Решение № 8305 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2015 г.

Решение № 8305 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7396/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Н. Н., подадена чрез процесуален представител против заповед № 8121К-1258/9.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването й се иска отмяната му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-1992/30.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи срещу Н. за това, че в качеството му на началник на 3-то РУП- СДВР през периода 1.07.2014 г. до 5.08.2014 г. допуска да бъдат пререгистрирани в дневник обр. № 1 за заявителските материали (ЗМ) общо 113 преписки с първоначални данни за извършени престъпления от общ характер, заведени в общите регистри, приключени от служители на РУП, по които след изпращането им в Софийска районна прокуратура са образувани досъдебни производство и подписва карта на престъпността на територията на 3-то РУП - СДВР за месец юли 2014 г. с рег. № 24660 от 5.08.2014 г., съдържаща манипулирани статистически данни, предоставени в СДВР за изготвяне на официални документи, отразяващи картината на разкриваемостта в структурата, с което е злоупотребил с властта си и гласуваното му доверие - нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 203, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). С нея е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и е определен срок за извършване на разследването от един месец. В хода на дисциплинарното разследване ДРО се запознава със справка, изготвена от дирекция "Сигурност" във връзка с извършена проверка в 3 РУП -СДВР рег. № 8121 р-18528/27.08.2014 и приложенията към нея, извършва проверка в деловодството на 3 РУП СДВР, при което установява че по конкретни преписки не са се завеждали в регистър обр. 1 в нарушение на чл. 2 и чл. 3 от И. I.-2483/2010 г. за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер (Инструкцията), като Н. не е контролирал организацията на работа съгласно чл. 33, ал. 1 от същата. В хода на извършената проверка на 21.01.2015 г. на Н. е връчена покана за представяне на писмени обяснения, като такива са депозирани на следващия ден -22.01.2015 г. Резултатите от проверката са отразени в справка с рег. 513р-3474/10.02.2015 г., с която ДРО предлага на министъра, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган (ДНО) да наложи на Н. наказание "забрана за повишаване в длъжност" за извършени нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Н. е запознат със справката на 10.02.2015 г. На 12.02.2015 г. с рег. № 513 р-3844 в СДВР е депозирано становище на ДРО, с което отново е предложено на Н. да бъде наложено предложеното в справката наказание. По делото са представени болнични листове удостоверяващи нетрудоспособност на жалбоподателя за периода от 8.09.2014 до 19.01.2015 г. вкл. След запознаване с материалите, представени от ДРО Министърът на вътрешните работи издава заповед № 8121К-1258/9.04.2015 г., с която налага на Н. дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за това, че за периода 30.04. - 05.08.2014 г. в гр. С., в качеството му на началник на 3 РУ при СДВР не е изпълнил служебните си задължения за контрол над подчинените му служители при работата им по заявителски материали, в резултата на което съобщения, съдържащи данни за престъпления от общ характер са регистрирани в общия входящ регистър с вх. № № 15756/30.04.2014 г., 17222/14.05.2014 г., 17718/19.05.2014 г., 18674/26.05.2014 г., 18922/27.05.2014 г. и 2068/6.06.2014 г., а впоследствие, след образувани по тях досъдебни производства в Софийска районна прокуратура (СРП), материалите са пререгистрирани като ЗМ в регистър обр. I на 3 РУ-СДВР с рег. № № ЗВ 1875/11.07.2014, ЗМ1931/17.07.2014 г., ЗМ1884/11.07.2014 г., ЗМ 1870/11.07.2014 г., ЗМ 1935/17.07.2014 г. и ЗМ 2091/5.08.2014 г. В заповедта е прието, че в С. Н. не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 1 от Инструкцията, деяние осъществяващо дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.) чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (отм.) и по чл. 194, ал. 2, т. т. 1 и 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, за всяко от които се предвижда дисциплинарно наказание "порицание". Отчитайки факта, че Н. е извършил системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.), във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ППЗМВР отм. и по § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, за които се предвижда наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години, като отчита тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител наложил посоченото в заповедта наказание. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.04.2015 г., който депозира жалбата си срещу нея на 11.05.2015 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗМВР и е постановена в предвидената от закона форма. Същата е писмена и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователен е наведеният в жалбата довод за допуснати нарушения - противно на твърденията в жалбата в акта са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, като по-подробно същите са развити в обобщената справка и становището на помощния административен орган. При постановяването на акта са спазени предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на ДНО, която е връчена на служителя след явяването на работа, тъй като към момента на издаването й същият е ползвал отпуск поради неработоспособност. Същият е запознат и с обобщената справка, изготвена от ДРО, в която са отразени резултатите от проведеното разследване, на служителя е дадена възможност да се запознае с материалите по разследването и да осъществи правата си по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, като същият е депозирал писмените си обяснения във вид на сведение. Неоснователен е наведеният довод, че при постановяване на заповедта не са съобразени дадените обяснения от Н.. В същите дадени на 23.01.2015 г. не се съдържат конкретни твърдения предвид установеното в хода на дисциплинарното разследване и не се правят искания за събиране на нови доказателства. В хода на проведеното разследване ДРО е събрал относимите доказателства, въз основа на които е установено, че Н. извършва през посочените в заповедта място и период от време нарушение на служебната дисциплина, изразени в неизпълнение на служебни задължения за контрол над подчинените служители при работата им по заявителските материали, описани в заповедта. Така установеното в хода на дисциплинарното разследване е базирано на събраните в хода на административното производство доказателства, приложени към преписката. По същество жалбоподателят не оспорва установените факти, на извършената в ръководеното от него РУП пререгистрация на заявителските материали, посочени в заповедта, а този факт е безспорно установен от приложените писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, а твърди, че в длъжностните му задължения се включва контрол по организация на работа по ЗМ, какъвто системно е извършване от него. От представената специфична длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Н. се установява, че като първо от основните длъжностни права и задължения за тази длъжност е да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на РУ, като се ръководи от нормативните документи, заповедите и разпорежданията на ГДОП, ГДКП, МВР и други структури, регламентиращи работата по направление на дейност. Същият освен това има задължение да осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законност. В съответствие с тези задължения и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Инструкцията предвижда, че контролът по организацията на работа по ЗМ се осъществява от ръководителите на структурите по чл. 4, като според т. 4 на последния такива структури са районните управления. Няма спор относно факта, че жалбоподателят е знаел задълженията си по цитираните текстове от Инструкцията, макар същата де не е обнародвана и да не фигурира в протокола от 27.06.2014 г. за запознаване с длъжностната му характеристика и нормативни актове и заповеди. От съдържанието на негова заповед рег. № 353/30.08.2013 г. се установява, че същият във връзка със събиране на данни и автоматизирана обработка на полицейска статистика във връзка с регистрирането на заявителски материали за извършени престъпления от общ характер е запознат със съдържанието на Инструкцията. От доказателствата по делото без противоречиво са установява, че описаните в заповедта преписки, въпреки че съдържат данни за престъпления от обща характер са регистрирани в общия входящ регистър, като едва след образуване на досъдебни производства по тях от СРП са пререгистрирани като ЗМ в регистър обр. 1. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че всички действия по разследването са докладвани от подчинените му служители на наблюдаващия прокурор и същия има единствено правомощие да контролира дали дадените указания от последния са изпълнени точно и неправилно е прието, че същият не е изпълнил служебни задължения. Първият довод е неотносим към процесната заповед, тъй като с нея е наложено наказание за неизпълнение на други точно посочени задължения на Н., като следва да бъде посочен и факта, че редът за регистрираме на ЗМ, посочен в Инструкцията касае действия преди образуване на досъдебно производство, случаите, в които не се регистрира ЗМ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 5 и нито един от описаните в заповедта и за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на Н. не попада в тази хипотеза, при което обоснован и съответен на доказателствата е изводът, че същият не упражнил контрол над подчинените си в тази насока. Ето защо настоящият състав намира, че оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение