Решение № 14703 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2012 г.

Решение № 14703 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ФК "Рилски спортист" гр. София, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 324 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 869/2011 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за необоснованост и противоречие на материалния и процесуален закон. Иска се решението, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-260/28.06.2011 г. на Началника на РДНСК Югозападен район, да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, н-к РДНСК, Югозападен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, както и е извел кореспондиращи на тях правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно административният съд е приел, че Заповед № ДК-02-ЮЗР-260/28.06.2011 г. на н-к РДНСК, Югозападен район е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ н-к ДНСК и след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ - издадена е въз основа на констативен акт № 121/20.04.2011 г., в който е обективирано и онагледено фактическото положение на незаконния строеж. Обосновано и при правилно прилагане на закона съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект - "Търговски обект", представляващ двуетажна сграда, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположен в кв. 24 на к. к. Боровец, непосредствено на уличната регулация, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Същият е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно е прието от съда, че не са налице предпоставки да се приеме, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ, тъй като същият не е бил допустим по правилата и нормативите, действащи при изграждането му, както и е недопустим по ЗУТ- не е предвиден в действащия ПУП, попадащ в улична регулация, т. е. върху общински терен, без отстъпено право на строеж от собственика. Правилно е прието, че е неприложима и разпоредбата на § 184 ПЗР ЗУТ, тъй като жалбоподателят не е подал заявление пред съответния орган за узаконяването му до 25.01.2004 г., поради което не е налице висяща процедура за това, както се претендира. Като се има предвид изложеното, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Следва на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за тази инстанция, тъй като се представлява от юрисконсулт. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК