Решение № 10619 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2021 г.

Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от В. Василев с адрес в гр. София на основание чл. 239 АПК за отмяна на влязло в сила решение 2186/2.04.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 10139/2020г. като противоречащо на решение 2834/27.04.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 4736/2020г. Поддържа, че са налице два съдебни акта, които касаят един и същи случай, решение по различен начин от различни състави на съда. В единия случай се отхвърля жалбата му срещу спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, а във втория случай жалба е уважена. На второ място се поддържа и на осннование наличе на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - предпоставка за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Предвид наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК се иска отмяна на влязло в сила решение 2186/2.04.2021г. на АССГ по адм. дело 10139/2020г. и разпореждане 212-00-8793-1 от 21.07.2020г. и се върне делото за ново разглеждане. По така подаденото искане е подаден отговор от процесуален представител на директора на ТП на НОИ София град в което се поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 239 т. 4 АПК, тъй като по едното от делата- 4736/2020г. искателят не е страна. Също така, че в хипотезата на чл. 239, т. 1 постановеното последващо решение не е ново обстоятелство за отмяна на решение 2186/2.04.2021г. по адм. дело 10139/2020г. на Административен съд София град. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид искането, приложените доказателства и изискванията на закона констатира следното: Искането е подаденов сроковете по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение 2186 от 2.04.2021г. по адм. дело 10139/2020г. е отхвърлена жалба на В. Василев срещу решение Ц1040-21-175/3.09.2020г. на директора на ТП на НОИ София град поправено с решение от 19.10.2020г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане 212-00-8793-1 от 21.07.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица с което е спряно производството по отпускане на обезщетение за безработица. С решение 2834 от 27.04.2021г. по адм. дело 4736/2020г. Административен съд София град е отменил по жалба на П.Н. /П. Николов/ решение 1040-21-353/27.04.2020г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърдените с него разпореждания Д-21-999.00-ЕГН/20.02.2020г. и разпореждане Д-21-999-00-ЕГН/20.02.2020г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София град с които са спрени производствана по изрлащане на обезщетения за временна неработоспосбност. При така цитираните съдебни и административни актове се констатира разлика в страните в административните поризводства и пред съда и разлика в обжалваните административни актове. При така установеното от фактическа страна хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е неприложима. Същата изисква идентичност на страните по делата от една страна и от друга- административните актове са различни, поради което е приложимо ТР 6 от 25.11.2010г. на ВАС ОСС от Първа и Втора колегия по т. д. 4/2010г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени при идентични случаи. При различие в страните по делото и административните актове предмет на делата, искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено като неоснователно на соченото основание чл. 239 т. 4 АПК. По посоченото основание по чл. 239 т. 1 АПК разпоредбата предвижда, че актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая различна практика по две дела на съда по сходни казуси, не обосновават хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не се разкриват нови обстоятелства или не се откриват нови писмени доказателства от значение за спора между страните по делото, чиято отмяна се иска, които не са могли да бъдат известни на страната. Такива обстоятелства не се и посочват в искането, а се сочи само факта на различния правен резултат, което само по себе си не е във фактическия състав на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева, своеврменно поискани и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244 АПК Върховен административен съд, шесто отделение