Решение № 13593 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2020 г.

Решение № 13593 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Българска телекомуникационна компания" (БТК) ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 7876 от 12.12.2019 г. по адм. д. № 8790/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 428/17.05.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е възприел неправилните фактически констатации, изложени в оспорения административен акт. Сочи, че потребителят е закупил телефона на преференциална цена, тъй като с дружеството е сключен двугодишен договор за електронна съобщителна услуга и покупката на мобилното устройство е част от този договор. Мотивира извод, че за да е налице нелоялна търговска практика, би следвало да бъдат констатирани и други идентични нарушения. Твърди, че неустойката, начислена от търговецаq е уговорена в договора и е начислима при неговото неизпълнение. Сочи, че съдът не е анализирал дали случаят е изолиран и какъв е реалният брой на засегнатите потребители, което представлявало съществен елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административното производство е започнало по жалба от потребител с оплакване, че месец преди изтичане на срока на сключено допълнително споразумение от 30.08.2016 г. към договор за електронни съобщителни услуги с двугодишен срок, договорът е прекратен по искане на клиента, поради което БТК ЕАД е му е изпратило покана за погасяване на просрочени задължения, в това число и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за закупено мобилно устройство. По повод постъпилата жалба, длъжностни лица на КЗП РД – Русе са извършили проверка, като на търговеца е дадена възможност да представи доказателства и становище по постъпилата жалба от потребител. Вследствие наведените от търговеца твърдения, че при сключване на споразумението от 30.08.2016 г. на потребителя е предоставено мобилно устройство на стойност 110. 00 лева при редовна цена на същото от 199. 99 лева, на БТК ЕАД е указано да представи документ или друго надлежно доказателство, което да удостовери, че соченото устройство действително е закупено от потребителя. С цел да докаже твърдените обстоятелства, търговецът е представил фискален бон, справка за отстъпка от устройство към мобилен номер и гаранционна карта, която не е подписана от потребителя. При така представените доказателства административният орган е приел, че търговецът не е представил документ, който да доказва, че мобилното устройство е закупено и/или получено от потребителя, поради което претендираната неустойка се основава единствено на издадения на 30.08.2016 г. фискален бон. При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че наличието на фискален бон не е достатъчно за търговеца да начислява и да изисква от потребителя заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за продажба на мобилно устройство, доколкото такъв срочен договор не е сключван между страните. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 428/17.05.2019 г. председателят на Комисията за защита на потребителите е забранил на БТК ЕАД прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, а именно – без наличие на сключен срочен договор за продажба на устройство дружеството да начислява и да изисква от потребителя заплащането на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за продажба на устройство. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, в предвидената от закона писмена форма, при правилно приложение на процесуалните правила и съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че с поведението си търговецът е допуснал практика, която е нелоялна по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Според съда, нито в хода на административното производство, нито в хода на производството пред съда, търговецът е доказал твърденията си, че неустойката е начислена въз основа на действително сключен договор за продажба на мобилно устройство с потребителя, поради което е отхвърлил подадената от БТК ЕАД жалба като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според легалната дефиниция на понятието "добросъвестност и професионална компетентност" по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. От представеното по делото допълнителното споразумение от 30.08.2016 г. се установява, че същото действително фигурира клауза, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. В случай, че прекратяването е по вина на абоната, същият дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Абонатът дължи на БТК ЕАД възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. В сключеното между търговеца и потребителя допълнително споразумение отсъства договаряне по отношение предоставянето на мобилно устройство на преференциална цена, поради което обоснован е изводът, че не е налице основание за начисляване на неустойка при предсрочно прекратения договор за електронни съобщителни услуги. Нито в проведеното производство пред административния орган, нито в производството пред АССГ са представени доказателства за наличието на сключен договор за продажба на мобилно устройство на преференциална цена, което да обоснове начисляването и изискването на неустойка от клиента на дружеството. Твърденията, наведени в касационната жалба, че покупката на мобилния телефон е част от договора за съобщителна услуга и в същия е описан видът на предоставеното устройство, както и серийният му номер, не се потвърждават от представените доказателства по делото. От представената касова бележка се установява единствено покупката на мобилен телефон, но не е налице твърдяната фактическа обусловеност между сключеното допълнително споразумение и закупеното мобилно устройство. Съответно не е налице обвързаност между предсрочното прекратяване на сключения договор и начислената неустойка. Освен това търговецът не е представил и самостоятелен договор за покупка на мобилно устройство на преференциална цена, от който да е видно, че при предсрочното прекратяване на договора за мобилна услуга за абоната възниква задължението да възстанови сумата на предоставената му отстъпка. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. При така установените обстоятелства правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика противоречи на добросъвестността и на професионалната компетентност и води или е от естество да доведе до съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, е съответен на закона. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички, визирани в нормата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, предпоставки съгласно вложения от законодателя смисъл. В противоречие с твърденията на касатора, не е установена и договорна клауза в представеното допълнително споразумение, от която да е видно, че във връзка със същото на потребителя е предоставена възможност да закупи телефон на по-ниска от продажната му стойност. В този смисъл не е налице основание за начисляването на неустойка, включваща заплащането на сума, равна на направената отстъпка при покупката на мобилен телефон по повод неизпълнение на посочените в договора за електронни и съобщителни услуги условия. Описаните действия на търговеца безспорно противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Правилен е и изводът на административния орган, потвърден и от административния съд, че приложената търговска практика от страната БТК ЕАД е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител към когото е насочена. Необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не е анализирал дали случаят е изолиран и какъв е реалният брой на засегнатите потребители, което представлявало съществен елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Обстоятелството, че поведението на търговеца се е проявило еднократно и е засегнало само един потребител, е ирелевантно в случая. Съгласно определенията, съдържащи се в член 2, букви в) и г), член 3, параграф 1, както и член 6, параграф 1 от Директивата за нелоялни търговски практики, както и в същата, разглеждана в нейната цялост, не се съдържат указания за това, че изхождащото от търговеца действие или бездействие трябва да бъде повтарящо се или да засяга повече от един потребител. По изложените съображения, доводите на касатора в тази насока, са неоснователни. Като е приел, че са настъпили от фактическа страна материалноправните предпоставки на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е мотивирано, съдът е съобразил в изводите си релевантните за спора факти и обстоятелства. Изводите му са обосновани и изложени в логическа последователност. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд