Решение № 13432 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2010 г.

Решение № 13432 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "студентски" - Столична община против решение № 68 от 12.11.2009 г. по адм. дело № 4507 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отменен отказа му за издаване на скица на ЗАД "ДЗИ" за ПИ 355, к. л. 685, 686, 703 и 704 по плана на м. "малинова долина". В касационната жалба са изложени доводи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по жалба, която е била просрочена. Представя писмени доказателства, от които е видно, че ответникът - ЗАД "ДЗИ" е подавало предходни молби за издаване на скица за процесния имот, по отношение на които е налице формиран мълчалив отказ. Алтернативно се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Ответникът - ЗАД "ДЗИ", чрез юрк. Велков оспорва жалбата като неоснователна. Представя копие от обратна разписка с клиентски код на изпращача № 316125875/10.06.2009 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба на кмета на община Перник е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на ЗАД "ДЗИ" е отменил изричен отказ на кмета на район "Студентски" - СО за издаване на скица на недвижим имот, намиращ се в м. "Малинова долина", подробно описан в нотариален акт за собственост № 160, том III, рег. № 8810, дело № 452/2005 г. Съдът е изложил съображения, че отказът за извършване на исканата административна услуга е незаконосъобразен, тъй като имотът е индивидуализиран на плана и молителят в административното производство се е легитимирал като негов собственик. Оплакването на касатора за недопустимост на решението, поради просрочие на жалбата, която е бил сезиран първоинстанционния съд, е неоснователно. От приложената по делото на л. 7 обратна разписка е видно, че копие от обжалвания административен акт е получено от ЗАД "ДЗИ" на 1.06.2009 г. А от представената в съдебно заседание копие на обратна разписка с клиентски код на изпращача № 316125875 става ясно, че жалбата срещу отказа е изпратена на 10.06.2009 г., която дата е релевантна, за да се направи проверка за спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Освен това, при издаване на акта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК - не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Това води като последица приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, т. е. удължаване на срока за обжалване на акта от четиринайсет дни на два месеца. Ето защо следва да се приеме, че заповедта, която е обжалвана от дружеството, е подадена в срок и правото му на защита е било надлежно упражнено. Неоснователно е и следващото оплакване за недопустимост на решението, поради факта, че ответникът е подавал вече молби за издаване на скица за същия имот, по които е налице формиран мълчалив отказ. Не е допустимо в настоящата съдебна инстанция да се представят доказателства, с които да се установяват факти, на които административният орган не се е позовал и не е обсъждал при издаване на административния акт. Съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, административният орган изпраща жалбата в съда "заедно със заверено копие от цялата преписка по издаване на акта", без значение какво точно е оспорил жалбоподателя. Целта на законодателя е, пред първата съдебна инстанция да бъдат събрани всички релевантни за спора доказателства. Втората съдебна инстанция има забрана по чл. 220 от АПК за фактически установявания, а преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед гореизложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение като недопустимо. Не са налице и основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Съдът е изяснил правно релевантните за административноправния спор фактически обстоятелства, въз основа на които е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая се касае до административен отказ за извършване на исканата административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ЗА. Правилни са изводите на съда, че след като имота, за който се иска скица е нанесен на кадастралната карта и молителя се е легитимирал като собственик на имота, то за административният орган е възникнало задължението да удовлетвори поисканата административна услуга. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност. Неоснователно жалбоподателят се позовава на "дублиране на собственост" по отношение на имота. Споровете за собственост се решават от гражданския съд и не касаят основателността на искането за издаване на скица, още повече че последната не създава такива права. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,