Решение № 11886 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16557/2009 г.

Решение № 11886 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16557/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 251 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на Елена Николаева Стойчева - Андреева, гр. Варна, пл. "Независимост" № 2 за тълкуване на решение № 8420 от 22.06.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело. Молителката твърди, че решението е неясно досежно действителната воля на съда. Не е ясно изразена волята на съда относно основанието, от което произтича правният интерес на молителката за оспорване на решение № 12.3.1.1./51 от 10.12.2009 г. Не е ясно къде и какви са мотивите за постановения изричен отказ с решение № 12.3.3.1./51 от 10.12.2009 г. На молителката не е ясен израза "фактическите основания са резултатите от отрицателния вот" досежно решението на Висшия съдебен съвет. Не е ясно как съдът е направил извод, че "не се спори, че органът е спазил границите на оперативната си самостоятелност" при наличие на нейно твърдение в обратния смисъл. Твърди, че от решението не става ясно как е извършена проверката за материална законосъобразност на решения № 12.3.1.1., 12.3.3.1. и 12.3.67. при твърдения за нарушение на чл. 6 и 8 АПК. Не е ясна волята на съда досежно същината на правото на участие в конкурс чрез атестиране за длъжността "съдия" в административен съд. Не е ясно как според съда и дали изобщо Висшият съдебен съвет е преценявал баланса между специалната цел на Закона за съдебната власт и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Ответникът по молбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Решението на съда е ясно и не се нуждае от тълкуване. Молбата на практика представлява искане за нова оценка на недоказаното в хода на съдебното производство засягане на права и законни интереси. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Съдебният акт не се нуждае от тълкуване, тъй като волята на съда е изразена ясно. Молбата за тълкуване съдържа възражения, които по съществото си са касационни основания. Върховният административен съд счита молбата за тълкуване за допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на тълкуване съдебен акт - влязъл в сила и който като установителен по своя характер не е обвързан със срок за допустимост на искането за тълкуване. Разгледана по съществото молбата е неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска съдът е отхвърлил жалбата на молителката срещу решения № 12.3.1.1., 12.3.3, 12.3.3.1 и 12.3.67 на Висшия съдебен съвет, взети по протокол 051 от 10.12.2009 г. Формулиран по този начин диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и формулирана воля на съда. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. А на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение. Той е този, който притежавайки сила на присъдено нещо, установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Именно диспозитивът на решението, като констатация на съда относно спорното право, прави неговия предмет определен и безспорен. В този смисъл е и нормата на чл. 172, ал. 2 АПК, в която законодателят е определил точно съдържанието на съдебното решение. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо, те са само елемент, но не и иманентна негова част (тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело № 1/2000 г. на общото събрание на гражданската колегия, т. 18), видно и от разпоредите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива на съдебното решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Изложените от молителката твърдения за неяснота на влязлото в сила съдебно решение са само и единствено досежно неговите мотиви. Тези твърдения на практика представляват несъгласие на молителката с аргументите на съда, което има значение за касационното обжалване на съдебното решение по реда на чл. 208 и сл. АПК. Те биха обосновали твърдение за необоснованост на съдебното решение. Искайки тълкуване на релевираните неясноти молителката цели съда да извърши нова преценка на доказателствата, тъй като счита, че съдът не е ценил правилно доводите и аргументите й и не е съобразил всички релевантни факти. Нещо, което е недопустимо с оглед стабилитета на съдебното решение. Видно от изложеното искането за тълкуване на решение № 8420 от 22.06.2010 г. на Върховния административен съд е неоснователно, тъй като основанията за това са твърдения за неясност на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение, и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд