Решение № 439 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2008 г.

Решение № 439 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9402/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията. С решение № 365/15.05.2008 г., постановено по адм. д. № 3489/2007 г. на Административен съд София-град, по жалба на Георги Милков Янков от гр. София, ул. "Бигла" № 60 е отменена заповед № ДК-04-68/10.07.2007 г., делото е изпратено като преписка на Столична регионална дирекция за национален строителен контрол за произнасяне по същество и административния орган е осъден да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски на стойност 570 лв. Срещу цитираното решение са постъпили три касационни жалби, съдържащи искане за отмяната му на основание чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба, подадена от Столична регионална дирекция за национален строителен контрол (Столична РДНСК) са изложени твърдения за законосъобразност на оспорения административен акт поради недоказана активна легитимация от страна на Янков. Сочи се, че решение № 134/14.05.2001 г. по гр. д. № 1157/1998 г. на СГС, II -А отделение е представено в незаверен вид, въпреки писменото му уведомяваме да представи доказателства за влизане в сила на съдебното решение. Като не е проявил активност в производството по чл. 216 ЗУТ за изясняване на фактите и обстоятелствата относно подадената жалба, Янков е станал причина за извършване на разноски в съдебната фаза и такива неправилно са му присъдени. Иска се отмяна на целия съдебен акт с отхвърляне по същество на първоначалната жалба. В касационната жалба на "Технокомерс инженеринг" ЕООД със съдебен адрес гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 60, ет. 3, ап. 13 са заявени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения поради формално приложена разпоредба на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) Неправилно първоинстанционният съд е приел, че за съдебно заседание на 20.02.2008 г. заинтересуваната страна "Технокомерс инженеринг" ЕООД е била редовно уведомена и е дал ход на производството в нейно отсъствие, с което в нарушение на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 4 АПК не е осигурена равна възможност на дружеството да участва в процеса в защита на своите права. Счита, че с представеното от Янков съдебно решение не е установена активната му легитимация за обжалване на актът за узаконяване, издаден в полза на "Технокомерс инженеринг" ЕООД на основание притежавания от дружеството нотариален акт за собственост върху УПИ ХIV-1082 от кв. 5 м. "НПЗ Хладилника". Моли да бъде отменено решението като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационна жалба (неправилно именувана "частна") е подадена и от Георги Милков Янков от гр. София, ул. "Бигла" № 60, който иска отмяна на съдебното решение В ЧАСТТА, относно присъдените разноски. С оплаквания за неправилно приложение на закона, висока фактическа и правна сложност на делото и непрекомерност на адвокатския хонорар се иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, след което административният орган да бъде осъден да заплати всички направени разноски. Касаторът Столична РДНСК не се представлява от законен или упълномощен представител. За "Технокомерс инженеринг" ЕООД се явява адв. Стойчев, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да се отмени съдебният акт. Оспорва подадената от Георги Янков жалба и моли да бъде оставена без уважение. Жалбоподателят Георги Янков се представлява от адв. Начкова, надлежно упълномощена. Процесуалният представител поддържа жалбата и оспорва останалите две касационни жалби по съображения, заявени в писмено възражение, в което претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на всички жалби. Касационните жалби са подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, притежаващи правен интерес, в т. ч. и за жалбоподателят Янков, предвид обжалваната част на решението. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, в изпълнение на задълженията си по чл. 218, ал. 2 АПК и след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото, по съществото на жалбите установи следното: Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е била Заповед № ДК-04-68/10.07.2007 г., издадена от началникът на Столична РДНСК в производство по чл. 216 ЗУТ, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на Янков срещу Акт № 48/27.06.2002 г., издаден от Главен архитект на София за узаконяване на строеж "едноетажна сграда с офиси, складове, работилници и гараж", находящ се в УПИ ХIV-1082 от кв. 5 м. "НПЗ Хладилника" в полза на "технокомерс инженеринг" ЕООД със седалище в гр. София. Административният орган е приел, че с представеното незаверено за "влязло в сила" решение № 134/14.05.2001 г. по гр. д. № 1157/1998 г. на СГС, II Да" гражданско отделение, Въззивна инстанция жалбоподателят не се е легитимирал като заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и жалбата е недопустима. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят Янков е собственик на недвижим имот, включен в регулационните граници на УПИ ХIV-1082 от кв. 5 м. "НПЗ Хладилника", в който е ситуиран узаконеният строеж. С оглед установеното, той е активно легитимиран по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ да обжалва актът за узаконяване и административният орган е длъжен да разгледа жалбата по същество, поради което му е върнал делото като преписка за ново произнасяне. Решаващите изводи се основават на представеното по делото Удостоверение от 11.10.2001 г., издадено от СГС по гр. д. № 1157/98 г. относно влизането в сила на "решение № 134/14.05.2001 г. по гр. д. № 1157/1998 г. на СГС в осъдителната му част, и на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, която след проследяване регулационните изменения на имотите е установила, че част от реституирания в полза на наследодателката на Янков имот е включен в УПИ ХIV-1082. Касационните жалби, подадени от Столична РДНСК и от "технокомерс инженеринг" ЕООД са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно, извън частта относно присъдените разноски не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Текстът на чл. 216, ал. 5 ЗУТ гласи: "началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната основателност. Със заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт". Законовата норма, в частта по изр. 1 е непрецизна, тъй като задължава специализираният административен орган да извърши контрол за допустимост на подадената по реда на чл. 216, ал. 3 ЗУТ жалба, но не предвижда правомощия при нередовност същата да бъде оставена без разглеждане. С оглед на обстоятелството, че обективираният диспозитив Дотхвърля жалбата като недопустима" по същество касае изискванията по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, правилно съдът е изследвал доказателствата, с които жалбоподателят е установил активната си легитимация пред административният орган и в съдебното производство и правилно е приел, че Янков е активно легитимиран да обжалва Акт за узаконяване № 48 ()27.06.2002 г., издаден от Главен архитект на София за обект, който е разположен върху реституирания му имот. Неоснователно касаторът Столична РДНСК поддържа законосъобразност на оспорената заповед поради непредставени доказателства за влизане в сила на представеното съдебно решение. По смисъла на чл. 214, т. 1, изр. 3 заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ представлява индивидуален административен акт, при издаването на който за неуредените с този закон въпроси са приложими разпоредите на АПК. В противоречие с изискванията на чл. 36, ал. 1 АПК Началникът на Столична РДНСК не е събрал служебно доказателства за влизане в сила на решение № 134/14.05.2001 г. по гр. д. № 1157/1998 г. на СГС, при което е издал заповедта при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с представените пред него писмени доказателства. Още с първата жалба с вх. № АУ-Ю-00-12/23.11.2004 г., подадена направо пред съда срещу актът за узаконяване, са представени всички доказателства, установяващи активната легитимация на Янков, в т. ч. Удостоверение от 11.10.2001 г., издадено от СГС по гр. д. № 1157/98 г. за влизане в сила на постановеното по делото решение, както и самото решение, също така протокол за въвод във владение от 1.11.2001 г., скица и др. Административният орган не е обсъдил тези доказателства, макар и същите да се част от върнатата с решение по адм. д. № 4641/2006 г. на ВАС преписка и необосновано е изискал представянето на нови такива. При това от текста на писмо изх. № С5-25-01-661/11.05.2007 г. не става ясно, че се изисква заверка за "влязло в сила" на представеното решение № 134/14.05.2001 г. по гр. д. № 1157/1998 г. на СГС. С второто писмо от 19.06.2007 г. пък е изискано заверено с "вярно с оригинала" ксерокопие от съдебното решение, но няма доказателства дали това писмо е получено от жалбоподателят. При тези данни и предвид неоспореното по реда на чл. 154 ГПК (отм.) удостоверение от 11.10.2001 г., издадено от СГС по гр. д. № 1157/98 г. изводът за недопустимост на жалбата по чл. 216 ЗУТ е в противоречие с фактите по административната преписка и съдът правилно е отменил оспорената заповед, а касационната жалба на Столична РДНСК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Неоснователни са касационните оплаквания, предявени от "Технокомерс инженеринг" ЕООД за съществено нарушени процесуални правила при даване ход на делото в заседанието на 20.02.2008 г. Дружеството е конституирано като заинтересувана страна с определение от 21.09.2007 г. и е призовавано на адреса по седалището му съгласно фирмената регистрация, видно от служебно изисканото удостоверение по ф. д. № 2202/1995 г. Съдът правилно е приложил чл. 51, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК относно върнатата в цялост призовка, като е приел, че страната е редовно призована. Тъй като предмет на спора е допустимост, а не основателност на жалбата по чл. 216 ЗУТ, настоящият състав намира, че "технокомерс инженеринг" ЕООД не е била задължителна страна в спора пред първата инстанция и неправилно дружеството е конституирано като заинтересувана страна в спора. Неотносими към настоящия спор са и доводите за липсата на необвързваща го сила на съдебното решение по адм. д. № 1157/1998 г. на СГС. Интересите на това дружество могат да бъат засегнати от заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, когато административният орган се произнесе по същество на жалбата и едва при обжалването на същата тези доводи ще бъдат ценени. Основателна е касационната жалба на Георги Янков. Решението в частта, с която са му присъдени съдебни разноски в редуциран по силата на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 ПЗР ГПК (нов) адвокатски хонорар е неправилно. Производството по делото е образувано при действието на АПК и към датата на издаване на съдебния акт е в сила нов ГПК, при което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от същия кодекс, която допуска присъждане в по-нисък размер на прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото адвокатски хонорар само по искане на насрещната страна. Разпоредбата на § 2, ал. 1 ПЗР ГПК (нов) препраща към отменените норми на ГПК само досежно процесуалният ред за разглеждане на висящия спор, а нормата на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) е материалноправна. От доказателствата по делото и протоколираните изявления на процесуалният представител на Столична РДНСК не се установява страната да е възразила присъждането на договореният от Янков адвокатски хонорар като прекомерен, поради което съдът неправилно по своя инициатива и преценка е приложил закона. В тази част решението следва да бъде изменено и в полза на жалбоподателя се присъди разликата до пълния размер на заплатения пред първата инстанция хонорар за адвокат, както внесената държавна такса, която съдът е пропуснал да присъди. Представеното пред съда адвокатско пълномощно е за 1000 лв., присъдени са 240 лв., при което разликата за присъждане възлиза на 760 лв., към която следва да се прибавят и 50 лв. държавна такса или всичко още 810 лв. разноски за първата инстанция. При този изход на спора по жалбата на Георги Янков, своевременно заявената претенция за заплащане на сторените пред касационната инстанция съдебни разноски се явява основателна по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 288 във вр. с чл. 144 АПК. Видно от доказателствата, касаторът е внесъл държавна такса от 15 лева и е представил адвокатско пълномощно за заплатен хонорар от 1000 лв., при което общата сума на разноските възлиза на 1015 лв. и следва да бъде понесена солидарно от другите двама касатори. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс