Решение № 17289 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2011 г.

Решение № 17289 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5879/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 562 от 10.02.2011 г., постановено по административно дело № 9137/2010 г., Административен съд София - град е: 1) отменил по жалба на Манол Иванов Димитров решение № 556 от 12.11.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 4609233785 от 18.06.2010 г. на ръководител "ПО" относно незачитане на осигурителния стаж на оспорващия за периодите от 23.10.1972 г. - 01.06.1973 г., 01.06.1973 г. - 20.03.1974 г. и 01.10.1974 г. - 01.03.1976 г., положен в ДАП "Товарни превози" - Перник; 2) разпоредил връщане на преписката на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" за решаване на въпроса по същество в съответствие с указанията, дадени с мотивите на решението; 3) осъдил Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Манол Иванов Димитров сума в размер на 200 лв., представляващи направени по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество, като се приеме решение № 556/12.11.2010 г. на главния директор на СУСО за правилно и законосъобразно. Ответникът Манол Иванов Димитров от гр. София чрез повереника си адв. Момчилов в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира и присъждане на съдебните разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 18.06.2010 г. на Манол Иванов Димитров е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер - 459,27 лв. от датата на отпускането - 01.10.2010 г., при зачетен осигурителен стаж както следва: от I-на категория - 2 месеца и 13 дни, от II-ра категория - 10 години, 10 месеца и 19 дни, и от III-та категория - 30 години, 5 месеца и 2 дни, като не е зачетено за осигурителен стаж времето от 23.10.1972 г. до 20.03.1974 г. и от 01.10.1974 г. до 01.03.1976 г. При осъществения административен контрол главният директор на СУСО е счел разпореждането за законосъобразно, а жалбата на Димитров срещу него за неоснователна, поради което не е я уважил. За да отмени административното решение и потвърденото по същество с него разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че: Манол Димитров е доказал осигурителния си стаж за спорния период чрез трудовата си книжка; осигурителният му стаж по трудова книжка е надлежно оформен съгласно Наредбата за трудовите книжки (обн. Известия, бр. 26 от 1953 г.), тъй като има подписи на съответното длъжностно лице и печат на предприятието на датата на постъпване и датата на прекратяване на трудовия договор, като има печат на двете страници (14-та и 15-та) от трудовата книжка; при наличие на цитираните печат и подписи трудовата книжка е правилно оформена, а непосочването на продължителността на трудовия стаж не води до извод за нередовност на стажа; вписването в трудовата книжка е редовно с оглед на това, че в Наредбата за трудовите книжки липсва изискване за полагане на подпис от главния счетоводител на предприятието. Съдът се е позовал на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС доказването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Според чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, а чл. 179, ал. 1 от ГПК урежда, че официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Въз основа на горното съдът е формирал краен правен извод, че решението на директора на СУСО и разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнася съобразно указанията на съда. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложими за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда за издаване на документите, с които се удостоверява трудов стаж, поради което е стигнал до необоснован извод, че трудовият стаж на Димитров за спорния период, отразен в трудовата му книжка, е надлежно оформен и следва да бъде взет предвид от пенсионния орган при изчисляване на размера на пенсията му. Решението на Софийския градски административен съд е постановено в нарушение на приложимите за казуса т. 6, ал. 2, б. "в" и т. 8 от Инструкция № 2492/1968 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20/1968 г.) и т. 4 от Инструкция за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж за пенсиониране и класиране (обн., в-к Известия на Президиума на народното събрание, бр. 53/1960 г. - отм.). Съгласно т. 4 от втората посочена инструкция при напускане на работата и отбелязване на съответните данни във връзка с това, в трудовата книжка на следващия ред се вписва с цифри и словом прослуженото време при предприятието, учреждението или организацията, което се зачита за трудов стаж съгласно Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. С т. 6, ал. 2, б. "в" от Инструкция № 2492/1968 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж е уредено, че освен данните в т. 5 и т. 6 от Наредбата за трудовите книжки, в трудовата книжка се вписват още и продължителността на придобития от работника и служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по посочения в т. 7 от инструкцията начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне и двете страници. Т. е. изрично е въведено изискването за вписване в трудовата книжка на продължителността на трудовия стаж към датата на прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът не е взел предвид, че за трудов стаж не следва да се зачете времето, което не е оформено по продължителност съгласно това изискване. В чл. 8 от Инструкция № 2492/1968 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж е въведено и допълнително изискване за оформяне на трудовия стаж, според което удостоверенията обр. УП-30, УП-2 и трудовите книжки следва да се подписват от отговорния счетоводител и да се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организацията. В случая от 14-та и 15-та страница на трудовата книжка на Манол Димитров е видно, че трудовия му стаж за спорния период не е оформен съгласно изискванията, като не е посочена продължителността му с цифри и думи, както при първото, така и при второто му освобождаване от работа от ДАП "Товарни превози", а освен това липсват подписите на директор, главен счетоводител и печат на предприятието. Трудова книжка, която не е оформена при спазване на нормативно създадените изисквания, не се ползва с официалната удостоверителна сила по чл. 347 от КТ (в същия смисъл са изложени мотиви и в решение № 5701 от 30.04.2009 г. по административно дело № 171/2009 г. на ВАС, VI-то отделение). Предвид нередовното оформяне на трудовата книжка решаващият съдебен състав неправилно е игнорирал и липсата на данни в разплащателните ведомости за Манол Иванов Димитров за целия спорен период, още повече, че в случая не става въпрос за липсата на документация (платежни ведомости), а за липса на нужните за доказване на претендирания стаж записи в налични такива ведомости. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. Касационният ответник не е доказал осигурителния си стаж за спорния период. Трудовата книжка не е оформена съгласно нормативните изисквания и не е годно доказателствено средство, а в разплащателните ведомости не се съдържат данни за изпълняваната длъжност. От горното става ясно, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователно се явява акцесорното искане на касационният ответник да му се присъдят сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,