян. С първото от посочените разпореждания, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ), длъжностното лице е отменило друго свое разпореждане № 560 от 30.07.2008 г. за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица (ПОДБ) по чл. 54и КСО на Алия Смаилова Мехмедова поради представени нови документи - удостоверение № 593 от 05.01.2011 г., за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 54и КСО. Изложил е мотиви, че съгласно посоченото удостоверение осигурителният стаж и времето за придобиване право на пенсия към 16.07.2008 г. било повече от 60 месеца, с което лицето не отговаряло на условието по чл. 54и, ал. 1 и т. 3 КСО за получаване на ПОДБ. Въз основа на това обстоятелство, с второто от процесните разпореждания, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е задължило същата да възстанови паричните обезщетения за времето от 16.07.2008 г. до 18.07.2010 г., които според него тя била получила недобросъвестно. При последвалото административно оспорване пред директора на РУСО - гр. Смолян, последният се е произнесъл с решение № 5 от 24.03.2011 г., с което е отхвърлил жалбата на Мехмедова срещу разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г. като неоснователна и недоказана. Приел е, че действително било налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица (НОИПОБ), обуславяща отмяна на разпореждането, с което е било отпуснато ПОДБ по чл. 54и КСО на лицето. Относно оспорването й на второто от процесните разпореждания, по-горестоящият административен орган е потвърдил разпореждане № 204-00-223-6 от 22.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в РУСО - Смолян, с мотивите, че с намерението да й бъде отпуснато обезщетение за дълготрайна безработица Мехмедова представила със заявление вх. № 223 от 16.07.2008 г. документи за осигурителен стаж с невярно съдържание. Посочил е, че това поведение представлявало проява на недобросъвестност от страна на Мехмедова, в хипотезата на което неоснователно получените от нея суми, представляващи ПОДБ, следвало да бъдат възстановени, ведно със съответната лихва върху тях. С обжалваното решение Смолянският административен съд е отменил решението на директора на РУСО - Смолян, в обжалваните му части по т. 2 и 3, и е решил по същество спорът за законосъобразността на разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г., като е обявил същото за нищожен административен акт. За да постанови този резултат Смолянският административен съд е приел, че потвърденото от касационния жалбоподател разпореждане е издадено при липса на материална компетентност, защото в посоченото в него правно основание за издаването му - чл. 54ж, ал. 1 КСО - законодателят е изброил, при това изчерпателно, правомощията на длъжностното лице и сред тях не била посочена възможност да отмени издадено преди това (пак от него) позитивно разпореждане, с което отпуска парично обезщетение за безработица. А доколкото такава възможност за длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО се съдържала в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, тази разпоредба не следвало да се прилага, тъй като противоречала на нормативен акт от по-висока степен. Относно втория атакуван административен акт съдът е приел, че издателят на това разпореждане бил компетентният орган съгласно чл. 114, ал. 3 КСО, но не били налице предпоставките да се иска възстановяване на полученото обезщетение при положение, че разпореждането (№ 204-00-223-4 от 22.02.2011 г.), с което било отменено разпореждането за отпускане на ПОДБ бил нищожен акт, който не пораждал правни последици и в този случай получаването на ПОДБ от Мехмедова било по силата на валидно разпореждане за отпускане. Решението на Административния съд - Смолян, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е приел, че разпореждане № 204-00-223-4 от 22.02.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, е нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на издателя му. Отмяната на предишното разпореждане, което представлява стабилен административен акт, от който са произлезли права и задължения, не може да се отменя от същия административен орган, а само от висшестоящия, който в случая е директорът на РУСО - Смолян. Компетентността на ръководителя на осигуряването за безработица е очертана в разпоредбите на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 КСО. Съгласно първия текст длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт има право да отпуска, изменя, отказва, спира, прекратява, възобновява и възстановява паричните обезщетения за безработица. В конкретния случай такова е отпуснато на Мехмедова с разпореждане № 204-00-223-3 от 22.02.2010 г. за периода от 16.07.2008 г. до 18.07.2010 г. и не може ръководителят на осигуряването за безработица при РУСО - Смолян, да постанови нов акт, с който да отмени своя влязъл в сила по същия въпрос акт и след това да разпореди нещо различно от своя влязъл в сила акт. Както правилно е посочил решаващият състав, с това правомощие разполага само по-горестоящият административен орган на основание чл. 99 от АПК. Разпоредбата на чл. 99 от КСО дава право за отмяна на разпореждането от органа, който го е издал, само когато разпореждането е по чл. 98 от КСО, която разпоредба урежда реда за отмяна и изменение на пенсиите, но не и на паричните обезщетения за безработица. За отмяна на разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица приложим е редът по чл. 99 от АПК, като компетентен е по-горестоящият административен орган, а именно директорът на РУСО - Смолян. Ръководителят на осигуряването за безработица е могъл да спре и прекрати отпуснатото обезщетение за безработица, но не и да отмени отпускането на парично обезщетение. Несъмнено издаденият извън пределите на компетентността на административния орган акт е нищожен. Отказването на право породено от влязъл в сила административен акт, който не е отменен по надлежния ред също е незаконосъобразно. С касационната жалба е наведен довод, че възможността по чл. 6, ал. 1, т. 2 от посочената наредба "по никакъв начин не противоречи на нормата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, а само допълва правомощията на осигурителния орган и въобще не се намира в дисонанс с правомощията, установени в Кодекса". Според касационния жалбоподател именно в това се състояло идеята за съществуването на подзаконовите нормативни актове - да конкретизират, допълнят, доуредят материята, която не се съдържа в по-високия по степен акт. Поради това счита, че изразеното от Смолянския административен съд становище противоречало на основните принципи на нормотворчество, присъщи за българската правна система. Това становище е неоснователно. Според чл. 75, ал. 2 АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Следователно правомощията на овластен с публична власт административен (в т. ч. и осигурителен) орган, установени със закон (в т. ч. и с КСО), могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт (с нормативен административен акт) е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен (административен) акт. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е в пълно противоречие и с правния институт на възобновяването по чл. 99 и 100 на Административнопроцесуалния кодекс. Отклонение от правилата на този институт може да бъде установено само със закон, но не и с наредба на Министерския съвет. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд - шесто отделение,