Решение № 3495 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2010 г.

Решение № 3495 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8739/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Ангелов Генов срещу решение № 670 от 5.05.2010 г. по адм. дело № 1311 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 985 от 21.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пазарджик, потвърден с решение № 431 от 5.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Костадин Генов" с предмет на дейност производство на амбалаж от дървен материал. Ревизията е по прилагането на ЗДДС (отм.) и за ревизирани периоди 1.01.2002 г. -31.03.2002 г.; 1.05.2002 г. -31.07.2002 г. и 1.01.2003 г. -31.05.2006 г., в изпълнение на решение № 629 от 2.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. С ревизионния акт на ревизирания субект не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 182 643.28 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 86 777.99 лв. На основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дин комерс" ЕООД, от ЕТ "Веселина-Фасфие Юсеинова", от "Реджи" ЕООД, от ЕТ "Фрея-Е-Емил Михайлов", от ЕТ "Михаела-Гинка Иванова", от "Агро ойл-2002" ЕООД и от ЕТ "Ива-1-В. Симеонов". На основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) е отказано право на данъчен кредит от "Арис кит" ООД, от "Ви Марк - 72" ЕООД, от "Дистрибутинг" ЕООД, от ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов", от "Дарма Трейд" ЕООД, от "Еко форест-2004" ЕООД, от "Анто ли" ЕООД и от "Лимбо Ли" ЕООД. В мотивите на обжалваното съдебно решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото доказателства, включително заключенията, основно и допълнително, по съдебно-счетоводната експертиза и представени ДРА и РА, съставени на посочените доставчици. По повод първия основен момент относно отказаното право на данъчен кредит, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Дин комерс" ЕООД, от ЕТ "Веселина-Фасфие Юсеинова", от "Реджи" ЕООД, от ЕТ "Фрея-Е-Емил Михайлов", от ЕТ "Михаела-Гинка Иванова", от "Агро ойл-2002" ЕООД и от ЕТ "Ива-1-В. Симеонов". В хода на административното производство са направени искания за извършване на насрещни проверки на посочените доставчици за установяване на правнорелевантни факти относно признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, за което са съставени протоколи, като са изготвени и ИПДПОЗЛ, които са връчени по реда на ДОПК и конкретно по чл. 32 от ДОПК на "Дин комерс" ЕООД, на ЕТ "Веселина-Фасфие Юсеинова", на "Реджи" ЕООД, на "Агро ойл-2002" ЕООД и на ЕТ "Ива-1-В. Симеонов". От страна на всички посочени доставчици не са представени исканите доказателства и обяснения, като в хода на съдебното производство е поставена задача на експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза във връзка с доставките от тези доставчици. Същите не са намерени на адресите за кореспонденция, като не е осъществена проверка в техните счетоводства, поради което и правилно съдът като е кредитирал основното заключение е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания РА в тази му част, понеже по повод оспорването жалбоподателят не е доказал твърденията си относно липсата на правопрепятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), за да бъде признато претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Правилно не е кредитирано допълнителното заключение в частта му относно доставчика "Реджи" ЕООД, понеже не е осъществявана проверка от експерта на счетоводството и на този доставчик, а на практика не е направен и извод относно редовно водено счетоводство на същия. Изложеното относно правилното прилагане на посочената норма, за да не се признае правото на данъчен кредит се отнася и за този доставчик. По повод цененето на представените ДРА и РА, съставени на тези преки доставчици, следва да се има предвид, че направените изводи от съда са правилни. Същите не представляват достатъчно основание да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури. По отношение на доставчика ЕТ "Михаела-Гинка Иванова" представеният РА не съдържа констатации относно направена проверка в качеството му на изпълнител, а съдържа такива относно качеството му на получател за данъчен период м. 07.2002 г. По отношение доставчика ЕТ "Фрея-Е-Емил Михайлов" е представен ДРА, като също не се съдържат констатации по повод трите данъчни периода м. 05., м. 06. и м. 07.2002 г. По отношение на доставчика "Агро ойл-2002" ЕООД са представени четири ДРА, като съдът правилно е отчел, че единият е неотносим към процесните данъчни периоди м. 01. и м. 03.2003 г., другият е съставен на едноличен търговец, чието предприятие впоследствие е придобито от това дружество, третият ДРА е издаден именно в качеството му на правоприемник на посоченото предприятие и четвъртият е съставен на база данъчно досие на ревизираното дружество, поради непредставени от него счетоводни документи, предадени на органите на МВР. Изложените доводи при обсъждането на двата последни ДРА са съобразени с установеното по тях, а именно осъществяване на ревизионни производства само въз основа на документи при приходната администрация и липса на констатации относно доставки, по които това дружество е изпълнител. Обжалваното решение е правилно постановено в тази му част. По повод втория основен момент относно отказаното право на данъчен кредит, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Арис кит" ООД, от "Ви Марк - 72" ЕООД, от "Дистрибутинг" ЕООД, от ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов", от "Дарма Трейд" ЕООД, от "Еко форест-2004" ЕООД, от "Анто ли" ЕООД и от "Лимбо Ли" ЕООД. В хода на административното производство са направени искания за извършване на насрещни проверки на посочените доставчици за установяване на спорния факт относно реалността на доставките, за които те са издали фактури. Съставени са протоколи за извършени проверки и са изготвени ИПДПОЗЛ, които са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, без доставчиците "Анто ли" ЕООД, "Лимбо Ли" ЕООД и "Еко форест-2004" ЕООД. Последните са намерени на адресите за кореспонденция и са представили искани доказателства и обяснения. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора в тази му част, включително заключенията по съдебно-счетоводната експертиза конкретно по доставчици. Следва да бъдат споделени изводите на съда, че по повод основния спор относно наличието на облагаеми доставки, осъществени от тях, ревизираният субект - жалбоподател, не е доказал твърденията си и конкретно за доставчиците "Арис кит" ООД, "Ви Марк - 72" ЕООД, "Дистрибутинг" ЕООД, ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов", понеже не са ангажирани доказателства в тази насока, като не е извършена проверка и в счетоводствата им от вещото лице, поради неоткриването им на адреса за кореспонденция. Осъществена е проверка от същия на предоставено му счетоводство на "Еко форест-2004" ЕООД и на "Дарма Трейд" ЕООД, което уточнение е направено в съдебно заседание от 7.07.2009 г. при изслушване на заключенията, като това е станало в счетоводна кантора в гр. София, ул. "Иван Шишман" № 45, партер. В основното заключение експертът е посочил, че са му предоставени писмени доказателства от представители на доставчиците "Анто ли" ЕООД, "Лимбо Ли" ЕООД, "Еко форест-2004" ЕООД, "Ви Марк - 72" ЕООД, ЕТ "Шанс-Ивелин Иванов" и "Дарма Трейд" ЕООД. При тази противоречивост и с оглед събраните писмени доказателства, следва да се приеме, че конкретно правото на данъчен кредит с оглед реалност на доставки следва да се преценява само по отношение на "Еко форест-2004" ЕООД и "Дарма Трейд" ЕООД, независимо, че в административната фаза на производството са връчени искания и представени доказателства и от "Анто ли" ЕООД и "Лимбо Ли" ЕООД. Писмените доказателства подробно обсъдени от съда, включително и представените ревизионни актове и данъчни ревизионни актове по отношение на "Еко форест-2004" ЕООД, "Лимбо Ли" ЕООД, "Арис кит" ООД, "Дарма Трейд" ЕООД и "Ви Марк - 72" ЕООД, не обосновават реалност на процесните доставки. По отношение доставки от "Дарма Трейд" ЕООД не са ангажирани доказателства относно наличието на кадрова и техническа обезпеченост. По отношение на доставки от "Анто ли" ЕООД, "Лимбо Ли" ЕООД и "Еко форест-2004" ЕООД административният орган е проследявал предшестващи доставчици за установяване произхода на стоките, предмет на доставките. Това е направено и от експерта в съдебното производство, като е се стига до форми по т. н. стокова верига, които не могат да бъдат открити на адреса за кореспонденция. Доколкото основанието за отказване на претендираното право е липса на реалност на доставките, то само по тези съображения правилно е изследван произхода на стоките, понеже същият не е елемент от данъчния състав на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Правилен е и изводът на съда относно счетоводното отразяване на такива доставки, респ. от начисляване на ДДС, плащането на данъчната основа и внасянето на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика и преценяването на тези обстоятелства при установена нереалност на доставките. По делото не се оспорва, че не са представени задължителните документи, които са регламентирани в чл. 59, ал. 1 от ЗГ, чл. 133, ал. 1 от ППЗГ и чл. 108, ал. 1 от наредба № 30 от 2.12.1998 г. и § 1, ал. 1 и ал. 2 от ДР на инструкция 17 от 10.08.1999 г. Следва да се приеме, че обжалваното решение в тази му част е правилно, като изключително подробно, точно и аргументирано съдът е направил своето изложение в мотивите на акта, който е издал. Неоснователно е касационното възражение, че съдът е следвало да преценява и издавани ДАПВ и АПВ, както и да изисква окомплектоване на административната преписка и с тези доказателства. Ако има съставени такива, то жалбоподателят е този, който с оглед оспорване на РА би изискал да бъдат представени такива и преценявани от съда с оглед валидността на същия този процесен РА. Съдът има задължение да приеме в цялост административната преписка по издаването му и събере поисканите доказателства. Неоснователно е и второто касационно възражение относно цененето на представените писмени доказателства от доставчици и тези от него жалбоподателя, които не са подкрепени с проверка в счетоводствата на доставчиците, във връзка с които те са съставени по съображенията, изложени в съдебния акт от първоинстанционния съд. Неоснователно е и възражението за съобразяване от страна на съда на ТР № 5 от 24.07.2007 г. на ОС на съдиите на ВАС по дело № ТР-7 по описа за 2004 г., понеже същото е относимо към прилагането на други материалноправни норми, съдържащи се в процесуален закон, какъвто е ДПК (отм.). Възражението за противоречие на българската съдебна практика с европейската съдебна практика е общо формулирано и по него не се дължи произнасяне по тези съображения. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение