Решение № 11910 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2015 г.

Решение № 11910 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Драгомир Николов Трифонов от гр. Троян против решение № 8 от 12.02.2015 г., постановено по адм. дело № 285/2014 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 14-0359-000138 от 19.11.2014 г. г. на началника на Районно управление "Полиция" /РУП/ - Троян при ОД на МВР - гр. Ловеч, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца". Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во, 2-ро и 3-то АПК. Счита, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение, както и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - Началникът на Районно управление "Полиция" - Троян, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. С атакуваното решение състав на Административен съд Ловеч е отхвърлил жалбата на Драгомир Николов Трифонов против заповед № 14-0359-000138 от 19.11.2014 г. г. на началника на Районно управление "Полиция" - Троян, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността". За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. Решението е правилно. Съдът е установил, че съгласно акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 987/18.11.2014 г. на контролен орган при РУП Троян на 18.11.2014 г. около 21.00 ч. в гр. Троян, ул. "Христо Ботев" № 270 Драгомир Николов Трифонов е бил спрян за проверка за алкохол. Водачът е отказал да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. При направените 4 опита водачът не е издишал достатъчно количество въздух в техническото средство, което не е отчело никакви стойности, т.е. дадена е четири пъти некачествена проба. На водача е издаден талон за медицинско изследване и е конвоиран от полицаи до ФСМП - гр. Троян, където му е взета кръвна проба. Съгласно протокол за химическа експертиза от 20.11.2014 г. в кръвната проба на Драгомир Трифонов се установява наличие на етилов алкохол в количество 1,51 промила. С издадената заповед е била наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". Съгласно чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: налагат който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно от приложените по делото доказателства и въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба първоинстанционния съд е формирал верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ - отказ да бъде извършена проверка на касатора с техническо средство - "Алкотест" 7110 Дрегер. Даването на негодна проба за извършване на проверка с техническо средство в конкретния случай представлява отказ за извършване на такава проверка, тъй като липсват на данни или твърдения за наличие на някакво заболяване у Трифонов, което да е възпрепятствало издишането на достатъчно количество въздух, а така също са представени и доказателства за годността на процесното техническо средство. От друга страна от приложената по делото докладна записка, изготвена от мл. автоконтрольор Мирослав Марков, се установява, че водачът умишлено не е издишвал достатъчно количество въздух в техническото средство с цел да не бъде отчетен качествен резултат. Ето защо правилно решаващият съд е приел, че в случая дадената некачествена проба може да се приравни на отказ да бъде изпробван водачът за алкохол с техническо средство. В същия смисъл е и решение № 2597/22.02.2013 г. по адм. дело № 14754/2012 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Именно и с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Заповедта съдържа необходимите реквизити визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран - в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярка. Принудителните административни мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са наказания. Принудителните административни мерки и наказанията, за извършени административни нарушения, имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията на правната норма, а вторите - на санкцията на правната норми. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Актовете за налагане на принудителни административни мерки са административни актове, докато тези, за налагане на административно наказание - правораздавателни. Предвид изложеното не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд Ловеч. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение