Решение № 142 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 929/2010 г.

Решение № 142 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 929/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Делото е образувано е по касационна жалба на Нася А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. от [населено място], срещу решение № 62/16.04 200 г. по гр. д. № 50/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 1109/2007 г. на Окръжен съд, [населено място], е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от Нася А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н. иск против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г., починал на 11.04.2005 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 49 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с която предявеният иск да бъде уважен. Ответникът по касация [фирма], оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор по делото. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С определение от 26.01.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с оглед вероятната му недопустимост. Съдът се е позовал и е допуснал решението до касационно обжалване на това основание служебно, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, което обуславя и недопустимост на постановеното по делото решение. Съображенията за това са следните: С исковата молба по делото съдът е бил сезиран с искове срещу П. К. П. от [населено място], обл. Р. и [фирма], [населено място], Обл. Р. като ищцата е поискала да ангажира тяхната солидарна отговорност по реда на чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния баща А. К. Г.. Посочено е, че отговорността на дружеството се ангажира като възложител на работата, при извършването на която А. Г. е загинал. Отговорността на физическото лице - първи ответник по делото П. П., /който е и управител на дружеството, към момента на катастрофата/ е обоснована единствено с воденото срещу него наказателно производство. В последствие предявеният срещу него иск е бил оттеглен и образуваното по този иск производство - прекратено, с влязло в сила определение. В съдебно заседание от 28.10.2009 г. процесуалният представител на ищцата е уточнил, че под "работа" следва да се разбира извършения полет на самолета, в който е бил загиналия, която работа е била възложена от [фирма] на Е. П., който е пилотирал самолета. При тези данни очевидно ищецът е поискал да ангажира отговорността на ответника [фирма] в качеството му на възложител на работата - полета, при който наследодателят на ищцата е загинал. Ищецът обаче не е посочил всички обстоятелства, на които се основава предявеният от него иск. Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили. С оглед на това ищецът е следвало да посочи и изложи обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа - в случая пилотът, в резултат на което са настъпили твърдяните вредоносни последици. Съгласно чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) посочването на обстоятелствата, на които се основава искът представлява изискване за редовност на исковата молба като при констатиране на нередовност в този смисъл, съдът е длъжен служебно да предприеме действия за отстраняването й. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС такова правомощие има и въззивната инстанция, когато нередовността не е установена и отстранена от първоинстанционния съд. Доколкото това не е сторено, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Редовността на исковата молба представлява положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните. Нейната липса обуславя недопустимост на постановеното решение. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото нередовността на исковата молба следва да бъде отстранена съобразно изложените по- горе мотиви. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.