Решение № 8369 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ависпал"ООД със седалище гр. София срещу Решение 14169/ 08.08.2024 г., постановено по адм. дело 8038/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалноправни норми и процесуалноправни норми, при неправилно тълкуване на разпоредбите на закона и в противоречие със събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не се установяват наличието на предпоставките от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Твърди, че е налице пряка причинно- следствена връзка между отменения Акт за налагане на финансова корекция и твърдените пропуснати ползи. Моли да се отмени решението на Административен съд- София - град и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание чрез адвокат Рангелов моли да се уважи касационната жалба по съображения подробно изложени в писмени бележки, които са представени. Ответникът- Министерство на иновациите и растежа, в писмен отговор подаден от юрисконсулт Михайлов моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Смята, че правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не се установява наличието на предпоставките от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Ответникът- в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Михайлов счита, че не е налице възможност за ангажиране на отговорност по ЗОДОВ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстационното съдебно решение, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Ависпал" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]срещу Министерството на Иновациите и растежа (правоприемник на Министерство на икономиката и индустрията) за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - Акт за налагане на финансова корекция- Писмо 12-00-332/ 30. 05. 2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Развитие на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013" при Министерството на икономиката, в размер на 1 314 474, 44 /един милион триста и четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири лв. и 0,44 ст./ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. ОСЪДЕН e Ависпал" ООД, да ЗАПЛАТИ на Министерство на иновациите и растежа сума в размер на 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат АССГ приема, че не е спорен фактът, че между страните Министерство на иновациите и растежа (правоприемник на Министерство на икономиката и индустрията) и Ависпал ООД е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ -ДБФП BG161РО00З-2.3.02-0З88-С0001/ по процедура BG161POO03-2.3.02 Енергийна ефективност и зелена икономика. Същият е сключен на 25.06.2014 г., като срокът на изпълнение на проекта е бил до 25.09.2015 г. Горепосоченият договор е изпълнен, като на бенефициента е изплатена безвъзмездна финансова помощ в изискуемия размер от 1 887 861.24 лева. Управляващият орган е наложил финансова корекция с Акт за налагане на финансова корекция N-12-00-332/ 30.05.2017 г. на основание чл.73 от ЗУСЕСИФ, в размер на 10% от отчетените допустими разходи, равняващи се на 188 816,44 лв. Същата сума е била предявена за доброволно изплащане с писмо от 30.05.2017 г., но не е била събрана нито по доброволен, нито по принудителен ред от бенефициента Ависпал ООД. Актът за налагане на финансова корекция е бил оспорен по съдебен ред и същият не е влязъл сила, като впоследствие е бил отменен съответно с постановено по административно дело 6795/ 2017 г. по описа на АС- София град Решение 2781/ 24.04.2018г., което е оставено в сила с Решение 10360 от 04.07.2019 г. по административно дело 7845/ 2018г., по описа на Върховен административен съд. Съдът е обсъдил назначените и изслушани съдебно-счетоводна експертиза /л. 356- стр.360 от делото на АССГ/ и допълнителна ССч.Е /лист 361- 366 от делото/, чиито заключения намират, че балансовата стойност на движимите вещи към датата на запора 04.07.2019 г. от ЧСИ Р. М., по изп.дело 1037/2019 г. е в общ размер от 1 487 250.44 лева, а начислените амортизации на актива в периода от закупуването му - 11.09.2015 г. до 04.07.2019 г. / датата на запора / е в размер на 1 817 749,56 лева. От правна страна съдът е установил, че е налице първата предпоставка на визираната в чл.1, ал.1 ЗОДОВ хипотеза, а именно: незаконосъобразен акт на държавен орган. Същевременно преценява, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен административен акт за налагане на финансова корекция и претендираните от ищеца имуществени вреди, тъй като не се доказа, че принудителната продажба на активи е произтекла именно от публични задължения, вследствие на наложената финансова корекция от Министерство на иновациите и растежа /правоприемник на Министерство на икономиката/. Следователно не е налице втората изискуема предпоставка- вреди, които ищецът е претърпял в резултат на незаконосъобразния акт или на действия, респ. бездействия на служители на ответника. Посочил, че претендираните вреди биха били преки, ако произтичат директно от издаването на незаконосъобразния акт- Акт за налагане на финансова корекция - писмо 12-00-332/30. 05. 2017 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Развитие на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013" при Министерството на икономиката. Счел, че в процесния случай връзката е опосредена от договорни отношения, в които ищецът доброволно се е съгласил да участва /договор за Кредит 000OD-L-00215/15.08.2017 г. и Анекс към същия от 26.07.2018 г./, по които обаче, Министерството на растежа и иновациите не е било страна. Поради изложените съображения, претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 314 474, 44 лева, ведно със законната лихва, са били отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради противоречие със събраните доказателства и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция за обезщетение за причинени имуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна- чл.4 ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Налице е отменен административен акт с което е налице първата предпоставка на търсената отговорност за вреди по ЗОДОВ. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая не е налице причинно- следствена връзка между твърдените вреди и Акта за налагане на финансова корекция. Твърдяната в исковата молба вреда от извършената публична продажба е от различно административно правоотношение, което се е развило с различни страни и по друг процесуален ред. В настоящия случай връзката е опосредена от договорни отношения, в които ищецът доброволно се е съгласил да участва /договор за Кредит 000OD-L-00215/15.08.2017 г. и Анекс към същия от 26.07.2018 г./, по които обаче, Министерството на растежа и иновациите не е било страна. Договорът за кредит е сключен след издаване на административния акт и неговата отмяна. Освен това по никакъв начин не е повлиял на възникналото правоотношение с предмет овърдрафт и не е предизвикал съществена промяна. Неоснователни са твърденията, че основанието на Кредитора да обяви за предсрочно изискуем кредит- овърдрафта, поради това, че предполагаемите публични задължения са произтекли от Акта за налагане на финансова корекция. Няма данни предсрочната изискуемост да е настъпила в резултат на отменения адм. акт. Същата сумата от финансовата корекция е била предявена за доброволно изплащане с писмо от 30.05.2017 г., но не е била събрана нито по доброволен, нито по принудителен ред от бенефициента Ависпал ООД. Административният акт не е влязъл в сила и съответно не е бил изпълнен. Предвиденото в наложената финансова корекция не е предизвикало правно действие, за да доведе до правопроменящи юридически факти свързани с търговския баланс на дружеството. С това не е налице намаление на финансовите възможности на лицето, което да окаже влияние върху неговата търговска дейност и възможност да погасява кредита. Освен това защитата срещу вреди при предприетите действия на съдебния изпълнител по чл. 426 и сл. от ГПК и осъществена публична продан е по друг процесуален ред. Защитата в изпълнителното производство се осъществява, като се оспорват актовете на съдебния изпълнител по чл. 435 и сл. от ГПК или по исков ред по чл. 439 от ГПК. Няма данни ищецът да е осъществил такава защита. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с отменения адм. акт на ответника. Сключването на договор за овърдрафт и анекс към него и то за време след наложената финансова корекция е отделен юридически факт, който прекъсва корелативната зависимост. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва бъде осъден да заплати на Министерство на иновациите и растежа, разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,