Решение № 124 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2009 г.

Решение № 124 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 709/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 218и във връзка с чл. 218а ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.)във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № IV-107 от 25.06.2007 г. гр. д. № 359/2006 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК, Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение № 152 от 19.11.2002 г. по гр. д. № 12/2001 г. на Н. районен съд, в частта, в която е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение 1240 кв. м. от парцел ****V-161 и 120 кв. м. от парцел VII-162, кв. 28 по плана на с. К., област Б., предявен от Д. Ж. г., А. Ж. А., Л. А. Т., Е. А. С. срещу С. С. Т., А. Д. К., К. Д. Т., С. Н. П., М. Н. Ч. и К. К. К.. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Д. Ж. г., А. Ж. А., Л. А. Т., Е. А. С., в която развиват оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и поради необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции. Претендират разноски. Ответниците в производството не са депозирали по реда на чл. 218г ГПК (отм.) писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество касационната жалба е основателна, поради следното: Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл. 218з ал. 1 ГПК, като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът не е изследвал при какви условия е бил изключен от регулацията на с. К. бивш имот с пл. № 208 по реда на Постановление № 216 от 8.11.1961 г. на МС за подобряване на градоустройственото планиране и увеличаване на фонда на обработваемата земя в частта относно парцели V и VII по плана на село К. от 1941 год и какъв е бил статутът на процесния имот след изключването му. По отношение на исковете с правно основание чл. 108 от ЗС за спорните 30 кв. м. от УПИ VIII-160 и спорните 250 кв. м от УПИ VI-162, решението на въззивния съд е влязло в сила, поради това, че не е обжалвано в тази част. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд се произнася по спора на делото само в рамките, очертани от касационното решение. Безспорно установено от приетите СТЕ и допълнителна СТЕ при новото разглеждане на делото е, че бившият имот пл. № 208-собственост на наследодателя на касаторите, попада в парцели V-161, VI-162, VII-162 и VIII-160, кв. 28 по действащия план на село Кошарица. По плана от 1941 год процесния имот попада в парцели III, V и VIII от кв. 42 и в парцел VI, кв. 41, а извън регулация са 500 кв. м. По графични данни имот с пл. № 208 е с площ от 7850 кв. м., като видно от скицата на вещото лице има зачертаване на регулационния план от 1941 г. относно парцели III, V и VIII от кв. 42 и в парцел VI, кв. 41, които не се запазват като такива. Парцел- III, V и VIII от кв. 42 и парцел ****, кв. 41 са записани в разписния лист на името на С. Т. С., а в отдел ТСУ и общинска собственост не се намират данни за отчуждаване на имота. Процесния имот е изключен от регулация във връзка с ПМС № 216 от 1962 г. С протокол № 4 от 11.10.1950 г. на ТПС комисия на село К. са отчуждени и причислени към държавния поземлен фонд собствените ниви на А. С. Т., сред които и нива с площ от 6.2 дка в местността "П", като в протокола е посочено, че отчуждаването се извършва въз основа на постановление № 65 на МС. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че процесните имоти- 1240 кв. м. от УПИ V-161 и 120 кв. м. от УПИ VII-162, кв. 28 по плана на с. К. не са имали характера на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС, поради което възстановяването на собствеността върху тях не следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ и решение № 77-К/18.12.1998 г. на ПК- Н. е незаконосъобразно. А доколкото са налице данни за изключването на имотите от регулация и загубване владението върху тях от страна на наследодателя на ищците, то тежестта на доказване е тяхно относно основанието за отнемането на имотите и респективно реституирането им. Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно. Въззивният съд не е съобразил с дадените указания относно тълкуването и прилагането на материалния закон. Бившият имот с пл. № 208 попада в парцели III, V и VIII от кв. 42 и в парцел VI, кв. 41, а извън регулация са 500 кв. м., по плана на село К. от 1941 г., тоест процесния имот не е земеделска земя към 1948-1950 г., когато е образувано ТКЗС в селото. В разписния лист посочените имоти са записани като собственост на С. Т. С. Безспорно е, че с Протокол № 4 от 1950 г. на ТПС комисия от А. С. Т. са отчуждени всичките му ниви, включително и нива в местността "П" с площ от 6.2 дка, които са включени в ДПФ. Безспорно е и обстоятелството, че имот с пл. 208 е изключен от регулацията на основание постановление № 216 от 1961 г. на МС, съгласно което имотите, изключени от строителната част на населените места въз основа на това постановление или ЗПИНМ, могат да бъдат включени в блокове на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и стопански нужди. С изключването на имота от регулация същият губи своята индивидуалност и се променя неговото предназначение по силата на чл. 7 и чл. 12 от примерния устав на ТКЗС, като той се превръща в селскостопански, а член-кооператора загубва правото си на собственост в реални граници. Факта, че впоследствие процесния имот е включен в регулационния план от 1978 г., след като веднъж е бил изключен, не създава права на първоначалния собственик, нито може да бъде предмет на разпоредителна сделка между него и трето лице. Трето лице, в случая ответниците, не могат да придобият имота по давност, тъй като не може да се владее и придобива по давност собственост, включена в ДПФ./аргумент от чл. 86 от ЗС (отм.). Съгласно действалия материален закон давност по отношение на държавата не тече и не могат да се придобиват по давност имоти, държавна собственост. В ЗВСОНИ /чл. 5, ал. 2/ едва с промените от ноември 1997 г. беше предвидено, че може да се придобива по давност земеделска земя, като давността започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила, т. е. десетгодишния давностен срок изтича през 2007 г. В настоящия случай с предявяването на ревандикационния иск през 2000 г. давността е прекъсната и следователно не е изтекъл минималния десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за оргинерно придобиване на собствеността. Следователно с изключването от регулация и включването на процесния имот в държавния поземлен фонд е променен статута му от регулационен в селскостопански, поради което подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. С оглед изхода на спора на касаторите се дължат направените разноски за настоящата инстанция в размер на 320 лева. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 изр. 2 пр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение