Решение № 2404 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15575/2014 г.

Решение № 2404 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15575/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 2062/25.09.2014 г. и срещу определение № 4416/07.11.2014 г., постановени по адм. дело № 1403/2013 г., по описа на Административен съд Варна . В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Относно обжалваното определение, с което са присъдени разноски на ответната страна се излагат доводи за първи път в жалбата относно прекомерност на същите, както и доводи за липса на печат на обслужващата банка по представените платежни нареждания. Ответната страна - "Първи май" АД, чрез пълномощника си адв. З. Куртев в писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд Варна е бил ревизионен акт (РА) № 03251200186/21.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, Дирекция "СДО", потвърден с Решение № 42/20.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Първи май"АД, за данъчни периоди м. 10.2009 г., м. 01.2010 г., м. 02.2010 г., м. 09.2010г, м. 10.2010г и м. 11.2010 г., са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 254 645.81 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че определените допълнително задължения за внасяне на ДДС са в резултат на непризнаване на ВОД към румънски контрагенти: "BEATRICE STAR S. R. L. " с VIN RO 24275990, "BADINA DEVELOPMENT S. R. L. " с VIN RO 26202097, и "AGRONICOL S. R. L. " с VIN RO 22215779, и поради отказ да бъде признато правото на ползване на данъчен кредит по доставки на "Зърноизкупуване" ЕООД. Относно осъществения ВОД към румънски дружества съдът е изложил подробни доводи досежно установеното от фактическа страна. Така относно получателя по ВОД "BEATRICE STAR" S. R. L. " с VIN R024275998, съдът е приел, че дружеството е дерегистрирано от 01.08.2010 г. и е с невалиден номер към датата на извършената проверка от румънската администрация, но този факт не установява липсата на доставка, предвид факта, че към момента на доставките през 2009 г. е имало надлежна регистрация. В този смисъл съдът се е позовал на практика на СЕС / Решение на СЕС (трети състав) от 21 юни 2012 г. по Съединени дела C-80/11 и С-142/11 и дело С-273/11/. За неотносими съдът е приел установените от органите по приходите обстоятелства, че румънското дружество не извършва дейност на декларирания адрес, деактивирано е от 30.05.2011 г.; поради тази и други причини не е възможно да се установи дали Дружеството разполага със собствени и/или наети транспортни средства, подходящи за превоз на пшеница; ДДС не е деклариран от страна на "BEATRICE STAR " S. R. L. " с VIN R024275998; румънското Дружество е в производство по несъстоятелност, а синдика не разполага с никакви документи/т. 1.2 до т. 1.6 включително/. Позовал се е на т. 48 от Решение по С-273/11 и е приел, че в конкретния случай дружеството-жалбоподател е положило дължимата грижа, като се е снабдил с Удостоверение за актуално състояние, Решение за регистрация от компетентния съд, Удостоверение за наличие на банкова сметка от 19.06.2009 г., Пълномощно от едноличния собственик на румънското дружество от 01.04.2009 г. и е предприело обективно възможните действия и се е уверило, че румънското дружество действа съобразно законите на Р. Румъния /т. 55 от от Решение по С-273/11/. На следващо място съдът е приел, че липсата на представени потвърждения от получателя за получаването на стоките и доказателства за платените пътни такси за превозните средства, преминали през ГКПП, не могат да се считат за доказателство за извършен ВОД и ВОП, тъй като таксите се заплащат за МПС, без в базата данни да се отчита дали превозва стока или е празно, и че в клетка 24 на приложените ЧМР не е посочено името на лицето, получило стоката и качеството му в румънското дружество, както и конкретния обект, в който е предадена пшеницата, не водят до извод за липса на ВОД. Съдът се е позовал на Решение по дело С-273/11, с което СЕС е обобщил, че национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка. Необходимите документи за доказване на ВОД са посочени в чл. 45, т. 2 б."а" от ППЗДДС, а именно за да се докаже изпращането или транспортирането на стоките, са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Изискването за представяне на посочените документи е алтернативно, поради което липсата на представени и други документи, в т. ч. писмено потвърждение от получателя, съдът е приел, че не обосновава липса на достатъчно доказателства за наличието на доставка, като се е позовал и на т. 51 от Решение на СЕС по дело С-409/04 /делото Teleos/ и цитирана практика на ВАС. Липсата на посочване в клетка 24 на представените ЧМР на името на лицето, получило стоката и качеството му в румънското дружество, както и конкретния обект, в който е предадена пшеницата, съдът е приел, че не разколебава материалната доказателствена сила на представените ЧМР. В тази насока се е позовал на чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., в сила от 18.01.1978 г., като липсва норма, която да изисква като задължителен реквизит в ЧМР посочване на лицето, физически получило стоката, и качеството му в румънското дружество. Наличието на саморъчен подпис и печат на румънското дружество съдът е приел, че съответства на изискванията за задължителните реквизити в представените ЧМР, като този извод съдът е обосновал и с цитирана практика на ВАС. На следващо място съдът е приел, че са попълнени полета в клетки 3 и 4, поради което следва да се приеме, че са посочени конкретни местонатоварване и месторазтоварване на процесната стока. Съдът е обсъдил приетия по делото договор за доставка на пшеница и заключенията на ССчЕ от които се установява, че за процесния период дружеството-жалбоподател е разполагало с достатъчно пшеница, за да извърши процесните доставки в количествата по фактурите и ЧМР /както за този контрагент, така и за останалите две румънски дружества/, които обсъдени ведно с издадените проформа-фактури; установеното място факта кой е извършил физически натоварването и впоследствие - превоза; товарителниците, съдържащи минимално изискуемите реквизити, вкл. място на натоварване и разтоварване, подписи на представители на изпращача и получателя и печати на търговците; съвпадение на количествата пшеница по фактурите и тези по ЧМР; доказателства за преминаването на част от МПС, посочени в товарителниците, през границата на Р. България на територията на Р. Румъния, извършени плащания по фактурите по банковата сметка на изпращача и е приел, че дружеството-жалбоподател разполага с предвидените в чл. 45, ал. 2 от ППЗДДС документи за доставката - фактура и ЧМР, които са редовни от външна страна и съдържат минимално изискуемите за валидността им реквизити, а като получател в тях фигурира дружество, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка със съответния идентификационен номер към момента на осъществяване на доставката. Предвид, че специалния текст на ППЗДДС предвижда представянето на транспортен документ или потвърждение от чуждестранния контрагент алтернативно, за установяване действителността на процесните ВОД не е задължително представянето на потвърждение от получателя, поради което ненамирането му на адреса не обосновава извод за липса на ВОД. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в тази си част. По идентични съображения съдът е приел, че налице ВОД и по отношение на останалите две дружества. Относно дружеството "BADYNA DEVELOPMENT S. R. L." с VIN R026202097, са изложени и допълнителни доводи, а именно, че същото е декларирало в ДДС- декларация процесния ВОП на стойност 1 396 527 леи за м. 01.2010 г. и на стойност 1581 672 леи за месец 01.11.2010 г., като от жалбоподателя е положена дължимата грижа и се е снабдил с учредителен акт на получателя и с копие от личната карта на собственика на дяловете в румънското дружество. Освен с договора за доставка на пшеница е представена и преддоговорна кореспонденция с електронните адреси на жалбоподателя и съконтрагента му, които са приети като доказателства по делото. На следващо място признание от данъчната администрация за реално извършен ВОД в размер на 211 304.46 лв. към "BADYNA DEVELOPMENT S. R. L." с VIN R026202097 за периода 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г., съдът е приел, че се съдържа в приетия като доказателство по делото Протокол № 1001116/22.07.2010 г. за извършена проверка на жалбоподателя, който следва да бъде коментиран като доказателство относно извършената