Решение № 146 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 539/2011 г.

Решение № 146 от 9.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 539/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева С решение № 78/11.02.2009 г. по гр. д. № 1354/2008 г. на Софийски апелативен съд e оставено в сила решение от 29.06.2006 г. по гр. д. № 1480/04 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. - [населено място] против [фирма] - [населено място] искове с правно основание чл. 92 ЗЗД - за заплащане неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетен период 01.10.2002 г. - 19.07.2002 г. в размер на 115695.06 лв. и за заплащане на мораторна лихва в размер на 19479.99 лв. Така постановеният съдебен акт е влязъл в сила на 03.12.2010 г. - с постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК по т. д. № 483/10 г. на ВКС, ТК, I т. о. [фирма] - [населено място], чрез пълномощника си - адв. Д. П. е подал молба с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 341 от 10.04.2008 г. по т. д. 1013/07 г. на ВКС, II т. о. и оставеното с него в сила решение № 133 от 27.07.2007 г. по гр. д. 224/07 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2005 г. по т. д. 1642/03 г. на Софийски градски съд /допълнено с решение от 09.11.2005 г./, с което е бил осъден [фирма] - [населено място] да заплати на А. неустойка в размер на 181845 лв. ведно с мораторна лихва върху сумата- от датата на забавата до завеждане на иска в размер на 57024 лв. съгл. т. 10.2 от договора за продажба на акции за договорени но незаети работни места за 2000 г. и сумата 200252 лв. - за 2001 г., ведно с мораторна лихва и върху тази сума. Страната е поддържала, че така описаните влезли в сила съдебни решения били по един и същ правен спор, между същите страни и по искане, идентично, според молителя. Излагат се и доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна - А. - [населено място] е на становище, че не е налице соченото основание за отмяна, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 133 от 10.06.2011 г. на ВКС, I т. о. молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допусната до разглеждане. Подадената молба за отмяна е неоснователна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила. С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. В разглеждания случай, производството по гр. д. 1480/04 г. на Софийски градски съд, приключило със соченото като противоречиво постановено на решението, чиято отмяна се иска, решение на Софийски градски съд по гр. д. 1642/03 г. е било образувано по искова молба на А. против [фирма] - [населено място] и е имало за предмет иск за присъждане на неустойка по чл. 10, ал. 2 от сключения между страните приватизационен договор от 09.07.1999 г., за неизпълнение на задължения по програмата за трудова заетост за периода 01.01.2002 г. - 19.07.2002 г., като иска и от решаващият съд е третиран като частичен. Решението, чиято отмяна се иска и което се сочи като идентично на разгледаното е постановено в съдебно производство, образувано по искова молба на А. против [фирма] - [населено място] с предмет дължимост на неустойка по чл. 10.2 от сключения между страните приватизационен договор от 09.07.1999 г. за неизпълнение задълженията по програмата за трудова заетост за 2000 г. и 2001 г. Този иск, при изрично очертаване на предмета на спор и в диспозитивната част на акта е уважил първостепенния съд, като решението му е било оставено в сила от САС и ВКС. При тези фактически данни се налага извод, че не е налице обективно тъждество между разглежданите по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК производства, тъй като макар и между същите страни и с оглед неизпълнение на един и същ приватизационен договор и на една и съща клауза от него, те имат за предмет различни претенции, произтичащи от неговото неизпълнение - в единия случай основание за търсената неустойка е неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 г. и 2001 г., а в другия случай неустойката е обусловена от неизпълнение на същата програма за различен период, а именно за периода - 01.01.2002 г. - 19.07.2002 г. Различните периоди на претенциите, които предполагат различна фактическа обстановка, съответстваща на релевантния период, обуславящи и различно мотивиране на постановения от съда резултат, изключва твърдяния идентитет между делата, което налага извод за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ирелевантни към настоящото производство са доводите на молителите свързани с неправилност на решението, чиято отмяна се иска, тъй като тази преценка се осъществява само по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I т. о.