Решение № 9021 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2016 г.

Решение № 9021 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на С. М. К. срещу Решение № 253/21.09.2016 г. по административно дело № 160 по описа на Административен съд С. за 2016 г. Твърди се, че решението е неправилно и неоснователно, като се излагат съображения. Ответната по касационната жалба страна депозира писмено становище, с което твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Излага доводи в подкрепа на заетата позиция пред първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна по същество. Излага доводи. Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от страна-участник в първоинстанционното производство, за която актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Решение № 2 на Комисия за установяване на жилищни нужди, назначена със заповед на кмета на О. Д., взето на 21.04.2015 г., с което С. М. К. не е включен в "картотека за 2015 г. ", т. е. на лицето е отказано картотекирането като нуждаещ се от жилище. С Решение № 102/22.06.2015 г. по административно дело № 126/2015 г. по описа на Административен съд - С. жалбата е отхвърлена като неоснователна. С Решение № 7895/29.06.2016 г. по административно дело № 8891/2015 г. на Върховен административен съд, съдебният акт е отменен като незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение задълженията на съда, визирани в чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Касационната инстанция е установила, че съдът не е съдействал на страните за отстраняването на грешки и неясноти в изявленията им, както и не им е указал, че за някои от обстоятелствата, имащи значение за производството не сочат доказателства. Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на производството пред Смолянски административен съд, решаващият състав е указал на страните в производството за кои обстоятелства следва и за кои не следва да представят доказателства. Задължил е жалбоподателят да удостовери наличието на вземания срещу О. Д., като го е предупредил за последиците от неизпълнение на дадените указания. С оглед събраните по делото доказателства е прието за установено, че жалбоподателят и съпругата му са подали молба-декларация, заведена под № 94УНС-834-3/10.12.2014 г. до О. Д., с която са поискали да бъдат картотекирани като крайно нуждаещи се. В тази молба-декларация са попълнени данни относно необходимата на административния орган информация, свързана с изпълнението на изискванията на нарочно приетата от Общински съвет - Д. Н. № 3 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, наричана за краткост Наредбата. От представените към нея доказателства и извършените служебни справки от Общинската администрация - гр. Д. е установено, че към датата на вземане на оспореното пред първоинстанционния съд решение на Комисията, молителят има неплатени задължения към общината, представляващи неплатен наем за ползване на общинско жилище, данък сгради и такса смет в размери конкретно описани в справка - "Суми", приложена към становище на кмета на О. Д. с изх. № 11-24-17/02.09.2016 г. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на задължения на О. Д. към него или членове на неговото семейство, които да могат да бъдат прихванати със задълженията му към Общината. Съдът е изследвал процедурата, при която е постановено оспореното пред него решение на Комисия за установяване на жилищни нужди и достигнал до извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му, както и за правилно приложение на материалния закон. С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 253/21.09.2016 г. по административно дело № 160 по описа на Административен съд - С. за 2016 г. жалбата срещу Решение № 2 от 21.04.2015 г. на Комисията е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. При второто разглеждане на делото Административен съд С. е изпълнил задълженията си, свързани с осигуряване възможност на страните да представят всички относими и необходими за постановяването на мотивиран съдебен акт доказателства, разпределил е доказателствената тежест и е указал на страните последиците от неизпълнение на задълженията им за попълване на производството с доказателства. В производството не е имало спор относно компетентността на органа, издал Решение № 2/21.04.2015 г. Изводите за стриктно изпълнение на описаната в закона процедура по приемане на акта се споделят напълно и от настоящата касационна инстанция. Органът издал акта е надлежно назначен от Кмета на Общината с нарочна заповед, заседавал е в предвидения в приложимата нормативна уредба състав и е взел решение въз основа на представените му своевременно писмени доказателства. Решението е мотивирано, тъй като съдържа както правното основание за постановяването му, така и фактите довели до формулиране на извод за липса на правно установена възможност за включване на жалбоподателя в списъка на лица с жилищни нужди, изготвян на основание Наредбата, описана по - горе. Безспорно е установено, че молителят Ковачев към момента на кандидатстването си за включване в картотека на крайно нуждаещи се към О. Д. е имал задължения към същата от неплатен наем за ползване на общинско жилище, данък сгради и такса смет. Твърдението, че същият е имал да получава суми от О. Д. и е следвало да бъде извършено прихващане с дължимите такива от негова страна, е неоснователно. Обстоятелството, ме съпругата му е работила във фирма, която е сключила договор с общинско здравно заведение и не са и изплатени трудови възнаграждения за определен период, не е относимо към воденото пред първоинстанционния съд производство, както правилно е прието в решението. Налице са трудовоправни отношения между работник и работодател, които не касаят възникналите правоотношения между жалбоподателя и О. Д. във връзка с кандидатстването му за ползване на общинско жилище. Правилно е приложен и материалният закон, тъй като съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, правото да кандидатстват за настаняване под наем в общинско жилище имат граждани и техните семейства, които отговарят на осем изрично изброени условия, последното от които е да нямат данъчни и други задължения към О. Д. След като административният орган е установил наличието на пречка за включване на лицето в картотека за нуждаещи се от ползване на общинско жилище, изразяваща се във финансова задлъжнялост на С. М. К. към О. Д., правилно е постановил отказ, обективиран в оспореното Решение № 2 по Протокол № 1/21.04.2015 г. Предвид описаното настоящият състав намира, че при повторното разглеждане на производството пред Административен съд - С. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения акт, правилно е приложен и материалният закон, поради което актът следва да бъде оставен в сила. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение