Решение № 1018 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Враца, чрез юриск. Петров, против решение 1402/02.08.2024г., постановено по адм. дело 260/2024г. по описа на Административен съд Враца. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закона. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът И. Д. Г., чрез адв.Захариев, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Т. Ц. Я., чрез адв.Попова, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на И. Д. Г. и Т. Ц. Я., срещу изричен отказ на Главния архитект на Община Враца за издаване на удостоверение за заварен и завършен строеж, обективиран в писмо рег. 94000-2245/1/13.03.2024г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения отказ за издаване на удостоверение по § 6 от Наредба 2/2003 г. за незаконосъобразен. За да стигне до този извод, приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по Заявление за издаване на удостоверение за заварен и завършен строеж до Главен архитект на Община Враца, вх. 9400-0-2245/20.02.2024г., подадено от И. Г. и Т. Я., за строеж: Сграда с идентификатор 12259.1015.10.1, находяща се на адрес: гр.Враца, [улица], собственост на заявителите. В нотариално заверена декларация от И. Г. до Гл.архитект на община Враца, същата декларирала, че сградата е завършена и въведена в експлоатация считано от 01.06.1998г. По отношение на сградата е издадено Разрешение за строеж 265/14.06.1990г. с отразено в него вписване от гл.архитект на община Враца от 24.06.2008г., с което на основание чл.154 ЗУТ се вписва промяна на предназначението на таванското помещение в жилищно, съгласно одобрен проект на 08.05.2008г. В протокол 17/19.09.2013г., рег. 1459/19.09.2013г. на Община Враца, съставен от служители на общината, е отразено, че: Двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гаражи в имота е изградена по разрешение за строеж 265/14.06.1990г. и строителен протокол обр. 2 61/19.06.1990г. Строежът е с изградени ограждащи стени и покрив. Съгласно §5,т.46 ДР на ЗУТ е изпълнен в груб строеж. Устройствения план за застрояване е приложен и строежът е отразен в КК на гр.Враца. Посочено е, че протокола е съставен при условията на чл.181,ал.2 ЗУТ за да послужи при извършване на прехвърлителни сделки със строежа или със самостоятелни обекти в него. Към протокола са приложени и снимки на жилищната сграда. Главния архитект се произнесъл с процесния отказ, като отказал издаване на удостоверение за статут на заварен и завършен строеж при условията на §6 ПЗР на Наредба 2/2003г. по отношение на заявения имот, защото от доказателствата по административната преписка било видно, че предмет на искането е сграда в груб строеж, поради което удостоверение за статут на заварен и завършен строеж при условията на §6 ПЗР на Наредба 2/2003г. за посочения имот не може да бъде издадено. Приложен по преписката е и предходен отговор от Гл.архитект на община Враца с рег. 94000-343/1/10.01.2023г. във вр. с предходно заявление от същите за издаване на удостоверение на статут на заварен и завършен строеж, с който също е отказано издаване на исканото удостоверение. По делото липсват данни същото да е оспорено и не са налице твърдения от страните в тази насока. От правна страна съдът приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основния за неговото издаване. Същият, обаче, бил издаден в противоречие с чл.35 и чл.36 от АПК и в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. С разпоредбата на §6 ПЗР на Наредба 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба 2/2003г./ е предвидено, че Наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001г., които не са били приети по установения ред до 31 март 2001г. Заварени строежи по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ са законните строежи. Съдът приел за спорен фактът, относно завършването на процесният строеж - бил ли е завършен до 31.03.2001г. или не и приложим ли е §6 от Наредба 2/2003г. Като стъпил на заключението на приета СТЕ и събрани гласни доказателства, отхвърлил отразеното в протокола от 2013г., че към 2013г. въпросната сграда е била в груб строеж. Счел, че органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а направо се е позовал на този протокол и отразеното в него, не е събрал и не е посочил други доказателства от които да е видно, че процесния строеж е завършен след 31 март 2001г., в нарушение на чл.35 и 36 от АПК. Посочил, че от приложените към протокола снимки е видно, че сградата не е в груб строеж, а същата се обитава. Направеното вписване на 24.06.2008г. в разрешението на строеж за промяна на предназначението на таванското помещение в жилище, съгласно одобрен проект на 08.05.2008г. не представлявало разрешение за строеж по смисъла на закона и от факта на самото вписване в строителното разрешение не може да се приеме, че сградата към тази датата е била в груб строеж. Изводите на първоинстанционния съд, че процесния отказ е издаден в противоречие с чл.35 и чл.36 от АПК и в нарушение на материалния закон, не се споделят от настоящата инстанция. Удостоверяването на факти с правно значение представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" ДР от ЗА, за която е приложим АПК. На същото правно основание и при същите фактически обстоятелства, такава услуга е била искана с предходно заявление от същите заявители, при което е постановен отказ, който не е бил оспорен и е влязъл в сила. В заявлението, по което се е развило процесното административно производство, не се сочат нови обстоятелства и доказателства, различни от предходно посочваните, които да мотивират промяна в становището на компетентния административен орган, досежно признаването на исканият факт с правно значение, че процесната сграда е заварен и завършен до 31.03.2001г. строеж. На следващо място, доказателствата събрани от съда не оборват констатациите, обективирани в протокол 17/19.09.2013г., рег. 1459/19.09.2013г. на Община Враца, че към тази дата процесната сграда е изградена в етап груб строеж, тоест не е завършена до етап съответстващ да бъде приета по съответния ред с акт образец 16 и въведена в експлоатация. Установения от съда факт, че сградата се обитава от преди 31.03.2001г., не я прави завършена по смисъла на закона. А противно на казаното от съда вписването, по реда на чл.154 от ЗУТ, от 24.06.2008г., в разрешението на строеж за промяна на предназначението на таванското помещение в жилище, съгласно одобрен проект на 08.05.2008г. също доказва, че сградата към тази датата е била в груб строеж, защото то е допустимо да бъде извършено само в хода на строителството на сградата до завършването и във фазата на груб строеж. Обжалваното съдебно решение страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата срещу процесния отказ, тъй като същият е законосъобразен. При този изход на делото, разноските за производствата пред двете съдебни инстанции и за държавна такса пред настоящата инстанция, сторени от касатора, следва да са в тежест солидарно на двамата ответници в настоящото производство. Разноските за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, съдът определя в размер на по 100 /сто/ лева или общо в размер на 200 /двеста/ лева, а заплатената държавна такса за настоящото производство е била в размер на 70 /седемдесет/ лева. Общо дължимите разноски са в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,