Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г.

Решение № 1649 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Л. от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Филипов, против решение № 3681 от 07.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2432/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 230000-2441/19.02.2020 г. на Началника на 06 РУ- СДВР, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавано от Л. късоцевно огнестрелно оръжие. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния по подробно изложени в жалбата доводи. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - началникът на 06 РУ- СДВР, в писмен отговор до съда оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на И. Л. срещу отказ с рег. № 230000-2441/19.02.2020 г. на Началника на 06 РУ- СДВР, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на притежавано от Л. късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимостта от подновяване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Посочено е, че не са събрани доказателства за наличие на вероятност от възникване на ситуация, която по несъмнен начин да обосновава носенето на оръжие за самоотбрана. При липсата на доказателства за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя, необходимостта от подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси не е обоснована и доказана. Обстоятелството, че веднъж вече е издадено разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, не обвързва административния орган да го поднови, а следва да провери налице ли са визираните в закона положителни предпоставки и липса на отрицателни предпоставки. Предвид изложеното съдът е приел, че обжалвания отказ е материално законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/ подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. /в този смисъл виж Решение № 15598 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., Решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г, Решение № 12257 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др. / Със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Първоинстанционният съд правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Л., е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Релевираните с касационната жалба доводи са неоснователни. Преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от притежаване на оръжие е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, изрично установени със закона. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. Възприетото от решаващия съд тълкуване е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт общественозначими дейности. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд София град, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, с оглед на което на осн. чл. 24 от Наредбата за предоставяне на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,