Решение № 6468 от 29.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Михов от гр. Перник, [улица], [адрес], чрез процесуален представител, против решение 238 от 17.11.2021 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. д. 399/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-140-6500/1886/09.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФЗ - оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Панчева, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е АУПДВ 02-140-6500/1886/09.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 11/3.04.2008 г./ жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 6109, 72 лв., представляващо 75 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014 г. Административен съд Перник е преценил жалбата като допустима и неоснователна по подробно изложените в неговото решение мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Между страните не се спори, че въз основа на подадено пред ДФЗ Заявление за регистрация 1417061336227/09.05.2013 г., жалбоподателят е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: "Схема за единно плащане на площ", "Схема за национални доплащания на хектар и "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони". На същата дата той подал и Заявление за подпомагане 2013, към което приложил изискуемите документи. Не е спорно също така, че жалбоподателят е получил плащания по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", както следва: за първата година 2013 г. - сумата от 1535, 69 лв., и за втората година 2014 г. сумата от 6610, 60 лв., или общо 8146, 29 лв. Правилно е приел Административен съд Перник, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед 03-Р0/2891/23.07.2019 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, с която в т. 18 и т. 19 на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП той делегира правомощията си по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП на заместник изпълнителния директор. Правилно също така съдът е приел, че АУПДВ е издаден в изискуемата от чл. 59 АПК вр. чл. 166, ал. 2 ДОПК писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Обоснован е изводът му за това, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, като видно от известие за доставяне ИД SP 2300 00 NFSY F е получил същото на 13.04.2021 г. В този смисъл релевираните доводи в касационната жалба са неоснователни. Според изложените в оспореното решение мотиви АУПДВ е материално законосъобразен. В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/3.04.2008 г. са предвидени задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт в приложимата редакция /ДВ, бр. 17/2011 г. / след влизане в сила на решение 4401 от 13.04.2016 г. на Върховния административен съд по адм. д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ бр. 13/7.02.2017 г. В него е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази Наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай, жалбоподателят е получил първото компенсаторно плащане по мярка 211 за 2013 г. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/03.04.2011 г. е имал задължение в продължение на още четири години да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления за подпомагане. Не е спорно между страните, че той не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на ДФЗ при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Този факт е основание за приложение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. и за изключване на земеделския производител от подпомагане, съответно - за установяване в негова тежест на публично държавно вземане в размер на 75 % от общо получените плащания съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата. От събраните по делото доказателства, се установява, че общият размер на изплатените суми по мярка 211 за Кампании 2013 и 2014 е 8146, 29 лв. В съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба 11/3.04.2008 г. правилно е определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателя сума в размер на 6109, 72 лв. Неоснователно е възражението /направено и в първоинстанционното производство/ за нарушение при издаването на АУПДВ, изразяващо се в неиздаването на акт за изключване на земеделския производител от подпомагане, който да предхожда издаването на АУПДВ, в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. Административен съд Перник е дал съответен на приложимия материален закон отговор. Предвидените идентични фактически основания и използваният съюз "и" в нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. обосновават извод, че при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същ административен акт могат да бъдат приложени двете и диспозиции - земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен на възстанови получените компенсаторни плащания. Липсва законово изискване административният орган да упражни така предоставените му правомощия с два отделни административни акта и издаването на един акт е в съответствие с принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11 от АПК. В този смисъл Върховният административен съд се е произнесъл в редица свои решения като: 5583 от 13.05.2020 г. по адм. д. 2009/2020 г., 6615 от 3.06.2020 г. по адм. д. 3069/2020 г., 7977 от 23.06.2020 г. по адм. д. 3510/2020 г., 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. 11381/2020 г., 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. 8686/2020 г., 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. 7697/2020 г., 15060 от 7.12.2020 г. по адм. д. 9780/2020 г., 13748 от 5.11.2020 г по адм. д. 7730/2020 г. и др. По така изложените съображения решението на Административен съд Перник следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение