Решение № 12430 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2020 г.

Решение № 12430 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2087/2020 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – П. при ЦУ на НАП против решение № 2686/17.12.2019 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1416 по описа за 2019 г. на този съд, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001617005853-091-001/05.12.2018 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП – П., в частта изменена и потвърдена с Решение № 116/25.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. за установени данъчни задължения. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Представят се доказателства за компетентността на лицето, издало ЗВР. От настоящата инстанция се иска отмяна на обжалваното решение, като същото бъде върнато за разглеждането му по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Р. М., не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА с установени на физическото лице данъчни задължения. За да прогласи нищожността на ревизионния акт, съдът е преценил, че актът е издаден от некомпетентен орган. В процесният случай ревизионното производство е образувано с издаването на ЗВР № Р-16001617005853-020-001/04.09.2017 г. от Г. Чинков на длъжност началник сектор при ТД на НАП - П., в качеството му на заместник на В. И. на длъжност началник сектор. Според първоинстанционния съд органите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени от директора на ТД на НАП - П. на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП със заповед № РД-09-1/03.01.2017 година. Съгласно тази заповед при отсъствие на В. И. - началник сектор, за неин заместник е определена М. Ловчанлиева. Безспорно е установено, че В. И. е отсъствала на 04.09.2017 г. - датата на издаване на ЗВР. Съдът е посочил, че при нейното отсъствие, ЗВР е следвало да бъде издадена, съответно ревизионното производство образувано от изрично определения в заповедта на директора на ТД на НАП заместник, а именно - М. Ловчанлиева. Приел е, че липсват доказателства за възможността ЗВР да е издадена от Г. Чинков, в качеството му на заместник на В. И., което обстоятелство е довело до извод, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, съответно – за нищожност на издадения ревизионен акт. Решението е неправилно. Безспорно е установено, че ревизионното производство е образувано с издаването на ЗВР № Р-16001617005853-020-001/04.09.2017 г. от Г. Чинков на длъжност началник сектор при ТД на НАП - П., в качеството му на заместник на В. И.. Органите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени от директора на ТД на НАП - П., на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП със заповед № РД-09-1/03.01.2017 година. Съгласно тази заповед, при отсъствие на В. И. - началник сектор за неин заместник е определена М. Ловчанлиева. Установява, че В. И. е отсъствала на 04.09.2017 г. - датата на издаване на ЗВР. По делото са представени две заповеди от териториалния директор на ТД на НАП - П., а именно - Заповед № А-7693/18.08.2017 г., с която Г. Чинков е определен като заместник на М. Ловчанлиева за периода 28.08.2017 г. до 11.09.2017 г. и Заповед № 7693/21.08.2017 г., с която на М. Ловчанлиева е разрешено да ползва годишния си отпуск. Действително, процесната ЗВР е следвало да бъде издадена от М. Ловчанлиева, но при доказано нейно отсъствие, не съществува пречка същата да бъде заместена от друг орган, определен от териториалния директор на НАП – П.. Основателно е възражението на касатора, че когато органът, възложил ревизията от НАП е началник-сектор, ревизията е надлежно възложена от орган с правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, т. е. орган по приходите определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, и орган по приходите, който разполага с материална компетентност по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, надлежно оправомощен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. В. от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,