Решение № 13141 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2012 г.

Решение № 13141 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - С. при ЦУ на НАП срещу решение № 3795/28.07.2011 г. по адм. д. № 3511/2010 г. по описа на Административен съд С.-град, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 2000906007/18.01.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 467/06.04.2010 г. на ДД "ОУИ" - С. за отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2009 г. и м. 06.2009 г. в общ размер на 327 307,74 лв. по фактури № 0......4/04.03.2009 г. и № 0..........5/05.06.2009 г., издадени от "Каральо" ООД - Италия и по фактури № 0.1154/04.03.2009 г. и № 0........1230/05.06.2009 г., издадени от "Енерджи Ка" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Перформ Риал Истейд" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме РА, в тази част, предмет на оспорване, за незаконосъобразен първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства - договор, фактури, заключения на ССчЕ и СТЕ, въз основа на които е обосновал извод за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението в обжалваната част е правилно. Видно от процесните фактури, издадени от "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД, по които е отказан данъчен кредит на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, предмет на стопанските операции са доставки във връзка с изпълнение на договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен между ревизираното дружество в качеството на възложител, от една страна, и от друга в качеството на изпълнител - "временно създадена асоциация" между "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД. Предмет на договора е изпълнението на СМР на офис сграда с магазини и подземни гаражи в УПИ в зона - "Център", гр. С.. Дейностите са описани подробно в Договора. Основанието за отказ е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС като ревизиращият орган е приел, че доставчик на услугите по Договора е "временно създадената асоциация", имаща характеристики на неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, което не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон, тъй като не е било регистрирано по ЗДДС лице. Прието е с РА, че фактурите е следвало да бъдат издадени от дружеството в качеството му на изпълнител, а не от двете дружества, които са съдружници в него - "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, направил е анализ на клаузите в договора, съпоставка с отразения предмет по фактурите и осъществените доставки на стоки и услуги, включително и е обсъдил приетото по делото заключение по допуснатата и приета ССчЕ и по СТЕ и е направил извод, че след като по делото не са представени договор за създаване на дружество по ЗЗД между "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД, при липса на данни от двете дружества да е преследвана и постигната обща стопанска цел, включваща придобиване в обща собственост на активи, липсват обективни предпоставки, за да се приеме съществуването на дружество по ЗЗД. Сключеният договор съдържа клаузи, във връзка с изпълнението на който са издадени процесните фактури, установяващи координиране дейността между двете дружества "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД по извършване на договорените дейности с Договора, визиращи разграничение на дейностите, доколкото видно от издадените фактури - едното дружество "Каральо" ООД - Италия извършва доставките на всички електро- и технологични материали във връзка с изпълнение на договора, а другото дружество "Енерджи Ка" ЕООД реализира със собствен персонал доставка на СМР, технически свързани с тези материали, а именно - всички СМР по инсталациите. В тази връзка в касационната жалба се поддържа, че от Договора не може да се направи разграничение на дейностите на двете дружества, но в същото време и касаторът анализира, че в изпълнение на поетите по договора за СМР задължения, едното дружество е използвало доставяните от другото дружество материали за изграждането на договорените електроинсталации, механични инсталации, отопление, климатизация и вентилация, специални инсталации и др., т. е. доставката на материалите е съпътствала доставката на услугата по изграждането на въпросните инсталации, като видно от договора за СМР цената им е била определена общо. Твърди се в касационната жалба, че при тази хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл. 128 ЗДДС, съгласно която, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Според касатора фактът, че съгласно тристранния договор за СМР и частното споразумение, страните са уговорили дела на всеки от получените приходи от съвместната им дейност да бъде съответно 70% за "Каральо" ООД и 30% за "Енерджи Ка" ООД, както и обстоятелството, че тези приходи са отчитани директно в счетоводството на двете дружества, тъй като са издавани отделни фактури, не означава, че между тях не е създадено гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, което се явява данъчно задължено лице съгласно чл. 9, ал. 2 ДОПК, респективно предприятие по смисъла на ЗСч. Същото е следвало да води счетоводство съгласно счетоводен стандарт за малки и средни предприятия. В тази връзка административния орган-касатор счита, че са били налице законовите условия за водене на отделно счетоводство на неперсонифицираното дружество, а в допълнение, последното отговаря и на определението за съвместно предприятие по смисъла на т. 7 във връзка т. 24 от СС 31, доколкото договорното споразумение между съдружниците установява съвместен контрол в осъществяваната от тях стопанска дейност. Поддържа се органа по приходите в касационната жалба, че по делото са налице данни, че на територията на Р България е осъществявана съвместна стопанска дейност от две дружества "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ООД, за постигане на една обща стопанска цел - изпълнение на поетите по тристранния договор задължение, за което същите са обединили своите усилия, като са създали въпросната асоциация. Според касатора, тълкуването на клаузите на частното споразумение, както и на тристранния договор за СМР във връзка едни с други води до извода, че това частно споразумение е сключено с действителна обща стопанска цел, съгласно предназначението му по чл. 357 ЗЗД. Също счита, че отношенията между страните разгледани съобразно действителната им обща воля, по своята правна същност са правоотношения по един многостранен, а не двустранен договор, при който липсва размяна на престации между съдружниците и задълженията по това частно споразумение не са насрещни, а взаимни. Следователно, според касатора, така представеното споразумение притежава белезите на договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД. Всички изложени по-горе съображения в касационната жалба, подадена от органа по приходите, са неотносими към правото на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ООД на "Перформ Риал Истейт" ООД, след като реалността по доставката на стоки и услуги, отразени във фактурите, не се оспорва от административния орган. Всички изложени съображения, във връзка с правните последици - права и задължения на установено на територията на Р България дружество по смисъла на чл. 358 ЗЗД от двете дружества-доставчици "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ООД, за каквото се твърди от административния орган, са противопоставими на тези две дружества, доколкото и двете са регистрирани по ДДС в Р България, но дори и да съществува евентуално неизпълнение на задължение за регистрация на учредено дружество по чл. 357 ЗЗД от страна на доставчиците, същото не може да бъде пренесено като негативна последица за получателя на доставките с постановяване на отказ да му бъде признат данъчен кредит по реално осъществени доставки на стоки и услуги, като последното обстоятелство не е спорно по делото. Съдът се е позовал и на друг обективен факт, който макар и косвен е относим към спора. Във връзка с подадено заявление за дерегистрация на "Каральо" ООД - Италия по ДДС, данъчните органи са признали данъчни фактури, сред които и процесната, стойността по всички формиращи оборотът за регистрация по ДДС, поради което дерегистрацията е отказана. В противоречие с приетото в тази процедура по дерегистрацията по ДДС на "Каральо" ООД - Италия, при извършената ревизия на дружеството - ДЗЛ същата фактура, издадена от "Каральо" ООД - Италия, не се признава за данъчни цели, което обосновава извод за различен подход по отношение на един и същ обективен факт при различните ревизирани субекти, което е в нарушение с основните принципи, въведени с разпоредбите на ДОПК. Съдът като се е позовал на установените по делото данни и събраните доказателства, които удостоверяват, че доставките са били реално извършени, а и това не се оспорва от административния орган, приел е, че доставените от "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД стоки и услуги са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице - "Перформ Риал Истейт" ООД облагаеми доставки, за които последното има право да приспадне начисления ДДС. С тези съображения РА в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД е отменен като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е постановено решение по адм. д. № 13953/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение, касаещо същия правен спор между същите страни, за отказан данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС по доставки от същите доставчици на стоки и услуги във връзка със строителството на посочения строителен обект, но относими към друг данъчен период - м. 01.2009 г. Процесуалният представител на ответника по касация - "Перформ Риал Истейд" ООД претендира заплащане на разноски за настоящата касационна инстанция, по поради непредставяне на каквито и да е документи за направени такива, искането следва да се отхвърли. За производството пред първоинстанционния съд, с решението по адм. д. № 3511/2010 г. на АССГ са присъдени на дружеството "Перформ Риал Истейд" ООД разноски в размер на 16 041,65 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,