Решение № 9008 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3679/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация Образователно сътрудничество срещу Решение 622 от 26.01.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 9233/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Фондация Образователно сътрудничество срещу Решение РД-1105-35 от 31.08.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (ОПНОИР), в частта с която е отказана верификация на разходи в размер на 13 528, 48 лв., включени в Искане за междинно плащане 6 от 18.07.2023 г. Касационният жалбоподател Фондация Образователно сътрудничество, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни изводи в полза на защитната си теза и счита, че първоинстанционният съд, не е извършил адекватна правно-логическа дейност, като част от мотивите му нямат каквато и да било връзка с настоящия казус, тъй като в тях се обсъждат аргументи относно провеждане на обучения в онлайн среда, тоест в неприсъствена форма, каквито не са провеждани и не са отчитани като разходи в направено Искане за окончателно плащане 6 от 18.07.2023 г. Сочи, че липсва обоснованост, която в конкретния случай се дължи на липса на собствени мотиви на съда и на неизвършването от негова страна на тълкуване на закона с оглед релевираните от страна на жалбоподателя доводи. Твърди, че обученията по проекта са проведени реално, съобразно одобреното проектно предложение. Счита, че неправилно и безкритично, съдът е потвърдил изводите на УО, без да изложи доводи, защо не признава за допустим разхода за третия ден от проведените обучения, респективно за проведените обучения с обща продължителност 24 академични часа в рамките на два присъствени дни, при условие, че не се оспорва фактът на провеждането им. Посочва, че констатации на УО са направени при неизяснена фактическа обстановка, без да са обсъдени и анализирани в пълнота всички относими към случая факти и обстоятелства. Това е довело до неверни и необосновани изводи, които противоречат както на действителната фактическа обстановка, така и на материалния закон. Обосновава извод, че видно от мотивите на първоинстанционното решение, съдът не е изяснил кои са допустимите категории разходи според документите по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и одобрения проект, както и че нито съдът, нито УО са посочили, конкретен текст от Условията, определящ категориите разходи, който води до извод за недопустимост на същите, надлежно отчетени за проведен трети ден присъствено обучение за 39 специалисти с продължителност от 8 академични часа, допълващ вече проведените през 2021 г. обучения (по т. 2 от акта), респективно за проведени обучения с обща продължителност 24 академични часа в рамките на 2 присъствени дни (по т. 1 от акта). Твърди, че разходите по бюджетни редове I.5.1 и I.6.1 са включени в категориите допустими разходи по Условията за кандидатстване, отговарящи и на останалите изисквания по чл. 57 ЗУСЕФСУ, като са действително извършени, допустими и надлежно отчетени с релевантните документи, поради което не е налице соченото от УО и потвърдено от съда основание за тяхната недопустимост. Излага доводи, че дори и да се допусне, че е налице евентуално несъответствие при определянето на едно обучение като тридневно вместо двудневно, което да доведе до недопустимост на даден вид разход и отказ от верификация, то това несъответствие следва да бъде категорично установено, каквото обаче не е направено в конкретния случай. Счита че съдебното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗУСЕФСУ, респективно няма основание за отказ от верификация. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен административният акт, с който се отказва верификация по т. 2 от него. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адвокат И. Пeнева. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г., счита същата за неоснователна. Оспорва релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Колев. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 22.12.2020 г. между УО на ОПНОИР и Фондация Образователно сътрудничество, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05M2OP001-3.017 Повишаване на капацитета на педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда за изпълнение на проект BG05M2OP001-3.017-0006-C01 Учители в действие на стойност 343 401,52 лева. На 18.07.2023 г. Фондация Образователно сътрудничество е подала отчетни документи с Искане 6 за междинно плащане по проекта в размер на 29 471,68 лв. На 27.07.2023 г., на основание чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО на ОПНОИР е изпратил писмо до Фондация Образователно сътрудничество, с което са изискани допълнителни документи и разяснения във връзка с верификацията на разходите. На 06.08.2023 г. от Фондация Образователно сътрудничество са представени допълнителни документи и разяснения. На 18.08.2023 г. отново от УО на ОПНОИР е изпратено писмо до Фондация Образователно сътрудничество, с което са поискани допълнителни документи и разяснения. На 22.08.2023 г. Фондацията е предоставила допълнителни документи и пояснения. На 31.08.2023 г., с Решение 1105-35, ръководителят на УО на ОПНОИР е определил общ размер на верифицираните разходи по т. 1 от акта, по постъпилото Искане за междинно плащане 6 от 18.07.2023 г., в размер на 15 943, 20 лв., както и неверифицирана сума, по т. 2 от акта, в размер на общо 13 528,48 лв., сред които: По т. 1 8 491,00 лв., от които сумата от 8 174, 00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, а сумата от 327,00 лв., на основание чл. 57, т. 6 ЗУСЕФСУ. За да постанови отказа органът е изложил, че досежно Дейност 3 Краткосрочни обучения за работа в мултикултурна среда, които не завършват с присъждане на квалификационни кредити от бенефициера са представени документи и доказателства удостоверяващи, провеждането на двудневни изнесени обучения с логистика без присъждане на кредити за 67 лица и са издадени 67 сертификата на успешно завършилите обучението. Обученията са организирани като двудневни присъствени обучения с обща продължителност от 24 академични часа. Цитирал е т. 14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване, съгласно която Допустимите разходи за дейности II и III са определени чрез прилагане на стандартна таблица на разходите за единица продукт в съответствие с член 67, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. и чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и съгласно Стандартна таблица на разходите за единица продукт по процедура BG05M2OP001-3.017Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда и методология, обосноваваща изведените размери на разходите (Приложение XII към условията за кандидатстване). Съгласно т. 2.3.3. Определяне на единичен разход за 1 обучаем в тридневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити от Стандартна таблица на разходите за единица продукт по Процедурата, единичният разход за един обучаем в тридневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити, е в размер на 317,00 лв. То е с продължителност на присъствените занимания 3 пълни дни (24 академични часа) или 2 полудни (по 4 академични часа) и 2 пълни дни (по 8 академични часа). В конкретния случай са проведени обучения с присъствени занимания с обща продължителност от 24 академични часа в рамките на 2 присъствени дни. Поради това органът е посочил, че не може да се приеме, че обученията са тридневни. За двудневно обучение, съгласно т. 2.3.2. Определяне на единичен разход за 1 обучаем в двудневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити от Стандартна таблица на разходите за единица продукт по Процедурата е предвиден единичен разход за един обучаем от 195,00 лв. Допустимите разходи за бучение за 67 на брой обучаеми лица при единичен разход от 195,00 лв. са в размер общо на 13 065,00 лв. Разходите в размер на 8 174,00 лв. са недопустими, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ Наред с това органът е посочил, че разходът от 317,00 лв. за един обучаем включен в изнесено тридневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити, е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ. Разходите, за които е отказана верификация по т. 1 от акта са в общ размер на 8 491,00 лв., при предявени разходи за верификация в общ размер на 21 556,00 лв. По т. 2 3 588,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. В решението е посочено, че предявените за възстановяване разходи са в общ размер на 4 758, 00 лв., отчетени по бюджетен ред I.5.1 Разходи за организиране на 41 изнесени обучения-външен изпълнител. Те представляват разход за 39 броя обучени лица за провеждане на допълнителен трети ден присъствено обучение с продължителност от 8 академични часа във връзка с изпълнение на Дейност 3 Краткосрочни обучения за работа в мултикултурна образователна среда, които не завършват с присъждане на квалификационни кредити с единична стойност 122,00 лв. Разходът от 122,00 лв. представлява разликата между предвидения единичен разход за изнесено тридневно обучение за един обучаем 317,00 лв. и предвидения единичен разход за изнесено двудневно обучение за един обучаем 195,00 лв. Ръководителят на УО е приел, че допустимите за възстановяване разходи са в размер на 1 170, 00 лв., - разходи за проведения допълнителен трети ден обучение, представляващ по същество еднодневно обучение без присъждане на кредити за 39 обучения с единичен разход за един обучаем 30, 00 лв. Отказал е да верифицира посочените разходи на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради несъответствие с Условията за кандидатстване по процедурата BG05M2OP001-3.017 Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа с мултикултурна среда. Цитирал е част от Условията за кандидатстване, като е посочил, че допустими за финансиране са следните преки дейности II.Б. Краткосрочни обучения, които не завършват с присъждане на квалификационни кредити, за повишаване на педагогическите, социалните и гражданските компетентности/умения на педагогическите специалисти и на образователни медиатори. Цитирана е неточно и друга част от II.Б. от Условията за кандидатстване, съгласно която: Всеки успешно обучен педагогически специалист и образователен медиатор получава сертификат/удостоверение/свидетелство за допълнително обучение или друг еквивалентен документ, доказващ резултата, независимо дали се присъждат или не квалификационни кредити. Както и че: При отчитане на дейност II кандидатът следва да представи всички издадени удостоверения/сертификати/свидетелства за преминато обучение. По т. 3 1 449,48 лв. - отчетена по бюджетен ред 10.1 Непреки разходи за проекта до 400 000 лв., надхвърляща определения размер от 12 % от допустимите преки разходи, съгласно Раздел II Единна ставка непреки разходи от Условията за кандидатстване, е прието, че е недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че проведените обучения не съответстват на установените с Условията за кандидатстване изисквания, а именно да са проведени присъствени занимания, в рамките на които обучаемите да имат по три нощувки и е приел за правилни изводите на УО, че от Фондацията не е проведено типично тридневно обучение, а същото представлява типично двудневно обучение, за което се предвижда финансиране в размер на 195,00 лв. за единичен разход на един обучаем. Приел за правилни изводите на УО, че относно отказания разход от 317 лв. за един обучаем, заявената сума е била за 68 обучаеми лица, а от Фондацията са представени отчетни документи за 67 лица, поради което искането за плащане на 68 обучаеми правилно е било отхвърлено, поради липса на представени отчетни документи за направения разход за 1 лице. Обосновал е извод, че правилно от УО орган е определен общия размер на преките допустими разходи, съответно правилно е определен и допустимият за финансиране размер на непреките разходи, финансирани чрез единна ставка в размер на 1 708,20 лв., представляващи 12 % от общите допустими преки разходи, респективно сумата от 1 449,48 лв. като надхвърляща допустимия размер, правилно е била отказана за верификация. Въз основа на горното е направил извод за законосъобразност на акта в оспорената му част и е отхвърлил жалбата на Фондация Образователно сътрудничество. Решението е частично неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, макар и лаконично съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел мотивите на жалбоподателя, а тези на органа, не значи неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. 1.По отношение на неверифицираните разходи по т. 1 от оспорения акт, същите ще бъдат разделени и разгледани по отделно: УО е приел, че разходът в размер на 8 174, 00 лв. е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, за да са допустими разходите, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За да достигне до извод за недопустимост на разхода органът се е позовал на т. 14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване, на т. 2.3.2. и на т. 2.3.3. от Стандартна таблица на разходите за единица продукт по процедура BG05M2OP001-3.017 Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда и методология, обосноваваща изведените размери на разходите (съставляваща Приложение XII към Условията за кандидатстване). В т. 2.3.2 е регламентирано определянето на единичен разход за един обучаем в двудневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити, а в т. 2.3.3. - определянето на единичен разход за един обучаем в тридневно обучение, за което не се присъждат квалификационни кредити. Видно от разпоредбите в необходимите разходи за обучение, както в двудневните, така и в тридневните разходи са включени дневни и квартирни пари, които са различни, в зависимост от продължителността на обучението. В случая от страна на бенефициера са проведени двудневни присъствени обучения, които действително са с обща продължителност от 24 академични часа (колкото е продължителността на тридневните обучения), но същевременно не отговарят на останалите посочени в т.2.3.3 от Стандартната таблица предпоставки, а именно заниманията да са проведени в 3 пълни дни (24 академични часа) или 2 полудни (по 4 академични часа) и 2 пълни дни (по 8 академични часа). Съответно за посочените обучения не са изхарчени дневни и квартирни пари за три дни. Следователно, от ръководителя на УО правилно е прието, че обученията не могат да се приравнят на тридневни, съответно за тях да бъде заплатена сумата от по 317,00 лв. за едно обучаемо лице. Предвид посоченото правилно ръководителят на УО ги е приел за двудневни и е отказал верификация на сумата от 8 174, 00 лв. УО е приел, че разходът в размер на 317, 00 лв. е недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) изисква за разхода да е налична одитна следа съгласно изискванията на член 25, параграф 1, б. б) от Регламент 480/2014. Член 25, параграф 1, б. б) от Регламент 480/2014 изисква одитната следа да е такава, че да дава възможност за равняване на сертифицираните пред Комисията обобщени суми с подробните данни от счетоводните регистри и разходооправдателните документи, с които разполагат управляващият орган и бенефициерът по отношение на съфинансираните операции. По отношение на разхода в размер на 317, 00 лв., ръководителят на УО е обосновал извода си с обстоятелството, че са предявени разходи за 68 обучаеми лица, а са били представени отчетни документи и доказателства за 67 педагогически специалисти. При липса на отчетни документи за едно от обучаемите лица, за които се претендира верификация на сумата от 317,00 лв., за нея не е налична одитна следа и сумата правилно не е верифицирана от ръководителя на УО. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че административният акт, в посочената част, е законосъобразен. Решението, в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. 2.По отношение на неверифицираните разходи по т. 2 от акта в размер на 3 588,00 лв.: За да откаже верифицирането на разхода по т. 2 от акта, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Като фактически основания за отказа, органът е посочил, че предявените за верифициране разходи, не отговарят на Условията за кандидатстване по процедурата Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда и в частност се е позовал на отделни фрагменти от стр. 19-21 от същите, които не представляват годно основание на направения отказ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на изискването сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Като фактически основания за постановения отказ органът е приел, че предявените за възстановяване разходи в размер на по 122,00 лв. (съставляваща разликата между сумите за двудневно и тридневно обучение) за 39 броя обучени лица за проведен самостоятелен ден на обучение не могат да се счетат за проведен трети допълнителен ден обучение. Счел е, че те следва да се определят като еднодневни обучения и за тях следва да се верифицират по 30,00 лв. за всяко обучено лице. Органът е счел, че изложеното е в противоречие с конкретни части от Условията за кандидатстване, като е цитирал части от тях. Съгласно цитираните от органа части от Условията за кандидатстване са допустими за финансиране преки дейности II.Б. Краткосрочни обучения, които не завършват с присъждане на квалификационни кредити, за повишаване на педагогическите, социалните и гражданските компетентности/умения на педагогическите специалисти и на образователни медиатори. От органа е посочено, че за всяко проведено обучение обучаващата институция следва да издаде сертификат, удостоверение, свидетелство за преминато обучение независимо дали се присъждат или не квалификационни кредити. Посочено е че: При отчитане на дейност II кандидатът следва да представи всички издадени удостоверения/сертификати/свидетелства за преминато обучение. В случая липсват фактически твърдения относими към цитираните части от Условията за кандидатстване - не се спори, че проведените обучения са допустими за финансиране, нито, че за тях са издадени и представени съответните удостоверения/сертификати/свидетелства за преминато обучение при отчитането на дейността. Посоченото води до извод, че органът не е подвел установените по делото факти към релевантната разпоредба. Касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната разпоредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената разпоредба. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативни изисквания за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената като нарушена разпоредба. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към сочените от органа разпоредби, не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната разпоредба, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая ръководителят на УО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което органът не е доказал наличието на основание за отказ за верификация в тази част. 3.По отношение на неверифицираните разходи по т. 3 от акта в размер на 1449, 48 лв.: Разходът в размер на 1449,48 лева отчетен в бюджетен ред 10.1 Непреки разходи за проекта до 400 000 лв., УО е отказал да верифицира, като се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и т. 14.2 от Условията за кандидатстване. В конкретния случай, в т. 14.2 от Условията за кандидатстване е посочено, че непреки са разходите за организация и управление на проекта и разходите за информация и комуникация, както и, че за непреките разходи се прилага единна ставка в размер на 12% от допустимите преки разходи по проекта. Безспорно, ако отчетените непреки разходи не съответстват на посоченото изискване, те ще са недопустими. С оглед установената незаконосъобразност на акта в частта по т. 2, отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, не може да се приеме, че е превишен допустимият размер на първоначално отчетените непреки разходи с посочената от органа сума. Видно от изложеното, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт в частта му по т. 2 и т. 3 е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно в тази му част и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения акт в частта му по т. 2 и т. 3 и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) съдът определя 90 - дневен на органа за произнасяне. Решението, в останалата му част, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски на Изпълнителна агенция Наука и образование за интелигентен растеж, за сумата над 62,76 лв. С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направеното от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски. Изпълнителна агенция Наука и образование за интелигентен растеж юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените разноски за двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част на касационната жалба. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 916, 53 лв., от които 216, 53 лв. - държавна такса за двете съдебни инстанции (108, 30 лв. платени пред първата инстанция и 180, 23 лв. платени пред касационната инстанция) и 700,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, съгласно представен договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 01.12.2023 г., фактура от 04.01.2024 г. и извлечение на сметка. От тях на Фондация Образователно сътрудничество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 431,28 лв. съразмерно с уважената част на касационната жалба. На Изпълнителна агенция "Наука и образование за интелигентен растеж" следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 62,76 лв., съразмерно с отхвърлената част на касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд