Решение № 22 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 530/2016 г.

Решение № 22 от 3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 530/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на длъжника [фирма]/ в несъстоятелност/ - гр. София и на Е. АД - гр. К., кредитор с прието вземане, срещу решение № 1536 от 10.07.2015 г. постановено от САС по т. д. № 2433/2015 г., с което е отменено първоинстанционното решение № 4826 от 17.11.2014 г., постановено по т. д. № 80/2008 г. на ОС - Благоевград, с което на основание чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника и търговецът е заличен в ТР, поради изчерпване на масата на несъстоятелността. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон. С определение № 788 от 28.10.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: за правото на длъжника по несъстоятелността, представляван от своите органи да участва в производството по обжалване на решението по чл. 735, ал. 2 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е отменено първоинстанционното решение № 4826 от 17.11.2014 г., постановено по т. д. № 80/2008 г. на ОС - Благоевград, с което на основание чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника и търговецът е заличен в ТР, поради изчерпване на масата на несъстоятелността и да счете за законосъобразно продължаването на производството по несъстоятелност, съставът на въззивния съд е посочил като единствено основание наличието на висящо индивидуално принудително изпълнение в полза на кредитора В. Р. върху имоти, които са били предмет на разпоредителни сделки от страна на дружеството- длъжник в полза на трети лица и които са обявени за относително недействителни спрямо този кредитор по предявен от него извън производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. При разглеждането на въззивната жалба, съставът на САС не е конституирал дружеството-длъжник чрез неговите управителни органи като страна в това производство като изрично се е позовал, че същото следва да се представлява единствено от синдика. Съгласно разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производството по несъстоятелност, длъжникът, съответно неговите органи, когато се касае за ЮЛ - търговско дружество, какъвто е настоящият случай, могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. т. 1-15 от ТЗ уреждат, макар и неизчерпателно правомощията на синдика като орган на несъстоятелността. Същите се свеждат до представляване от синдика на предприятието на длъжника в самото производство по несъстоятелност, в дейност по попълване и управление на масата на несъстоятелността, управление на текущите дела, издирване на кредиторите на длъжника, изготвяне на съответните техни списъци, осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, разпореждане, с разрешение на съда, с парични средства от сметките на длъжника, с оглед управление на имуществото и неговото запазване, предлагане на оздравителен план по чл. 696 ТЗ. В действителност, съгласно чл. 711, т. 3 и т. 4 ТЗ с постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност се прекратяват правомощията на органите на длъжника - юридическо лице по отношение управлението на предприятието и представляване на длъжника в отношението му спрямо трети лица. Длъжникът обаче, не се лишава от самостоятелно участие в процеса по несъстоятелност, посредством представляване чрез своите органи, с оглед защита на неговите интереси в какъвто и смисъл е и изричната разпоредба на чл. 635, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ бр. 38/2006 г./. С оглед изложеното следва, че след като длъжникът по несъстоятелността, представляван от своите органи, е страна в производството по несъстоятелност, последният е следвало да бъде конституиран и като страна в процеса по обжалване на решение № 4826 от 17.11.2014 г., постановено по т. д. № 80/2008 г. на ОС - Благоевград, с което съдът по несъстоятелността на основание чл. 735, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е прекратил производството по несъстоятелност на длъжника и постановил заличаването му в ТР. Отказът на въззивния съд, с изрична резолюция от 3.08.2015 г., да стори това има за последица недопустимост на въззивното производство, съответно на постановеното решение, доколкото участието на длъжника като самостоятелна страна във въззивното производство е предпоставка за допустимостта на самия процес. С оглед изложеното обжалваното въззивно решение следва да се обезсили и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд за повторно извършване на процесуални действия по разглеждане на въззивната жалба след надлежното конституиране на [фирма] /в несъстоятелност/ - гр. София като страна във въззивното производство и връчване на препис от жалбата в лицето на неговите управителни органи. По отношение на разноските: Приложим е чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение