Решение № 342 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 397/2010 г.

Решение № 342 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 397/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 - 293 от ГПК. С определение от 31.03.2010 г., ВКС, второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане касационната жалба на Ц. М. И. против решение № 687 постановено от Окръжен съд - Плевен на 10.12.2009 г., по гр. д. № 891/2009 г., с което е отменено решението на Районен съд - Никопол, постановено на 29.06.2009 г. по гр. д. № 217/2007 г. в частта, с която е допусната делба между Ц. М. И. и М. Р. И. на недвижими имоти, като е постановено ново по съществото на спора и е отхвърлен иска за делба. В частта, с която е отхвърлен иска за делба на лек автомобил, решението на районния съд е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба не взима становище. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на касационните основания за отмяна, изложени в касационната жалба и с оглед рамката, в която е допуснато касационното обжалване, а именно по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, приема за установено следното: Материалноправния въпрос, обусловил допускането да касационно обжалване е този, относно приложението на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, при направено искане по чл. 30, ал. 1 от ЗН, след отмяната на т. 15 от ППВС № 4/64 с ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС и липса на приемане на наследството по опис, при позоваване на наследствено правоприемство от общ наследодател от по-горен ред /в контекста на чл. 30, ал. 2 от ЗН/ и липсата на съдебна практика по този въпрос. Задължителната съдебна практика, отразена с приемането на ТР № 1/2005 г. на ОСГК е, че при упражняване на правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане спрямо лице, което не е призовано към наследяване при откриване на наследството, е обусловено от правнорелевантен факт, визиран в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН - приемането на наследството по опис от наследника по закон, който прави искането за намаляване. С приемането на това тълкувателно решение се отмени т. 15 от ППВС № 4/1964 г., в която е възприето становище, че "наследници по закон", по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН са всички лица по чл. 5 - 9 от ЗН, а не само призованите в конкретния случай към наследяване. След отмяната на т. 15 от ТППВС № 4/1964 г., разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН следва да се тълкува в смисъл, че ограничението да се иска намаляване на завещателни разпоредби във връзка с изискването за приемане на наследството по опис, следва да се прилага само по отношение на лица, които не са призовани да наследят. С т. 15 от ТППВС № 4/1964 г. се отстъпва от становището, възприето с ТР № 28/1962 г. на ОСГК на ВС, съгласно която тълкуването на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН е в смисъл, че под наследник по закон, по смисъла на разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН следва да се приеме само наследник, който е призован да наследи. С отмяната на т. 15 от Тълкувателното постановление, следва да се приеме, че тълкуването, дадено в ТР № 28/1962 г., е актуално и към настоящия момент. Без значение относно това тълкуване е, дали наследникът по закон, призован да наследи, упражняващ своето право да иска намаляване на завещателни разпоредби, спрямо лице, което не е призовано към наследяване, иска намаляване на тези разпоредби, касаещи имущество, включено в наследствената маса по силата на наследствено правоприемство на негов наследодател с лица от по-горен ред. Релевантно в случая е, че към момента на откриването на наследството, имуществото, по силата на наследяването на лице от по-горен ред, е включено в имуществото на завещателя. Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата. Предмет на делбата са имотите, оставени в наследство от общите на страните наследодатели Д. И. А. и Р. И. А. Ищецът Ц. М. И. е син на М. Р. И., син на посочените по-горе наследодатели, а ответника М. Р. И., дъщеря на Д. и Р. А. Д. А. е починала на 05.02.2003 г., а Р. А. - на 26.01.2007 г. След тяхната смърт, техни наследници по закон са останали ответника М. Р. И. - дъщеря и син М. Р. И. С. саморъчно завещание, съставено на 01.11.2007 г., М. Р. И. е завещал цялото с. движимо и недвижимо имущество на своята сестра М. Към датата на съставянето на завещанието, наследството на общите на страните наследодатели било открито, като с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата на Д. И. А. и Р. И. А. са наследили при равни права оставеното от тях имущество, включено в наследствената маса и предмет и на настоящото дело за делба. С. завещанието на М. Р. И., същия се е разпоредил и с оставеното му в наследство от неговите родители имущество, придобито на основание наследяването и разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН до размера на 1/2 ид. ч. от него, в полза на своята сестра и наследник по закон на общите наследодатели. Ищецът по делото Ц. М. И. черпи своите права по предявения иск за делба на наследството, оставено от неговите баба и дядо Д. И. А. и Р. И. А., от наследственото правоотношение със своя баща - завещателя по описаното по-горе завещание, М. Р. И. При откриването на наследството на М. Р. И., доколкото е налице наследник по закон от низходящ ред - ищеца Ц. И., сестрата на наследодателя М не е от кръга наследници, призовани да наследят. С оглед направеното искане за намаляване на завещателни разпоредби до размера на запазената част с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, доколкото наследникът по закон упражнява това свое право спрямо лице, което не е от кръга наследници, призовани към наследяване, както и с оглед приетото от касационния съд по-горе по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос, то успешното упражняване на правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН е обусловено от наличието на приемане на наследството от наследника със запазена част по опис. Безспорно е, че такова приемане не е налице, а бенефициера М. И. е трето лице по смисъла на закона и по отношение на нея Ц. И. не може да реализира иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Направеното в хода на процеса искане е неоснователно, като изводите на въззивния съд в тази насока са правилни и законосъобразни, съобразени със задължителната съдебна практика, обобщена с ТР № 28/1962 г. по т. д. № 21/62 г. на ОСГК на ВС и ТР № 1/2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС. В касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост на решението в частта, с която въззивния съд е приел за валидни и автентични завещателните разпоредби. Представеното завещание е оспорено от страна на ищеца, като е оспорена неговата автентичност, както и способността на завещателя към момента на съставянето му да изразява правно валидна воля, предвид тежкото му здравословно състояние. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебните експертизи - графологична и съдебно - медицинска, даващи категорични становище, на първо място, че завещанието е подписано от лицето, посочено като негов съставител, както и на второ място, че към момента на неговото съставяне, завещателя е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките с. и да ги ръководи, въззивния съд е направил извод за автентичност на завещанието и за неговата валидност, от гледна точка на валидно изразена воля на завещателя. Действително, по делото е представено само заверено копие от саморъчното завещание. По делото обаче липсва искане на основание чл. 101 от ГПК (отм.) от страната, която го оспорва, за представяне на оригинала на завещанието. Макар и оспорено като съдържание и автентичност, липсва процесуално задължение за страната, която черпи права от оспореното завещание да го представи в оригинал, доколкото не е направено искане в тази насока от страна на оспорващата страна. Твърдението на жалбоподателя, че завещанието не е изследвано в оригинал не отговора на обективните данни по делото, доколкото задължението на експерта включва сравнение на представеното копие, съответствува ли то на оригинала на документа, предмет на изследване, като изцяло негова е преценката дали следва да изследва оригинала или представеното копие, за нуждите на даване на вярно и компетентно заключение. В случая, вещото лице е посетило нотариуса, при когото се съхранява оригинала, извършило е сравнение на двата документа /оригинал и копие/ и е направило своите изводи въз основа на копието. Предмет на изследването е сравнителните признаци при формата и направлението на движението при изписването на отделни букви писмен текст, което е мотивирало и вещото лице да изследва копието на документа, а не оригинала, доколкото и в двата случая резултатът би бил идентичен. Доводите за необоснованост и незаконосъобразност на решението на въззивния в тази част са неоснователни. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, като обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия