Решение № 131 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 102/2010 г.

Решение № 131 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 102/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 231 и сл. от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 13 от ГПК /отм/. Образувано е по молба, наречена жалба, подадена от С. Д. З. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 123/18.05.2007 г. на Сливенски районен съд, постановено по гр. д. № 588/2006 г. по описа на същия съд, на основание чл. 231, ал. 1 б. "а" и б. "е" от ГПК /отм/. С решението си по горното делото, Районен съд гр. С. е определил режим на ползване на съсобственото незастроеното дворно място, описан в решението, между страните по делото, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. В изложението си, молителят излага касационни оплаквания и всъщност молбата за отмяна има характер на касационна жалба, въпреки че се сочи от последния, че е подадена на правно основание чл. 231, ал. 1. б. "а" и б. "е" от ГПК. Ответниците по молбата Д. С. З., Й. Г. З., Г. М. Г., С. Н. Р., З. Д. Т. и Й. Д. З. не вземат отношение по същата. На първо място, молителят твърди, че не е получил съобщение за изготвеното решение по горното дело на домашния си адрес, поради което му е правото на защита и не е имал възможност да обжалва постановеното решение. За да е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК, според която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение, е необходимо страната, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, да е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от данните по делото, съгласно приложения на лист 16 от същото, договор за правна защита и съдействие С. Д. З., настоящия молител, заедно с останалите ищци по делото, е бил представляван от процесуалния си представител а. М, редовно упълномощен от същия да го представлява до завършването му във всички съдебни инстанции. В качеството си на негов пълномощник а. С е депозирал молба на 28.05.2007 г./лист 101 от делото/ за издаване на незаверен препис от постановеното решение по гр. д. № 588/2006 г. по описа на Сливенски районен съд, което е получил на същата дата, от който момент се счита, че на страните, които последният представлява, включително и настоящия молител е известно за изготвеното решение и възможността същото да се обжалва по предвидения от закона ред. Липсата на приложено и изпратено съобщение до молителя лично на домашния му адрес не е основание за лишаване от възможност за защита, свързана с подаване на въззивна жалба в посочения от закона срок, както се твърди от молителя. Наред с това, молителят представя с молбата си, скица № 4215/26.11.2006 г. но А. по кадастъра, с която съдът не е могъл да се съобрази при постановяване на решението си, поради което счита че е налице ново обстоятелство и ново доказателство от съществено значение за делото, съгласно предвиденото в чл. 231, ал. 1 б. "а" от ГПК /отм/. В случая обаче не е налице тази хипотеза за отмяна на влязлото в законна сила решение, тъй като това доказателство не е ново, издадено е преди постановяване на съдебното решение от 18.05.2007 г., поради което молителят е имал възможност да положи усилия и да го представи по делото и не може по пътя на отмяната на влязлото в законна сила решение, да се възползва от собственото си бездействие и да иска отмяна на същото. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд