Решение № 4301 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2013 г.

Решение № 4301 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на кмета на община Разлог против решение № 1728/27.11.2012 г. по адм. дело № 394/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № РД 15-271/10.05.2012 г. на зам.-кмета на общината. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска отмяната му. Ответникът Илия Иванов Коцов от с. Бачево оспорва писмено жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за частично основателна. С отменената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПР за УПИ VII-396,397 и УПИ ХII-398,399, кв. 47 по плана на с. Бачево, като се обособяват три нови УПИ. Оспорващият Илия Коцов доказва, че е собственик на търговски обект - сладкарница, находящ се на първи етаж в сграда с пл. № 397 в УПИ VII, кв. 47 по плана на селото. Правилно решаващият съд приема, че като собственик на обект в сградата, той е носител и на ограниченото вещно право на строеж в имота за този обект, което го легитимира като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ. Същият обаче притежава правен интерес за оспорването само по отношение на имота, за който притежава вещно право, не и по отношение на другите имоти - предмет на плана. За тях оспорващият няма право на жалба и като се е произнесъл по недопустимата част от оспорването съдът е постановил недопустимо решение, което в тази част следва да бъде обезсилено. В останалата допустима част решението е правилно. Не са налице хипотезите на визираните в заповедта правни основания за изменение на действащия регулационен план - чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ (възникнали нови общински нужди за обекта - собственост на общината), както и по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ (съгласие за изменението на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите - предмет на плана, вкл. на оспорващия). В тази част решението следва да остане в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,