Решение № 5140 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2016 г.

Решение № 5140 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Автобусни превози П. баня" ООД, представлявано от адв. А. Г. С. обжалва решение № 577/17.03.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2802/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002414002140-091-001/22.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 801/12.10.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П.. В касационната жалба се сочи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва изводите на съда че стоката, предмет на спорните доставки - 123 506л газьол не съществува като обект, носител на вещни права, а представените доказателства, за сервизна гаражна база и два броя цистерни с вместимост от 2000 и от 10 000л в с. А. и счетоводните документи, са недостатъчни за да обосноват осъществяването на доставките, както и че неоткриването на доставчика е пряка индиция за противоправно поведение от страна на данъчния субект. Твърди, че тези изводи са погрешни и необосновани. Твърди, че от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение е установено доставките са осъществени реално от "Илиеви" ЕООД и са получени от Автобусни превози П. баня ООД. Доказателство за предаване на родово определените вещи е фактът, че количеството гориво, закупено със спорните фактури е изписано от счетоводството на ревизираното лице съгласно заключението на вещото лице. При наличието на доказателства за прехвърляне собствеността върху стоката, липсата на плащане по фактурите не е основание за отказ на правото на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС. Позовава се на практиката на Съда на ЕС по множество дела. Искането е за отмяна на решението и потвърдения с него ревизионен акт. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П., чрез процесуалния си представител юрк. Р. С. в представени по делото писмено възражение от 02.06.2016 г. и писмена защита от 24.01.2017 г. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Автобусни превози П. баня" ООД, гр. П. баня е отказано право на данъчен кредит в размер на 26 609.86 лева и лихви от 17 521.97 лева, за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2009 г. по фактури, издадени от "Илиеви" ЕООД за доставки на газьол. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от органи по приходите с материална компетентност, в предписаната от закона форма и в съответствие с материалния закон. Не са констатирани нарушения на процесуалните правила. Според съда спорът от фактическа страна е по наличието на осъществени спрямо жалбоподателя доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС на процесната стока 123 506л газьол от доставчика Илиеви ЕООД. Изложени са мотиви за понятието доставка на стока и условията за момента на прехвърляне право на собственост върху родово определени вещи по чл. 24 ЗЗД. От доказателствата по делото съдът е приел, че не се установява стоката - 123 506л газьол да съществува като материална вещ. Представените в хода на административното производство доказателства от ревизираното лице, че разполага с гаражна база, с два броя цистерни с вместимост 2000л и 10000л в с. А. е приел за недостатъчни да обосноват извод за осъществяване на доставките. Посочено е, че по делото не са ангажирани доказателства за предаването, съхранението и транспортирането на стоката. Не са приложени приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки и експедиционни бележки. Не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят и неговият пряк доставчик разполагат със складова база и със специализирани МПС за транспортиране на течни горива. Съдът е обсъдил противоречивите обяснения на дружеството относно транспортирането на стоките и е приел за недоказано това обстоятелство. Обстоятелството, че доставчикът разполага с бензиностанция в с. Г. е отчетено от съда, но е прието, че не е достатъчно да установи доставянето, транспорта и получаването на горивото по спорните фактури. Съдът е съобразил и констатациите на ССЕ, че в счетоводството на ревизираното дружество не са отчетени разходи за транспорт във връзка с твърдението му, че е използвал под наем цистерна от Р. Б. ЕООД. Не е оборена и констатацията на органите по приходите за липса на доказателства за съхранение на полученото гориво. В тази връзка съдът е посочил, че двете цистерни, притежавани от ревизираното лице са с обща вместимост 12 000л, докато доставките през м. 02. и м. 03.2009 г. Аргумент за липса на основанията по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС съдът е почерпил и от неоткриването на доставчика в хода на ревизията и в съдебното производство при изготвянето на ССЕ. В тази връзка се е позовал на понятието "липсващ търговец" по смисъла на на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета относно административното сътрудничество в областта на ДДС. Съдът е обсъдил и доказателствата по делото във връзка с плащането по фактурите, както и отписването през 2014 на задълженията, по тези от тях, които не са платени. по тези съображения е приел, че не са доказани условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по спорните доставки на газьол. Предвид липсата на осъществени доставки на стоки, съдът е приел за неприложима и практиката на Съда на ЕС. Решението е правилно постановено. Установените по делото факти се подкрепят от събраните доказателства. Неоснователен е касационният довод за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е определил материалноправните представки за възникване и надлежно упражняване на правото на данъчен кредит в съответствие с чл. 68 и сл. ЗДДС, поради което изложените пространни мотиви не следва да бъдат повтаряни. С оглед предмета на доставките - стоки, законосъобразно съдът се е позовал на понятието доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и условията, при които настъпва данъчно събитие по този вид доставки съгласно чл. 25 ЗДДС. Поради това правилно е определил и спорния по делото фактически въпрос - относно доставянето на газьол от Илиеви ЕООД и получаването му от Автобусни превози П. баня ООД. Крайният му извод, че тези факти са останали недоказани от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, се подкрепя от доказателствата по делото. Доводите в касационната жалба, че от представените по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е установено реалното доставяне и получаване на фактурираните количества газьол, са неоснователни. По делото са представени преписи от спорните фактури, складови разписки и счетоводни регистри на счетоводна сметка 302/4 Материали/ Горивни материали. Не са ангажирани никакви други доказателства за предаване и приемане горивото между страните по преките доставки. Съставените складови разписки не съдържат данни за предаване на стоката. Те са подписани само от лицето, приело горивото в с. А., М. Д.. Правилно в тази връзка съдът е приел, че доставчикът и получателят разполагат с бензиностанции, съответно в с. Г., обл. П. и в с. А., но сами по себе тези обстоятелства не установяват релевантния за спора факт за доставяне на горивото. Изводът, че вместимостта на двете цистерни, с които Автобусни превози П. баня ООД притежава, не е достатъчна за съхранение на фактурираното количество гориво се подкрепя и от заключението на вещото лице по т. 5 от поставените задачи. Вещото лице е посочило, че по счетоводни данни от сметка 302/4 "дизелово гориво" отразяваща движението на доставеното и изписано гориво, наличното в края на всеки период гориво е в по-голямо количество от вместимостта на резервоарите във ведомствената бензиностанция. Доставянето и получаването на горивото не е установено и чрез доказателства за транспортирането му. Съдът е обсъдил подробно противоречивите твърдения на ревизираното лице във връзка с транспорта на стоката и правилно е кредитирало заключението на ССЕ, според което в счетоводството му не са отразени разходи за транспорт за негова сметка във връзка с доставките по спорните фактури. Обстоятелството, че доставчикът не е открит, е ирелевантно за осъществяването на доставките, настъпването на данъчно събитие, изискуемостта на данъка и възникването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗДДС. В това отношение доводите в касационната жалба са основателни. Предвид липсата на каквито и да било други доказателства за доставяне на стоката по процесните фактури, обсъждането на това обстоятелство не е повлияло на крайните изводи на съда по приложението на материалния закон. По тези съображения, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК и решението, с което е потвърдил отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Илиеви" ЕООД като законосъобразен, е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция в размер на 1853.95 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,