Решение № 4748 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. Ц. Вичева, против решение 10218/12 декември 2024 г., постановено по адм. д. 2037/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. И. А., Д. К. М. и Т. Д. А., против отказ на началника на СГКК Бургас по искане с вх. 01-130423/07 март 2023 г., обективиран в писмо изх. 17-323 от 28 октомври 2024 г. да бъде променена КККР на гр. Бургас, м. Шилото, за ПИ с идентификатор 07079.8.1091 промяна предназначението на имота от земеделска в урбанизирана. Съдът е отменил изричния отказ и е изпратил делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Приетите за установени от административния съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспореното писмо е обоснован и правилен. Видно от съдържанието на оспореното писмо, административният орган е обосновал отказа си със становище на Областна дирекция Земеделие гр. Бургас, че за имот с идентификатор 07079.8.1091 няма данни и основания земята да се счита за неземеделска. Посочено е, че приетият ОУП не е довел до промяна на предназначението на територията, тъй като това е следвало да стане с ПУП-ПРЗ, след което за него да се проведе процедура за промяна на предназначението на земята по ЗОЗЗ. Акцентирано е, че решението на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. 367/2021г. не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на административния орган СГКК Бургас, тъй като чл. 297 ГПК касае диспозитива на съдебното решение, а мотивите не могат да обвържат СГКК Бургас, тъй като не е участвала в производството. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за територията на поземлен имот с идентификатор 070798.1091 по КККР на гр. Бургас, местност Кара баир, няма приети кадастрални и подробни устройствени планове, с които да се конкретизира видът на територията по нейното предназначение и на трайно ползване. Констатирано е, че имотът попада в рамките на терен от 20 дка, предложен за нуждите на автокомбинат АС Товарни превози 1 с протокол 1 от 18 януари 1984 г. на САБ при ОНС. С протокол 8 от 24 юли 1985 г. на ОК на ОНС било дадено съгласие за устройване на гаражен двор на автокомбината, но към този момент не е имало одобрен устройствен план, който да определи предназначението на терена. Установено е, че имотът попада в устройствена зона 5/Смф1 многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности според Решение 51-1 от 21 юли 2011 г. на ОС Бургас, с което е одобрен Общ устройствен план на гр. Бургас. Вещото лице се е позовало на писмото от ОД Земеделие гр. Бургас, което е анализирало картата на възстановената собственост и е дало заключение, че видът на територията е земеделска, като се допуска възможност за изработване на ПУП-ПРЗ, с който да бъде променено предназначението на имота в урбанизирана територия. Вещото лице е констатирало на място, че имотът е ограден по всичките си граници, застрояването в него обхваща вишка за охрана и две сгради халета. Не са открити данни за завършване на процедурата за отредените 15 дка за гаражен двор на територията на промишлена зона Меден Рудник. Установено е, че имотът се ползва според предназначението, отредено със заповед 1150 от 28 август 1985 г. на председателя на ОбНС Бургас - за гаражен двор за товарни автомобилни линии. Според заключението на вещото лице вписаният начин на трайно ползване на имота в кадастралната карта за ремонт и поддържане на транспортни средства класифицира процесния имот като предназначен за общественообслужващ транспортни средства. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗКИР, кадастралната карта и регистрите имат за цел да документират ключовите характеристики на недвижимите имоти като местоположение, граници, предназначение и начин на ползване. В чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР са изброени основните кадастрални данни за един поземлен имот, включително идентификатор, граници, площ, трайно предназначение и адрес. В конкретния случай С. А. подава заявление, което се тълкува като искане за промяна в основните кадастрални данни, по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Става дума конкретно за промяна в трайното предназначение на територията, което се различава от вече записаното в кадастъра. От анализа следва, че А. не се позовава на настъпили реални промени след влизането в сила на кадастралната карта, а иска корекция, като твърди, че е налице грешка в нея което попада в обхвата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. В подкрепа на тази позиция е, че самото нанасяне на имота 07079.8.1091 е последица от влязлото в сила на 28.10.2022г. решение 45 от 14 януари 2022 г. по гр .д. 1367/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас и не отразява грешка, настъпила впоследствие. Правилно е преценено от първоинстанционният съд, че доводите в оспорения отказ в насока, че не е проведена процедура за промяна на предназначението на имота, което е пречка за уважаване искането на молителя, са неотносими. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗКИР, всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. Промяната на това предназначение се извършва по ред, определен със закон (чл. 25, ал. 2 от ЗКИР). В разглеждания случай не се касае до искане за промяна на трайното предназначение на територията, в която попада процесният имот. От събраните по делото доказателства се установява, че за имота не съществува действащ ПУП. Съгласно § 5, т. 11 ДР ЗУТ, урегулиран поземлен имот е този, за който с ПУП са определени: граници, достъп от улица/път/алея, конкретно предназначение и устройствен режим. В конкретния случай липсва ПУП, с който да е определено конкретно предназначение за поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091. Налице е само ОУП, съгласно който имотът попада в устройствена зона 5/Смф1 многофункционална зона с преобладаващи производствени дейности. Следователно, при липса на ПУП не може да се приеме, че имотът има конкретно предназначение, което да подлежи на изменение по реда на чл. 51 ЗКИР. Поради това не е налице посоченото основание за отказ, тъй като предназначението все още не е определено чрез ПУП, и съответно няма как да бъде променяно, нито да бъде отказано нанасянето му. За да обоснове отказа си, административният орган се позовава на становището на ОД "Земеделие" Бургас, че имотът е земеделски, което становище от своя страна се основава на картата на възстановената собственост КВС. Очевидно е, че КВС се приема като част от плана за земеразделяне по смисъла на чл. 15 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 1 и чл. 2 ЗСПЗЗ, земеделските земи са земи, които са предназначени за земеделско производство и едновременно не отговарят на някое от следните условия: не се намират в границите на урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни или обществени организации, нито представляват дворове или складови площи към такива; не са заети от открити мини и кариери, инфраструктурни обекти (енергийни, транспортни, напоителни и др.), нито прилежащи части към тях. Оттук следва ясен извод: изготвянето на КВС и план за земеразделяне е последица от това, че земята вече е определена като "земеделска" съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ. Следователно наличието на КВС не е доказателство, което само по себе си квалифицира дадена земя като земеделска. Напротив обвързаността е в обратна посока: за да бъде включен имот в КВС, е необходимо предварително да се установи, че той отговаря на дефиницията за земеделска земя по ЗСПЗЗ. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че позоваването единствено на КВС като основание за определяне на предназначението на земята като "земеделска" не може да обоснове отказ за изменение или корекция в кадастралните данни. Винаги е необходимо да се изследва конкретният статут на земята включително наличие на застрояване, включване в урбанизирана територия, наличие на ПУП или ОУП и др. По делото са събрани доказателства, които недвусмислено сочат, че процесният имот попада в територия, отредена съгласно действащия ОУП за "многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности". Установено е, че имотът е застроен със следните обекти: вишка за охрана; две сгради тип халета, използвани за автосервиз. Отделно от това в миналото имотът е бил отреден за гаражен двор на Автокомбинат Бургас Товарни автомобилни линии, като е придобит по давностно владение от С. А. с влязло в сила съдебно решение. Следователно имотът още към момента на приемането на ЗСПЗЗ е бил застроен със сгради на промишлено стопанско предприятие, като е включвал и дворно пространство към такива сгради. В този смисъл имотът попада в изключението на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, според което земи, застроени със сгради на промишлени и други стопански предприятия, не се считат за земеделски. Следователно, включването на този имот в КВС е резултат от фактическа грешка, която не може да промени правния му статут. Самото наличие на имота в КВС не води до трансформация на предназначението му в "земеделска земя", когато са налице застрояване и минало стопанско предназначение, изключващи такъв статут. В същото време е налице разминаване между вписаните трайно предназначение на територията и начин на трайното й ползване, което представлява грешка в КККР по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. При това положение правилно съдът е приел с оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба РД- 02-20-5 от 15.12.2016г. и чл. 8, т. 1 ЗУТ, че констатираната грешка следва да се реши чрез промяна на вписаното трайно предназначение на територията на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР от земеделска в урбанизирана. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил изричния отказ, обективиран в писмо изх. 17-323 от 28 октомври 2024 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав