Решение № 10878 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2018 г.

Решение № 10878 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") при Министерството на правосъдието и И. Иванов, срещу Решение № 529 от 29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9567/2016 г. по описа на Административен съд София-град. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявения срещу нея иск се отхвърли изцяло, алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. И. Иванов, чрез процесуалния си представител адвокат Саулова обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ГД "ИН". Касационната жалба на ГД "ИН" е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. С влязло в сила определение, постановено по делото на 19.09.2018 г. касационната жалба на И. Иванов е оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на И. Иванов против ГД "ИН", гр. София, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, със сума в размер на 25 000 лева, заедно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на дължимата сума, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед, издадена от началника на Затвора София, с която му е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, отменена с протоколно определение от 31.08.2016 г. на Софийския районен съд, постановено по НЧД № 15194/2016 г. като незаконосъобразна. Исковата претенция е за периода от 29.08.2016 г. - 31.08.2016 г., периодът, през който Иванов е изтърпял наложеното дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия, като претенцията се обосновава с условията, в които ищецът е изтърпял наложеното дисциплинарно наказание - поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на дисциплинарното наказание, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване - обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Иванов иск за сума в размер от 2 000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държава и общините за вреди (ЗОДОВ), като размерът на обезщетението е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В останалата му част, до претендирания размер от 25 000 лева предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен, в която част решението е влязло в сила. В обжалваната му част решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение, че е налице отменен като незаконосъобразен акт - Заповед № 350/19.08.2016 г., издадена от началника на Затвора София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия. Неправилно обаче е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдените за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на дисциплинарното наказание, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване - обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е изтърпял наложеното му дисциплинарно наказание за периода от 29.08 до 31.08.2016 г. Видно от доказателствата по делото, ищецът е бил настанен в самостоятелна килия № 37 на 29.08.2016 г. и по негова желание на 30.08.2016 г. е преместен в спално помещение № 6 с още един лишен от свобода, както и че на 31.08.2016 г. се е явил по делото по отмяна на заповедта, приключило в 12. 03 часа, с която е наложено дисциплинарното наказание. Установено е, че и двете наказателни килии са оборудвани със санитарен възел с клекало и мивка с течаща вода (топла и студена), маса, стол, метални шкафчета, прозорец с достъп на пряка дневна светлина и възможност за проветряване. Установените от справката, предоставена от ответника факти не са оборени от събраните по делото свидетелски показания. В тази връзка, в случая не установени по делото неблагоприятни условия при изтърпяването на дисциплинарно наказание, наложено на ищеца. На следващо място е установено от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-медицински експертизи, че не може да се даде еднозначен отговор от кога датира заболяването на Иванов, както и че не може да се приеме, че обострянето на оплакванията на ищеца се дължат именно на престоя в наказателната килия. Изрично експертизите посочват като "възможно" да се е осъществило обстоятелството на възможни усложнения на установените заболявания на ищеца поради изолирането му в наказателната килия, с едновременното посочване и на обстоятелството, че тези усложнения е било "възможно" да се проявят независимо от това. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че ищецът е изпаднал в стресово състояние, свързано със силно негативни психически преживявания в периода на изтърпяването на дисциплинарното наказание. Във връзка с изложеното, не се установява от доказателствата по делото ищецът в посочения в исковата молба период, изключително кратък, да е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на дисциплинарното наказание, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване - обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Неустановяването на настъпили вреди и то в пряка причинна връзка между отменения акт и твърдения за настъпили вредоносен резултат води до неоснователност на предявения иск. При изложените мотиви решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени в обжалваната част, както и в частта, с която е осъден ответника да заплати разноски по делото, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и в уважената част и се осъди ищеца на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да заплати разноските по делото извършени от съда – изплатени възнаграждения за изготвени експертизи по делото. Неоснователно е искането на касатора ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/ исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение