Решение № 720 от 20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2020 г.

Решение № 720 от 20.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 2121 от 22.04.2020 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 222/2019 г. по жалба на "Бьорингер Ингелхеим Фарма ГМБХ и КО. КГ" – Германия ("BOEHRINGER INGELHEIM PHARMA GMBH & CO. KG") e отменeно Решение № 135 от 04.07.2018 г. на състава по спорове, утвърдено от председателя на Патентното ведомство (ПВ), с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) е обявена пълна недействителност на патент BG 65655 B1 "Инхалаторни капсули" с притежател "Бьорингер Ингелхеим Фарма ГМБХ и КО. КГ" – Германия ("BOEHRINGER INGELHEIM PHARMA GMBH & CO. KG"). Срещу посоченото съдебно решение са подадени две касационни жалби. Първата от тях е на председателя на Патентното ведомство, подадена чрез юрк. Демирева. В нея са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че от мотивите на обжалваното решение не може да се установи кои факти и обстоятелства съдът приема за осъществени, от кои доказателства установява същите и по какъв начин те обуславят патентоспособността на процесния патент. Съдът въобще не е обсъдил доказателствата по делото и по-специално доказателствата, на които се позовава административният орган при преценката си за липса на изобретателска стъпка. Този подход на съдебния състав е изцяло в разрез с принципите на съдебния процес и с изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните. Това е довело до непълна проверка на законосъобразността на административния акт и неправилно решаване на спора. Съдът не е изследвал задълбочено спорните въпроси по делото и в решението не се дава отговор на същите. По отношение на състоянието на техниката и специалиста в областта, въз основа на които се извършва анализът на изобретателската стъпка, съдът единствено цитира законовите разпоредби, като за прилагането им не изследва никакви факти и обстоятелства от доказателствата по делото. Счита, че приетата по делото и изцяло кредитирана от съда съдебно-патентна експертиза не дава отговор на спорните по делото въпроси, изискващи специални знания, а направеното искане за повторна експертиза е отхвърлено от съда немотивирано. Изложените съществени нарушения на съдопроизводствените правила предпоставят и необоснованост на съдебното решение, тъй като формираните от съда изводи не се основават на факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото. На последно място, касационният жалбоподател излага аргументи, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли касационната инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а при условията на евентуалност - да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от "ТЕВА ФАРМАСЮТИКЪЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК 175200756 със седалище и адрес на управление в гр. София, п. к. 1124, ж. к. "Яворов", ул. "Н. В. Гогол" № 15, ет. 1, чрез процесуални представители – адв. К. Чакърова и адв. А. Кръстев. Съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са аргументи, че съдът не е изследвал в пълнота приложените доказателства и необосновано е кредитирал заключението на съдебно-патентната експертиза, което е вътрешно противоречиво и не изяснява релевантните по делото спорни обстоятелства, в резултат на което съдът е извършил неправилна преценка на изобретателската стъпка. Твърди се, че отказвайки допускането на допълнителна, евентуално повторна експертиза, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт, а при условията на евентуалност - да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски за процесуално представителство от един адвокат и платена държавна такса. Ответникът - "ТЕВА ФАРМАСЮТИКЪЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Божинова изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Излага аргументи, че при изготвяне на заключението вещите лица са взели предвид всички доказателства по делото, разполагат с необходимата квалификация и са дали отговор на всички поставени въпроси, поради което основавайки се на тяхното заключение, съдът е постановил правилно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете касационни жалби. Излага съображения, че съдът не е изяснил основните спорни въпроси, което препятства възможността за касационна проверка по тях. Преценката на изобретателска стъпка е извършена без анализ на заключението на вещите лица, като същото е възпроизведено в съдебното решение, без съдът да изложи доводи по възраженията на страните. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на "Бьорингер Ингелхеим Фарма ГМБХ и КО. КГ" – Германия ("BOEHRINGER INGELHEIM PHARMA GMBH & CO. KG") срещу Решение № 135 от 04.07.2018 г. на състава по спорове, утвърдено от председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели е обявена пълна недействителност на патент BG 65655 B1. От фактическа страна съдът е установил, че решението на състава по спорове, утвърдено от председателя на ПВ, е мотивирано с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПРПМ, като е прието, че изобретението е непатентно-способност, тъй като не отговаря на изискването за наличие на изобретателска стъпка. Това е дало основание да се заключи, че е изпълнен фактическият състав на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗПРПМ. Съдът е допуснал комплексна съдебно-патентна експертиза със задачи, формулирани в молба на "BOEHRINGER INGELHEIM PHARMA GMBH & CO. KG" – Германия, депозирана в открито съдебно заседание на 17.04.2019 г., и с молба на "ТЕВА ФАРМАСЮТИКЪЛС БЪЛГАРИЯ" ЕООД вх. № 13124/30.04.2019 г. За изготвяне на заключението са назначени две вещи лица, едно от които е подписало заключението с особено мнение. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени различия в крайните изводи на двете вещи лица по основните въпроси, като е уточнил, че според жалбоподателя Бьорингер и вещото лице Пунева като прототип следва да се определи патент BG 61295, а председателят на Патентно ведомство, заинтересованата страна Тева и вещото лице Аничина считат, че прототип следва да е патент BG 65169. В заключението и особеното мнение са описани в табличен вид различията между изобретението и всеки от прототипите. Независимо от това с кой от двата прототипа се извършва сравнение, вещите лица са категорични, че процесното изобретение и прототипите представят различно техническо решение на проблема с влагата в капсулите за инхалационно приложение, изобретението не произтича ясно и логично от състоянието на техниката. Проблемът да се гарантира еднакво дозиране на активното вещество, респ. лекарството да е във форма, отличаваща се с висока степен на стабилност, тоест да се осигури достатъчна степен на стабилност на активното вещество, освобождаване на активното вещество с голяма дозираща точност, добро изпразване на капсулата, е стоял дълго време пред специалистите и изобретението удовлетворява отдавна съществуваща потребност. Разработването на инхалаторни капсули е изключително сложен процес и изисква познания, които надвишават познанията, присъщи на специалист в областта и задълбочени експериментални резултати, което отнема много време. По арг. от чл. 53, ал. 5, т. 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти, съдът е преценил, че дори само това предимство е достатъчно, за да се признае изобретателска стъпка. Според съда вещите лица са категорични в заключението си, че към приоритетната дата 01.06.2001 г. познанията на специалиста в областта не са били достатъчни за разработване на процесното изобретение и то не следва ясно и логично от състоянието на техниката. Съгласно заключението на съдебно-патентната експертиза, разработването на инхалаторни капсули, съдържащи сухи прахообразни състави, изисква познания, които надвишават познанията, присъщи за специалиста в областта и задълбочени експериментални резултати, тъй като от значение е не само разработването на прахообразния състав, а и избора на капсулен материал. Разработката на инхалаторните капсули е обусловена от много фактори, поради което и техническият проблем, който се решава с процесния патент, се основава на познания, които надвишават познанията, присъщи за специалиста в областта. За специалиста в областта изобретението не следва логично от състоянието на техниката, от разкритието в прототипите, тъй като идеята да се понижи влажността на капсулите, с цел да се осигури достатъчна степен на стабилност на активното вещество, освобождаване на активното вещество с голяма дозираща точност, добро изпразване на капсулата, не е известна от тези прототипи. От заключението на вещите лица съдът мотивира извод, че конкретните стойности на влагата водят до неочакван технически ефект спрямо известните от предшестващото състояние на техниката материали. Тези параметри не са постигнати чрез рутинен опит. Крайният извод на съда е, че изобретението не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката за специалиста в областта (чл. 9 ЗПРПМ), поради което притежава изобретателска стъпка. Изобретението представлява нова комбинация от известни елементи, които присъстват в специфични съотношения и специфично съдържание на влага на капсулния материал, които не са очевидни за специалиста в областта. Налице са основанията по чл. 53, ал. 5, т. 1 и 3 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти. По тези съображения съдът е мотивирал материална незаконосъобразност на административния акт и го е отменил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са оплакванията на касационните жалбоподатели, че в съдебния акт липсват мотиви относно релевантните за спора факти и обстоятелства – по чие искане и на какви основания е образувано административното производство, какви са установените от административния орган факти и обстоятелства и с какви правни аргументи е обосновано обявяването на пълна недействителност на процесния патент. Липсва анализ кои от доказателствата, приложени по делото в 9 тома, са относими към предмета на спора и какво се установява от тях. Съдът не е обсъдил становищата на страните. Не е изложил мотиви в коя част кредитира заключението на вещите лица (едното от вещите лица е подписало заключението с особено мнение) и дали заключението съответства на събраните по делото доказателства. Ответникът и заинтересованата страна са представили подробни писмени становища относно фактологични грешки, непълноти и вътрешни противоречия на заключението на вещите лица, които не са обсъдени от съда. От заинтересованата страна е направено искане за допълнителна, а при условията на евентуалност – повторна експертиза, което също е отхвърлено от съда без мотиви. Липсата на мотиви относно становищата на страните и релевантните факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Останалите доводи на двамата касационни жалбоподатели касаят приложението на материалния закон, което настоящата инстанция е възпрепятствана да провери поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото и ако са необходими специални знания за изясняване на спора от фактическа страна да назначи допълнителна или повторна експертиза. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, предметът на съдебната проверка следва да обхване както посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт, така и всички останали основания по чл. 146 от АПК. Съдът следва също така да обсъди становищата на всички страни в съдебното производство. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение