Решение № 9272 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2017 г.

Решение № 9272 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4061/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. Р. против решение № 15 от 09.01.2017 г. постановено по адм. дело № 2490/2016 г. на Административен съд В., с което жалбата му против заповед рег. № 819з-162/08.07.2016 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Ответникът - Началник-сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 819з-162/08.07.2016 г. издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - В., с която на жалбоподателя Р. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, в качеството му на младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" на сектор "ПП" към отдел "ОП" при ОД на МВР-В., считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Р., като неоснователна, като в мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства се установява следното от фактическа страна: На 06.02.16 г. Р. е бил назначен в патрул за пътен контрол в сектор "ПП", съгласно месечен график със служебен автомобил "О. А." с рег. № ****в периода от 19.00 ч. на 05.02.16 г. до 07.00 ч. на 06.02.16 г. При извършен от служителите на отдел "Вътрешна сигурност" преглед на файл с видеоинформацията от използвания автомобил било констатирано, че за времето от 03.58 ч. до 04.58 ч. на 06.02.2016 г. младши инспектор Р. не е изпълнил служебните си задължения да осъществява дейности по пътен контрол, чрез използване на формите и методите на пътен контрол, определени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и т. 3, ал. 2 и ал. 4 от Раздел VII на Глава втора от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, като по този начин и не уплътнява работното си време. Въз основа на тази фактическа установеност изводите на съда за неоснователност на оспорването са обосновани и правилни. Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в установената писмена форма и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за издаването й. Действията на служителя са точно описани и определени по време, място и обстоятелства на извършване. Посочени са и правните норми, на които това поведение противоречи. Правилно също първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 195 ЗМВР са регламентирани сроковете, в които компетентният дисциплинарно наказващ орган разполага с правомощието да санкционира дисциплинарно служителите в Министерството на вътрешните работи. С изтичането на сроковете дисциплинарната власт на компетентния орган се преклудира. Издадената след този момент заповед за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради порок по чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на какъвто довод се позовава и защитата на касационния жалбоподател. Възражението обаче в конкретния случай е неоснователно. Нормата на ч л. 195 ЗМВР предвижда два вида срокове, които имат различна продължителност и предназначение, съответно имат различен начален и краен момент. Съгласно ал. 1 на чл. 195 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а ал. 2 на чл. 195 ЗМВР предвижда по-дълъг период от извършване на нарушението - две години, когато извършеното нарушение на служебната дисциплина е тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1 ЗМВР. Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР регламентира началото, т. е. моментът от който дисциплинарно наказващият орган може да накаже дисциплинарно провинилия се служител и това е момента на извършване на нарушението. Възможността да се наложи дисциплинарното наказание се преклудира с изтичането на една година от извършването му. Поради това, че началният момент се определя и съвпада с обективно съществуващ факт - моментът на извършване на нарушение, в закона не е регламентирано кога се счита за започнал да тече този срок. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР - нарушението е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено с факта на постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган - ал. 2 на чл. 196 ЗМВР. От този момент започва да тече краткия двумесечен срок, в рамките на който органът има възможност да проведе допълнително проучване, да изпълни процедурата по чл. 206 ЗМВР и да наложи дисциплинарно наказание на дисциплинарно разследваното лице. Изрично в текста е предвидено, че тези данни следва да се съдържат не изобщо в административната преписка по случая, а в материалите от дисциплинарното производство. Следователно, краткият срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР започва да тече, когато в рамките на дисциплинарното производство е установено деянието, с присъщите му обективни и субективни признаци и самоличността на извършителя, и тази информация, обикновено обективирана в справка, е постъпила при компетентния орган. От този момент дисциплинарното нарушение се счита открито и започва да тече двумесечният срок, в рамките на едногодишния такъв, в който дисциплинарно наказващият орган разполага с правомощието да упражни дисциплинарната си власт. В обсъждания случай, данните за дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед и самоличността на служителя са установени по см. на чл. 196, ал. 1 ЗМВР със справка рег. № УРИ 819р-9124 от 03.05.2016 г. за извършена дисциплинарна проверка, относно получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на сектор "Пътна полиция" В., а дисциплинарното нарушение е открито, по см. на чл. 196, ал. 1 ЗМВР, считано от 25.05.2016 г. (видно от положената резолюция на директора на ОД на МВР - В.). За дисциплинарно наказващия орган двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на служителя е започнал да тече от 25.05.2016 г., а оспорената заповед е издадена на 08.07.2016 г., т. е. в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,