Решение № 489 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1553/2014 г.

Решение № 489 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1553/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура срещу присъда № 210 от 5.II.2014 г. по внохд № 4600/2013 г. на Софийския градски съд. С позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 1 НПК, протестиралият въззивната присъда прокурор иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който е допуснал да се нарушат процесуалните права на подсъдимия Р. А. А. В съдебно заседание представителят на ВКПр не поддържа протеста и като не намира да е бил нарушен материалния закон сочи още, че дори при първоинстанционното разглеждане на делото да е било нарушено процесуално право на подсъдимия, то е отстранено с оправдаването му от въззивния съд. Подсъдимият А. не се явява, не се представлява и няма изразено становище по протеста. ВКС установи: С присъда от 18.VII.2013 г. по нохд № 13571/2012 г. на Софийския районен съд Р. А. А. е признат за виновен в това, че от неустановена дата до 29.ХII.2011 г. е осъществил неправомерно присъединяване към електромера за общи нужди на жилищната кооперация, находяща се на [улица], /вход/, в който /вход/ притежава и обитава ап. /номер/. С това присъединяване А. създал условия за непълно отчитане на потребената ел. енергия, за което и на основание чл. 234в, ал. 1 НК е наказан с 3 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, и със 100 лв. глоба. С протестираната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, А. е признат за невиновен в извършването на горното престъпление и е оправдан. Протестът е неоснователен. В подкрепа на твърдението, че въззивната присъда е неправилна, протестиралият прокурор на първо място е изтъкнал допуснато в първата инстанция съществено процесуално нарушение. Според написаното в протеста, "словесната квалификация на повдигнатото... обвинение... е неясна и противоречива, като препятства възможността подсъдимият да разбере обхвата на повдигнатото... обвинение", при което " правото /му/ на защита... е било силно ограничено".Подсъдимият, обаче, е оправдан, с което правото му да се защити е реализирано в пълен обем и дори прокурорът да е прав в критиката си към "словесната квалификация" на обвинението, обсъждането на това твърдение се явява безпредметно. В допълнение към подадения протест, въззивната присъда е атакувана и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, доводът в подкрепа на което също не може да се сподели. Законосъобразно въззивният съд е приел, че отговорността по чл. 234в, ал. 1 НК възниква само тогава, когато неправомерното присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа е довело до непълно отчитане на потребена ел. енергия, а след като е безспорно установено, че ел. енергията, потребена от ап./номер/, е отчетена в [фирма] - факт, който е коректно посочен в протеста - няма и основание за ангажиране отговорността на А. по посочения текст. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС