Решение № 9839 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2011 г.

Решение № 9839 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по касационната жалба на "Стоилов и ко " ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Александър Костадинов Стоилов, чрез адв. Богдан Алексиев, против Решение № 4496 от 30.12.2010 г. на Административен съд София град по адм. д. № 4315 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 9600-0056/27.04.2009 г. на началника на Митница София, с което по оформен режим "внос - крайно потребление" на стока -плат за производство на щори с ЕАД № 09BG005000H0001320/08.01.2009 е променен размера на дължимите държавни вземания, както следва: мито АОО -8809,93 лв.; антидъмпингово мито А30-82372,82 лв.; ДДС-40261,84 лв., и дружеството е задължено да довнесе мито в размер на 83586,19 лв. и ДДС в размер на 16716,84 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото неправилно е приложен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалния закон, съдът превратно тълкува установените факти и обстоятелства по делото, правните изводи на съда, които се отнасят до главните спорни факти по делото са неправилни, в нарушение на закона се тълкуват правните норми, съда неправилно е отхвърлил заключението на вещото лице, че процесните щори са готово крайно изделие и че от тези щори не е възможно да се произведе друго изделие. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното решение на митнически орган, както и присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Столична чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова моли да бъде потвърдено решението на АССГ, като правилно и законосъобразно и да остави касационната жалба без уважение, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна, поради следното: Първоинстанционния съд е приел че, с ЕАД № 09BG005000H0001320/08.01.2009 дружеството "Стоилов и ко" ЕООД е оформило на митнически режим "внос-крайно потребление" плат за производство на щори, общо 77183,70 кв. м. с декларирана държава на произход Китай. Стоките са декларирани с тарифен код № 6303921000,съгласно Консултативен модул Тарик, като са заплатени и взети под отчет митни сборове в размер 7 598,56 лв. и ДДС 23 544,53 лв. Но според резултатите от извършената митническа лабораторна експертиза № 01/09.01.2009 г., получена в Митница София с писмо рег. № 4421/94 от 10.03.2009 г. на заместник -директор на Агенция "Митници", вх. № 9307-0001 от 17.03.2009 г., пробите с лабораторен код № № 15-5000-09 и 16-5000-09 представляват тъкани /ленти/ с ширина, съответно 89 мм и 127 мм, от прежди изцяло от нетекстурирани полиестерни нишки. За да отхвърли жалбата на дружеството против посочения митнически акт, първоинстанционния съд приема че, посочения в ЕАД ТАРИК код 6303921000 е неправилен, тъй като разглежданите проби не представляват "конфекционирани артикули" по смисъла на Забележка 7 към Раздел XI и прилагайки Забележка 1 към глава 63, същите не могат да се отнесат в глава 63. Предвид разпоредбите на Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, както и на Забележка 5 към глава 58 от комбинираната номенклатура, стоките следва да се класират в тарифна позиция 5407-тарифен № 5407613000,тъй като представляват тъкани /ленти/ от синтетични нишки, съдържащи тегловно повече от 85% нетекстурирани нишки от полиестер, обагрени. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Спорно е по делото, дали процесните ленти с ширина 89 мм и 127 мм са завършени артикули, полуготови изделия или плат за производство за щори. В случай че са завършени артикули те се класифицират под код 63039210, като полуготово изделие няма тарифен код, а като плат за производство за щори се класифицират под код 540761300. Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, която не отговаря на действителното състояние на нещата, защото в мотивите си е приел, че процесните ленти не представляват завършен артикул, а плат за производство на щори, тъй като операциите по сглобяването на щорите в цеха на фирмата изразяващи се в рязане на краищата на определена дължина посочена от клиента, подгъване, лепене и сглобяване представляват допълнителна обработка. Административният съд е приел, че лентите за щори представляват плат за щори с правоъгълна форма. Погрешно е становището на съда да се определя лентата като правоъгълна форма. Съгласно Забележка 7 към Раздел XI от КН, в този раздел под "конфекционирани" се разбират: а)артикулите, изрязани във форма, различна от квадратна или правоъгълна. Съгласно същата забележка 7, б) лентите за щори също отговарят по вид на конфекциониран продукт, защото тук се допуска срязване на определен размер. Ето защо обстоятелствата приети от съда не намират никаква опора в събраните по делото доказателства и в заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице, което приема че процесните щори представляват конфекциониран готов артикул, от което изделие не може да се произведе друг артикул, а само и единствено щори. Вещото лице е констатирало пред съда, че дружеството не може да произведе тези щори в България, защото няма необходимата техника за това. Поради това обстоятелство дружеството е поръчало точно определени размери, цвят, модел, вид щори, които представляват "конфекционирани артикули. В подкрепа на това е и представената по делото фактура за внос No. LF081102B/20.11.2009 от която се установява, че става въпрос за различна номенклатура на щорите с различни цени, за различни партиди, тоест налице са различни конфекционирани продукти, съобразно различните клиенти на дружеството. Тези различни партиди представляват конфекционирани артикули, защото са изпратени в демонтирано състояние. В тази насока е и разпоредбата на Правило 2 от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, което правило административният съдът не е взел предвид при определянето на правилния тарифен код по настоящия спор. Освен това правният спор по делото повдига въпроса относно спазване на принципа за защита на оправданите правни очаквания и предпазливост, изрично регламентирани в Хартата като правнообвързващи, приложими във връзка с процесуалните изисквания при издаването на решенията за целите на Митническия кодекс на България, който е съгласуван с митническия кодекс на Общността. Съгласно този принцип, за дружеството е възникнало оправдано правно очакване да класифицира процесната стока под тарифен код 63039210 от Комбинираната номенклатура от 2009 г., тъй като по подадени по-рано многократно митнически декларации с идентична стока от същия доставчик от Китай, Митницата е допускала този внос, дори е извършила проверка по документи и е приела този тарифен код, без да наложи санкция. Предвид изложеното, съдебното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по същество, с което да бъде отменен оспореният митнически акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение