Решение № 1697 от 15.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на В. Дамянов, [ЕГН] със съдебен адрес: гр. София, [адрес], подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Иванов, против част от Решение 1308/01.03.2022 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11467/2021 г. С доводи за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира отмяната му и присъждане на сторените разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Не сочи съществени процесуални нарушения. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция Общински приходи при Столична община - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Веселинска (без пълномощно по делото) и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената му част, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. С нея се обжалва решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на В. Дамянов против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК ДВТ21-ГР94-7-10/05.04.2021 г., издаден от Н. Начева Илиева, старши инспектор в Отдел ОП Овча Купел на Дирекция Общински приходи Столична община, потвърден с Решение СФД21-РД28-265/07.10.2021 г. на директора на Дирекция Общински приходи при Столична община, относно: 1. установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и лихви за два имота в [жк], [адрес] с номера на партидите 7202Н27365 и 7202Н27366; 2. установеното задължение за данък върху превозните средства и лихви за лек автомобил марка Ауди, модел А4 с рег. [рег. номер]. Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в оспорените му части. С АУЗД са установени задължения на жалбоподателя за ТБО за собствения му недвижим незастроен недвижим имот с номер на партида 7202Н27366 и собствените му 1/2 идеални части от недвижим имот с две жилищни сгради с номер на партида 7202Н27365 за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за услугите обезвреждане в депа или други съоръжения и поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Тъй като имотите попадат извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване съгласно издадените от кмета на общината заповеди по реда на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в ТБО не е включена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. За да отхвърли жалбата първостепенният съд е приел, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя, и това се установява от становището на З. Павлов началник Районен инспекторат Витоша , според което тя се предоставя от фирмата, изпълнител на обществената поръчка, която за периода 2014 г. 30.04.2017 г. е ЗМБГ АД, а за периода 01.05.2017 г. 2020 г. Консорциум София Юг ДЗЗД. В становището се посочва, че дейностите по зимно и лятно почистване на територията на Район Витоша се извършват съобразно утвърдените оперативни планове за съответните години. Освен това съдът се е позовал на одобрените план-сметки по чл. 66 ЗМДТ, с които са утвърдени разходи за лятно и зимно почистване на републикански и общински пътища и парк Витоша , както и за проучване, изграждане, поддържане, експлоатация и рекултивация на депата за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането им. Така обсъдените сдържащи се в административната преписка писмени доказателства не доказват предоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване нито на територията на Столична община, нито на територията на Район Витоша , нито конкретно на територията на [адрес] в кв. Княжево. Както обаче беше посочено, в касационната жалба не се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК съществени процесуални нарушения, а за тях съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК Върховният административен съд не следи служебно. Следва обаче да се посочи, че жалбоподателят не оспорва предоставянето на тази услуга и наличието на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци на територията на общината. Тезата му е, че не дължи такса за тези две услуги, тъй като във вилната зона, където се намират имотите му, услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставя, а след като няма съдове за сметосъбиране и тя се намира извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, не се дължи такса и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Твърди, че с още по-голяма сила това важи за незастроения имот, от който не се генерират отпадъци. Позовава се на чл. 27, ал. 3 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУСО). Решението на АССГ в тази част е правилно като краен резултат, поради следното: Според чл. 62, изр. второ ЗМДТ в приложимата редакция размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползва, а според чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. От изложеното следва, че дължимостта и на таксата за обезвреждане, както и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е обусловена от включването на имотите в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугите по чл. 62 от закона. Според чл. 63, ал. 1 ЗМДТ именно за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Условието да не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци според чл. 71, т. 3 ЗМДТ е да няма такива, а за услугата за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване да не се предоставя от общината. Както беше посочено, не се оспорва от жалбоподателя, че общината разполага с депа и съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Текстът на чл. 71, т. 2 ЗМДТ неправилно е тълкуван от жалбоподателя в смисъл, че услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване следва да бъде предоставяна от общината в близост до неговия имот. По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е следствие от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен, т.е. те могат да бъдат ползвани от всеки. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11 ЗМДТ лица собственици на имоти, разположени на територията на общината. Измененията в чл. 71 ЗМДТ, обн. ДВ бр. 88/2017 г., според които не се събира такса за дейността по третиране на битовите отпадъци за имоти, които попадат в райони, в които услуги не се предоставят от общината, и за незастроените имоти, влизат в сила след процесните периоди от време. Що се отнася до чл. 27, ал. 3 от НОАМТЦУСО, според която за незастроени нежилищни имоти на гражданите, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, не се събира такса за битови отпадъци, тя на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА не може да бъде приложена за процесните периоди. По така изложените съображения в тази част оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С АУЗД е установеното на жалбоподателя задължение за данък върху превозните средства и лихви за лек автомобил марка Ауди, модел А4 с рег. [рег. номер] за периода 01.08.2016 г. 30.11.2018 г. въз основа на подадените автоматизирано от КАТ данни за датата на придобиването му и дата на продажбата му. Жалбоподателят твърди и представя доказателства за това, че автомобилът е придобит на 06.12.2018 г. и е продаден на 13.12.2018 г. АССГ е приел, че в тази част актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като на адресата му не е предоставена възможност да представи доказателства във връзка с твърденията си и тъй като не е изчакан отговор на запитването до КАТ, направено в хода на административното производство. По така изложените мотиви съдът е отменил акта в тази част и е върнал преписката на административния орган за установяване размера на данъка при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят изрично е заявил, че не желае размерът на данъка да бъде определен чрез назначаване на експертиза. Оспорва решението в тази част с искане актът да се отмени без да се връща преписката, тъй като според него дължимият данък е в размер на 2 лв. Касационната жалба в тази част е недопустима. Според чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които това решение е неблагоприятно. В конкретния случай, с постановеното от първоинстанционния съд решение актът е отменен и в тази част то не се оспорва с подадена касационна жалба, поради което е влязло в сила. Съдебният акт е с позитивен за оспорващия ефект, което води до недопустимост на касационната жалба в тази част, а изпращането на преписката на административния орган е законна последица от отмяната на акта в хипотезата на чл. 160, ал. 3 ДОПК (виж също така и Определение 3692/14.03.2012 г. по адм.д. 2355/2012 г., Определение 1867/19.02.2015 г. по адм. д. 870/2015 г., Определение 13942/16.11.2017 г. по адм. д. 12135/2017 г. на петчленни състав на Върховния административен съд). Поради изложеното и на основание чл. 215, т. 4 АПК касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като не е надлежно представляван от юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение