Решение № 5632 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2017 г.

Решение № 5632 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. П. П. от гр. Б., подадена чрез пълномощник, срещу решение № 1009 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 115/2017 год. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № 85/24.01.2017 г. на Зам. кмета по строителството и сигурността на община-Б., обективирала отказ, на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, за изработване на ПУП - изменение на ПЗР на УПИ ХV-за озеленяване, кв. 127 по плана на V-ти микрорайон-Б., за имот с идентификатор 04279.605.241 по КК на града. С решението са присъдени разноски в размер на 700 лв., които жалбоподателят е осъден да заплати на община-Б., като с определение № 1358/03.08.2017 г. същото е изменено, с намаляване на разноските на 300 лв., от които 200 лв. юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. - за изготвяне на допълнителна експертиза. И този съдебен акт е оспорен от П. с частна жалба, в частта му, с която юрисконсултското възнаграждение е определено в максимално допустимия размер от 200 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, който законов текст е изменен, считано от 24.01.2017 г. В жалбата се сочи, че спорът не разкрива каквато и да било фактическа и правна сложност, нито пък по делото са били извършвани голям обем процесуални действия. В съдебното заседание касационният и частен жалбоподател не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, с доводи в подкрепа на жалбите, придружено с адвокатско пълномощно, по което и съобразно приложения списък, се претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Заместник-кметът по строителство и сигурността на О. Б., чрез юрк. М. Л., оспорва и двете жалби, поддържа съображенията в подадения писмен отговор, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Жалбите са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, с негативен за подателя им резултат. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Данните по делото сочат, че по заявление на П. от 25.09.2013 г., със заповед № 507/02.04.2015 г. на Кмета на община-Б., е било одобрено изменение на ПЗ на УПИ ХV, кв. 127, с промяна предназначението от "за озеленяване", в "за жилищно строителство", която е отменена с влязло в сила решение № 515/07.04.2016 г. по адм. дело № 444/2015 г. на АС-Б. Последвало е ново заявление - от 06.07.2016 г., по което със заповед № 1188 от 12.08.2016 г. на Зам. кмета по строителството и сигурността на община-Б. е постановен отказ за изменение на ПУП-ПРЗ за промяна в предназначението на имота на П., в "за жилищно строителство", с мотивите, че: не е представено съгласие от всички заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, не може да се променя предназначението, предвидени в ОУП или ПУП за зелени площи, които не са реализирани съгласно чл. 62а ЗУТ, тъй като не са представени план-схеми по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ, доказващи нормативите за зелени площи за целия квартал (не може да се отрежда всеки имот поотделно, а трябва да се съобразява цялата устройствена зона с нормативите за озеленени площи), както и че съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ, ОУП определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а не конкретното предназначение на отделните ПИ. Мотивите за повторния отказ на същия орган, обективиран в процесната заповед, се повтарят - не са представени план-схеми по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ, дословно идентични са и доводите във връзка с действието на ОУП. Допълнително, като мотив за постановяването на отказа, е визирана и предходната, влязла в сила заповед, като в заключение е посочено, че с новото искане на лицето е внесено същото предложение за изменение на ПУП-ПРЗ, което е приложение и към предходното, без да са представени план-схеми. Какъв извод следва от това, органът не е посочил. Съдът от своя страна, за да направи извода за законосъобразност на отказа, е изложил подробни съображения, че са спазени императивно установените изисквания за съдържание и форма на административния акт, при издаването му правилно е приложен материалния закон, спазени са и процесуалните правила и същият е в съответствие с целта на закона. Наред с обсъждането им, е приел като неоспорен и факта, че е налице и влязла в сила заповед № 1188/12.08.2016 г. на същия административен орган, с която е постановен отказ за изменение на ПУП-ПРЗ по заявление от 06.07.2016 г., идентичен по предмет и основания с процесния акт, без твърдения или данни за настъпили нови обстоятелства. Каква е последицата от този окончателен административен акт, в решението не е обсъждано. Съдебният акт е неправилен, следва да бъде отменен, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Като част от него, по частната жалба на П. следва да се отмени и определението за изменението му в частта за разноските. Вместо това, настоящият състав следва да прогласи нищожност на процесната заповед и се произнесе по претендираните своевременно от касатора разноски и за двете съдебни инстанции. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед, по идентично искане между същите страни, по силата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, е процесуална пречка за произнасяне на сезирания орган. Административните актове се ползват със стабилитет и с издаването на акта, компетентността на органа по конкретния въпрос се изчерпва и той не може да издаде нов акт със същия предмет, да отмени или измени издадения вече акт, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, извън тези хипотези, постановен при липса на компетентност, е нищожен. В случая идентичността на двата отказа да се уважат подадените от П. заявления с еднакъв предмет за изменение, е безспорна - видна е от мотивите и основанията за постановяването им, призната е и от административния орган и от съда, но в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, той не е преценил действието на влязлата в сила заповед. Затова и направените изводи за действителността и законосъобразността на повторно издадения акт, който на практика е без правно основание и без предмет, са неправилни и необосновани. Процесуалната пречка за произнасяне на органа няма да е налице само ако при ново подадено заявление, се сочат различни факти и обстоятелства, като преценката за наличието им е въпрос по основателността, а не по допустимостта на заявлението. При този изход на процеса, в тежест на административния орган, постановил нищожен административен акт, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски и за двете съдебни инстанции, в размера съгласно приложения списък, установени като заплатени с договорите за правна помощ, до размера от 1050 лв. Водим от изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,