Решение № 588 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 572/2010 г.

Решение № 588 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 572/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Г. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 26.03.2008 г. по гр. д. № 458/2007 г. на В. апелативен съд, с което са уважени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 87 от 19.04.2010 г. по делото. Молителят поддържат доводи, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като призовки и съобщения са му изпращани чрез пълномощник с оттеглено пълномощие, което счита, че е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна С. И. Ч., М. Г. Ч., Т. Д. З. и Г. А. З. оспорват молбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Претендират разноски. Ответниците Г. Николова Х. и Н. Т. Д. предоставят на съда. Останалите ответници не вземат становище по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая доводите на молителя са, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, тъй като призовки и съобщения са му изпращани чрез пълномощник с оттеглено пълномощие. Страната не твърди, че е уведомила съда за оттегленото пълномощие, поради което неоснователно се твърди от молителя, че е налице първото от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решението. Отмяна на това основание може да се иска когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Оттеглянето на пълномощията само по себе си не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, след като страната не е уведомила съда за това. По делото във въззивната инстанция няма данни Г. Д. да е уведомил писмено или устно съда, че оттегля пълномощието от В. Д., негов брат. Съгласно чл. 23, пр. 2 от ГПК отм. /чл. 35, пр. 2 от ГПК/, призоваването и връчването на съобщения и книжа чрез този пълномощник, респ. чрез упълномощения въз основа на това пълномощно адвокат по делото, е редовно. Страната безспорно е знаела за воденото дело, което е видно и от приложеното към молбата за отмяна извлечение от електронна поща, поради което е могла да уведоми съда за оттегленото пълномощие. Предвид изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството по молбата за отмяна на ответника С. И. Ч. следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 1000 лв. - за адвокатско възнаграждение. Ответниците М. Г. Ч., Т. Д. З. и Г. А. З. не са представили доказателства за разноски, извършени по делото и такива не следва да им се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.