проверка от компетентните органи, констатациите им и достигнатите въз основа на тях изводи за идентични факти. Не на последно място според заключенията на ССчЕ в процесните данъчни периоди дружеството-жалбоподател е разполагало с достатъчно пшеница, за да извърши доставките по процесните фактури и към този контрагент; количествата по тях са изцяло съответни на количествата, описани в ЧМР към фактурите; доставките са разплатени изцяло по банковите сметки на дружеството-жалбоподател, и са отразени в счетоводството им по партидата на получателя. Относно получателя "АGRONICOL S. R. L. " с VIN R022215779, съдът е обсъдил допълнително приетите по делото нотариално заверено пълномощно от едноличния собственик на капитала на "AGRONICOL" S. R. L. с нотариална заверка на подписа от 26.10.2010г /л. 69-70 по делото/ и установеното въз основа на информацията в данъчната база данни, че на 26.11.2010 г. Grigore Nicoleta Madalina едноличен собственик на капитала на SC Agronicol SRL Dor Marunt, е прехвърлила своите дялове на Costasiuc Marius Constantin. Разгледано в съвкупност с представените в хода на ревизионното производство първични счетоводни документи, съдът е приел, че и в този случай дружеството-жалбоподател е положил дължимата грижа да се увери предварително, че румънското дружество е регистрирано съобразно законите на Р. Румъния /т. 55 от от Решение по С-273/11/, като от заключението на, ССчЕ се установява наличие на достатъчно количество стока /слънчоглед/, с която дружеството-жалбоподател е разполагало в процесния период, за да осъществи изцяло процесните доставки. Решението в тази част е неправилно, относно получателя по ВОД "BEATRICE STAR" S. R. L. " с VIN R024275998 и правилно в останалата си част. Основният спорен момент е наличие на реален ВОД от - "Първи май"АД, към румънските контрагенти "BEATRICE STAR S. R. L. " с VIN RO 24275990, "BADINA DEVELOPMENT S. R. L. " с VIN RO 26202097, и "AGRONICOL S. R. L. " с VIN RO 22215779, т. е. установен ли е факта на фактическо напускане на процесните стоки на територията на Р България, като се е съобрази и тълкуването дадено с Решението на СЕС по дело С-409/04 /делото Teleos/, т. 51, а именно, че да се задължи данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. В този смисъла и решение на Съда по дело С-273/11 и практиката на ВАС цитирана от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС ( т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Относно доставчика"BEATRICE STAR S. R. L. " с VIN RO 24275990 е начислен ДДС по 21 бр. фактури за д. п. м. 10.2009 г. Съгласно ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС /в редакцията, приложима за процесните данъчни периоди на. 2009 г., преди изменението в сила от 01.01.2010 г./, като са разделени в две групи - документи за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Съгласно чл. 45, т. 2 от Правилника са предвидени три вида документи удостоверяващи получаването на стоката в зависимост от това транспорта от кого се извършва: б. "а" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или б. "б" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика, или б. "в" писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от получателя. От тълкуването на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е и Решението на СЕС по дело С-273/11 г. В конкретния случай няма спор, че стоките са транспортирани с транспорт извършен от получателя, поради което и предвид действащата национална уредба доставчика е следвало да се снабди с писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на Р. Румъния. Практиката на ВАС приема, че потвърждение може да се представи и в последващ момент, но в настоящия случай до приключване на производството не е представено такова, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено предвиденото от закона задължение за доказване получаването на стоката от получателя по доставката. Това задължение не поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка, тъй като така както е приел и АС, "Първи май"АД е положило дължимата грижа, като се е снабдило с Удостоверение за актуално състояние, Решение за регистрация от компетентния съд, Удостоверение за наличие на банкова сметка от 19.06.2009 г., Пълномощно от едноличния собственик на румънското дружество от 01.04.2009 г., поради което и предвид действащата разпоредба е следвало да се снабди с писмено потвърждение от същото дружество, досежно установяване факта на получаване на стоката. Това изискване на националната разпоредба не е в противоречие и с Решение по дело С-273/11, с което СЕС е обобщил, че национална мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка, тъй като в конкретния случай освен липсата на потвърждение е установена и липса на деклариран ВОП от получателя /което както е приел съдът само по себе си не е основание за отказ на ВОД/, както и обстоятелството, че във вносни бележки за постъпили суми по сметка на доставчика, срещу името на вносителя е отбелязано: "Погасяване на кредит", а като основание за внасяне: "BEATRICE STAR S. R. L. с VIN RO 24275998 по фактури", без да са посочени конкретни номера на фактури. Всички тези факти, обсъдени в своята съвкупност налагат на извода за липса на реално напускане на процесните стоки на територията на страната и законосъобразно е начислен допълнително ДДС. Като е достигнал до други правни изводи АС е постановил неправилно решение в тази си част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата в тази й част, досежно начислен ДДС за д. п. м. 10.2009 г. в размер на 33511,00 лв. В този смисъл, по аргумент на противното е решение № 2359/13 г., по адм. д. № 6604/12 по описа на ВАС, осмо отделение. Относно доставките през ревизираните периоди на 2010 г. към "BADINA DEVELOPMENT S. R. L. " с VIN RO 26202097, и "AGRONICOL S. R. L. " с VIN RO 22215779, решението е правилно. Съгласно действащата разпоредба на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС (изм. - ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката. Доводите в касационната жалба съвпадат с тези изложени в РА и пред АС и същите са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания акт, поради което само ще бъдат маркирани. Така довода на касатора, че липсата на доказателства по см. чл. 24 от ЗЗД за отделяне на родово определените стоки с оглед прехвърлянето на собствеността върху тях, например чрез приемо-предавателни протоколи, стокови или складови разписки, товарителници или други документи е неоснователен, тъй като така както е приел АС за целите на ВОД, приетите по делото - договори, проформа-фактури, фактури и ЧМР, установяват придобиване правата върху вещите от момента, когато е предадена разписката от товарителницата или друг валиден документ, с който получателя може да легитимира своето право на разпореждане с родово определените вещи, като в условията на ВОД релевантен е факта на напускане на стоката на територията на страната, като определящо е и обстоятелството кой организира превоза: - получателя или изпращача. В случая както и по отношение на получателя "BEATRICE STAR S. R. L. " е установено, че превозвачът на стоките е бил и получател, т. е. транспортът е от и за сметка на купувача; натоварването на стоките е извършено от зърнобази на доставчика в ЗПЗ - Силистра, от наети работници. Факта, че по част от ЧМР автомобилите, са регистрирани като платили пътни такси на ГКПП с направление България - Румъния, а в останалите случаи преминаването е на дата, различна от издаването на ЧМР, или липсват данни, правилно е прието от съда, че не може да се вмени във вина на доставчика и да е основание за липса на ВОД, тъй като е извън изискванията визирани в чл. 45 от ППЗДДС, установяващи напускане територията на РБ. В тази насока е практиката на ВАС и СЕС подробно цитирана в решението на АС, а довода в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Неоснователен е довода на касатора, че в кл. 24 на ЧМР липсва посочване на лицето, получило стоката в Р. Румъния, длъжността му в дружеството-получател, както и обекта, в който е предадена стоката, тъй като така както е приел първоинстанционният съд и в съответствие с практиката на ВАС и чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., публикуван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., в сила от 18.01.1978 г., липсва разпоредба, която да изисква посочените реквизити. От попълнените полета в клетки 3 и 4, както правилно е приел АС, следва да се приеме, че са посочени конкретни место на натоварване и место на разтоварване на процесната стока. Действително хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, когато доказателство за транспортирането на стоките е единствено транспортният документ (няма спор, че от румънските получатели липсва писмено потвърждение по смисъла на същата разпоредба), същият документ трябва да е редовен от външна страна и по категоричен и несъмнен начин да доказва осъществения превоз на стоки. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че представените товарителници са годно доказателствено средство за извършен превоз. Същите не са били оспорени по реда на чл. 193 и сл. ГПК от ответника, досежно подписа за получател. Съгласно чл. 9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора, а в случая и неговото изпълнение, въпреки липсата на същинските транспортни документи, свързани с движението на автомобила - такси за преминаване на Дунав мост, разходи за транспорт отразени при получателя-превозвач и др. Безспорно установен е и факта, че ДЗЛ е разполагало с процесните количества стока и е установено тяхното натоварване в зърнобазата му. ВОП са декларирани от BADINA DEVELOPMENT S. R. L. ", представени са договори сключени между страните, като от заключението на приетата без оспорване ССЕ се установява налично количество от процесните стоки, с която доставчика е разполагал в процесния период, за да осъществи изцяло доставките. Подробно съдът е обсъдил и останалите доказателства представени от ДЗЛ и от които е достигнал до обоснован извод, че дружеството е положил дължимата грижа да се увери предварително, че дружествата са регистрирани съобразно законите на Р. Румъния /т. 55 от Решение по С-273/11/. Доводите изложени в касационната жалба относно пълномощното на едноличния собственик на капитала на "AGRONICOL S. R. L. " по своята същност представляват оспорване истинността на документа, което е процесуално недопустимо в касационното производство. Относно получателя "BADINA DEVELOPMENT S. R. L. ", правилно съдът е обсъдил наред с останалите доказателства по делото Протокол № 1001116/22.07.2010 г. за извършена от компетентните органи проверка на жалбоподателя, при същите факти и с различни констатации, а довода на касатора в тази насока е неоснователен. Относно отказано право на данъчен кредит на "Първи май" АД на осн. чл. 70, ал. 5 ЗДДС вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 27 384.44 лв. за д. п. м. 09.2010г и в размер на 73 862.68 лв. за д. п. м. 10/2010 г. по фактури, издадени от "Зърноизкупуване" ЕООД, с предмет на доставката-слънчоглед: За да отмени РА в тази му част съдът е приел, че ЗДДС свързва възникването на право на приспадане на данъчен кредит само с конкретната доставка, по която е претендирало това право, поради което извършеното изследване на "произхода на стоката" в хода на ревизията е незаконосъобразно. В тази насока съдът е обсъдил подробно събраните в хода на ревизионното производство доказателства и заключенията на ССчЕ и е приел за установено, че в процесния период прекият доставчик е разполагал с достатъчно количества слънчоглед, които в последствие са прехвърлени на жалбоподателя. Обсъдени са приетите в хода на съдебното производство три договора между страните от 23.09.2010г, 05.10.2010 г. и 10.10.2010 г. с предмет продажба на слънчоглед, реколта 2010 г. Въпреки твърдението в хода на ревизията на управителят на доставчика, че между двете дружества не са сключвани писмени договори, поради липса на оспорване съдът е приел, че липсва основание да бъдат изключвани от доказателствата по делото. На следващо място съдът е обсъдил представената в хода на ревизията подробна справка с информация за номер на транспортно средство, дата на извозване, количество и качествени показатели на стоката. Относно дружествата, които са извършили транспорта на стоката за установено съдът е приел, че от ЕАД. Валтранс" ЕАД не са представени документи, а от Турбо-транс - 71". е представена фактура № 0.. 492/23.12.2010 г. с приложена справка за извършените транспортни услуги на доставчика, от които се установява, че техен предмет е по-голямата част от стоките по процесните фактури. Обсъдени са приетите като доказателства: инвентарна книга и копия на талоните на автомобилите, от които е видно, че същите са собственост на дружеството; 5 бр. трудови договори за назначени лица на длъжност шофьор; копия на пътни листи с товарителници. Тези доказателства съдът е приел, че установяват факта, че превозвачът разполага с материална и техническа обезпеченост да извърши транспортните услуги, които са му били заплатени от прекия доставчик, а фактурата е осчетоводена в счетоводството му според заключението на първата ССчЕ. За безспорно съдът е приел, че стоката е била транспортирана директно до зърнобазите на "Първи май" АД, стопанисвани съвместно със свързаното лице "Дунав 57" АД. Досежно осъщественият транспорт, съдът е обсъдил приетите по делото и представени в хода на ревизионното производство: пътно-прехвърлителни разписки, приемо- предавателни протоколи за предадения слънчоглед, реколта 2010 г. и справка за извършената бонификация на доставените количества слънчоглед. Приел е за установено, че покупките са надлежно осчетоводени и стоките са заприходени в счетоводството на получателя, както и с оглед заключението на първоначалната ССчЕ, че част от количеството слънчоглед през периода м. 09.2010 г. - м. 12.2010 г. е продадено на "Папас олио" АД и на румънското дружество "AGRONICOL" S. R. L. Решението в тази си част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Основният спорен момент е наличие на реална доставка на стока, пи установено в хода на ревизионното производство зачерквания в пътно прехвърлителните разписки относно получателя по доставката, както и данни за тристранна сделка по част от доставките установени по част от пътнопрехвърлителните разписки. На първо място е правилен извода на съда, че ЗДДС свързва възникването на право на приспадане на данъчен кредит само с конкретната пряка доставка, без изследване наличието на предходни доставки на същата стока, съответно произхода на стоката. За да се установи пряката доставка и предвид предмета на стоката /родовоопределена - селскостопанска продукция/ е необходимо както многократно е приемал в практиката си ВАС, да се установи факта на реалното предаване на стоката, чрез нейното отделяне от останалите стоки от същия вид, което може да стане както чрез приемо-предавателни протоколи, така и чрез транспортни документи. В случая законосъобразно е приел АС, че представените в хода на съдебното обжалване договори и приемо-предавателни протоколи следва да бъдат кредитирани и обсъдени с останалите доказателства по делото, поради липсата на надлежното им оспорване по реда на ГПК от ответната страна. Факта, че са представени в едва в хода на съдебното обжалване, не налага на извода, че същите следва да се изключат от доказателствата по делото, без надлежното им оспорване, в каквато насока са доводите в касационната жалба. Видно от представените и приети по делото приемо предавателни протоколи, се установява, че в тях бланкетно е посочено количеството стока, съответстващо на съдържанието на процесните фактури и дата на изготвянето му, но не се установява къде е предадена, респективно приета стоката, как е индивидуализира /чрез претегляне къде и от кого/ и как е получена /с какви превозни средства и къде/. Доказателства в тази насока следва да се съдържат като копие и при получателя на доставката, поради което не може да се приеме, че същият е положил дължимата грижа, за да се снабди с доказателства установяващи реалното предаване и получаване на процесните количества селскостопанска продукция. С оглед на изложеното се налага извода, че от приетите по делото приемо-предавателни протоколи не се установява индивидуализиране на стоката, респективно нейното отделяне предвид родовоопределения й характер. На следващо място следва да бъдат обсъдени и представените в хода на ревизионното производство доказателства от които, съдът е приел, че се доказва пряката доставка и реалното получаване на стоката. Видно приетите по делото товарителници издадени от превозвача "Турбо транс 71" ЕООД, липсват подписи както на изпращач, така и на превозвач и получател. Като получатели са посочени "Грин трейд" ЕООД гр. Варна или "Дунав 57" АД, а в товарителница № 2148/08.10.2010 г. /стр. 316/ липсва посочен получател, а само с. Нова полина . В товарителница № 2024 /стр. 312/ получател е доставчика "Зърноизкупуване" ЕООД. От представените пътно прехвърлителни разписки, с положен печат на доставчика /890-896/ се установява, че получател е Дунав 57, което е зачеркнато и записано "Първи май" АД. В останалите пътно-прехвърлителни разписки като изпращач е посочен "Ка-трейд" Ст. Загора, чрез "Зърноизкупуване" за "Дунав 57" отново зачеркнато и дописано "Първи май"АД. досежно тези дописвания не може да бъде споделен довода на представляващия "Първи май"АД, че дружеството е свързано лице с "Дунав 57", тъй като от извършената проверка в хода на ревизията е опроверган и не следващо място е ирелевантен факта на свързаност на лицата, при твърдяна доставка на стока на конкретно ЮЛ, което е упражнило правото на данъчен кредит. Относно представените и приети по делото пътно-прехвърлителни разписки, в които като превозвач е посочен Димитър Петров, в хода на ревизията е установено, че посоченото лице не е извършвало превоз на слънчоглед, а посоченият регистрационен номер на превозното средство в разписките е лек, а не товарен автомобил. Относно представените пътно-прехвърлителни разписки, в които като превозвач е посочен "Валтранс" ЕООД/стр. 84-86/ се установява, че като изпращач е посочен "Ка-трейд" Ст. Загора, чрез "Зърноизкупуване" и получател "Дунав 57", който е зачеркнат и посочен "Първи май" АД. По делото липсват доказателства за наличие на транзитна доставка в хипотезата на чл. 329 от Търговския закон и липсват такива твърдения от получателя и доставчика. Все във връзка с разглеждания спорен предмет следва да се съобрази тълкуването, което СЕС е дал на понятието "доставка" на стоки", изразено в решение по дело С-494/12. В т. 20 от цитираното решение Съдът е припомнил постоянната си практика, от която следва, че доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т. 35 от решение по дело C-435/03; т. 36 от решение по съединени дела C-354/03, C-355/03 и C-484/03; т. 51 от решение по дело C-255/02; т. 24 от решение по дело C-237/09; и т. 33 от решение по дело C-78/12). В тази насока докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС- чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. Като се имат предвид и големите количества селскостопанска продукция, което е фактурирано на ответника по жалбата, необходимо е било същият да установи по какъв начин е натоварено, съответно разтоварено и транспортирано до складовите му бази, респективно да се снабди с копие от транспортните документи, независимо дали е уговорено превоза да е за негова сметка. Тази грижа на добрия стопанин следва да е положена от касатора и при получаване на стока за която транспорта е за сметка на продавача. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсват доказателства за предаване на стоката от Зърноизкупуване" ЕООД на "Първи май"АД, поради което като е достигнал до различен извод съдът е постановил неправилно решение, което в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на . "Първи май"АД, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 101 247,12 лева за данъчни периоди м. 09.2010 г. и м. 10 2010 г. Жалбата срещу определение № 4416/07.11.2014 г., постановени по адм. дело № 1403/2013 г., по описа на Административен съд Варна е неоснователна. Възражение за прекомерност на направени разноски от ответника по жалбата е направено в хода на първоинстанционното производство и правилно съдът е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на откритите съдебни заседания, направените разноски за адвокатско възнаграждение не е прекомерно определено. Неоснователен е доводът за липса на безспорни доказателства за заплащане по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева. По делото са представени два броя нареждания за превод, в които не е посочен номер на фактура, но същата е приложена по делото и ведно от нея номера на банковата сметка, съвпада с тази, по която е извършен превода, поради което е неоснователен доводът на касатора в тази част. С оглед крайния съдебен акт, решението, изменено с определение № 4416 от 07.11.2014 г. следва да бъде отменено и в частта на разноските, присъдени на "Първи май"АД, за сумата над 7912,00 лева до пълния присъден размер от 12550 лева, като в останалата част досежно присъдените разноски за сумата от 7912,00 лева следва да се остави в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,